Банкеръ Weekly

Съдби

В ОГЛЕДАЛОТО НА ШУМАХЕР ОЩЕ НЕ СЕ ВИЖДА НИКОЙ

Блестящото представяне на Михаел Шумахер през 2004 г. до голяма степен обезцени целия сезон във Формула 1, поне в очите на онези, които разсъждават изцяло на базата на резултатите. Фактите наистина са недвусмислени: 13 победи от 18 старта; само две състезания без спечелени точки; рекордна седма шампионска титла, осигурена при това още през август. Само че тези статистики, колкото и да са внушителни сами по себе си, не казват цялата истина. В тях не е отразено колко пъти през този сезон Шуми и Ферари бяха притискани, принуждавани да извлекат максимума от уменията на пилота, от удивителните качества на колата (която не получи нито една механична повреда за цялата година) и от тактическата гениалност на екипа си, за да побеждават. Стартът в Монреал бе класически пример за дълбочината на италианското могъщество. Макар че Михаел не взе обичайния си пол-позишън и потегли едва шести, смайващата му бързина и перфектната стратегия на Рос Браун и Лука Балдисери го качиха на върха на подиума. По подобен начин той надделя в Сан Марино, Испания, Франция. Но когато вдъхновението го напуснеше, дори и съвсем за кратко, на германеца му бе доста трудно да си върне инициативата. Отлично доказателство е Китай, където Шуми направи едно от най-слабите състезания в живота си и след серия инциденти едва се добра до 12-ото място.Това е все същата стара история. Ако бъде оставен на спокойствие, Шумахер буквално смазва конкурентите си. Но ако го притиснете сериозно, както Деймън Хил се убеди при прочутия им двубой в Аделаида преди 10 години, съвършената фасада на германеца се пропуква. Проблемът е, че през изминалия сезон твърде рядко някой успяваше да се доближи до Шуми достатъчно, за да го види той в огледалото си. Очакваше се ролята на главни дразнители да играят Макларън-Мерцедес и Уилямс-БМВ, но двата отбора успяха да раздразнят само собствените си почитатели. Нещата се промениха едва в последния старт в Бразилия, където Монтоя (Уилямс) и Райконен (Макларън) се вкопчиха в безмилостна битка за първото място, докато Шумахер след катастрофата си в квалификациите стартира от последна редица и успя да стигне само до седмата позиция. Въпросното състезание дойде и като своеобразен антидот за подмолните политически маневри, тровещи атмосферата около световния шампионат вече цяла година. Ако хората от Ферари бяха спечелили деветата си двойна победа за сезона, несъмнено в следващите няколко месеца всички щяха да са заети с писането на некролози за Формула 1. Онези, които не са гледали драмата на Интерлагос, може би още смятат, че най-бляскавото спортно състезание върви с бързи крачки към самоубийството си. Има известни доказателства в подкрепа на това мнение - разходите във F1 продължават да нарастват със зловещи темпове, да не говорим за паническото решение на Форд да впише Ягуар във вестникарските колонки Продава се. На паника намирисват и предвижданите поредни промени в правилата - вместо да са насочени към намаляване на разходите и улесняване на изпреварванията, те целят само едно: да спрат победите на Ферари. Задача, която по принцип би трябвало да се пада на другите отбори, не на шефовете на Формула 1. Само че Макларън и Уилямс, като изключим Бразилия, бяха до такава степен непостоянни, че към края на сезона вече дори не се брояха между фаворитите. От кризата при големите се възползва откритието на този сезон - неочаквано успешният тандем БАР - Дженсън Бътън, който успя да надделее над Рено в битката за второто място при конструкторите. Но дори и там чистата радост от първите сериозни успехи във Формула 1 бе примесена с горчиви моменти. Основен повод за тях бе решението на мениджърите на Бътън да го преместят в Уилямс още преди изтичането на договора със сегашния му работодател. След безкрайни разправии и след намесата на ред комисии изглежда, че Дженсън все пак ще остане в Бритиш Америкън Рейсинг. Въпросът е дали търканията между него и началниците му ще бъдат забравени до 6 март, когато в Мелбърн започва новият сезон? Би трябвало, защото по принцип, щом седнат в кокпита и спуснат предпазителите на шлемовете, пилотите забравят всичко освен желанието да карат колкото е възможно по-бързо. Разбира се, по същия начин се чувства и Михаел Шумахер. НАЙ-ДОБРОТО ОТ СЕЗОН 2004- Великолепното каране на Райконен при двата рестарта на Спа, когато финландецът здравата измъчи Михаел Шумахер.- Монтоя срещу Райконен в Бразилия. Двамата изцедиха силите си до предела, явно в опит да си осигурят някаква база за сезон 2005, когато ще са съотборници в Макларън. - Невероятно бързите обиколки на Шумахер на Имола и Силвърстоун - същите, които накараха един коментатор да възкликне: Откъде, по дяволите, се взе този?!. - Майсторството на Ярно Трули в Монако - доказателство на какво е способен италианецът, когато се чувства спокоен. За съжаление последното му се случва твърде рядко. НАЙ-ЛОШОТО- Неловката пресконференция на Бътън в Унгария, когато по съвета на мениджърите си той обяви, че иска предсрочно да премине в Уилямс.- Зловещата катастрофа на Ралф Шумахер в Индианаполис, както и твърде странното решение на комисарите да не спират състезанието. - Взетото по спешност решение на Форд да продаде Ягуар, като при това американците обвиниха за финансовия недоимък в отбора всички други, но не и себе си.- Бърни Екълстоун, който позволи на личната си вражда с Британския автомобилен клуб да надделее над десетилетната традиция и почти сигурно да извади Силвърстоун от програмата за идния сезон.

Facebook logo
Бъдете с нас и във