Банкеръ Daily

Съдби

В църквата в Добърско Исус Христос отлита към небето с "ракета"

Всяко селище у нас - малко и голяма, може да се похвали с уникални архитектурлни паметници, някои от тях запазени векове наред далеч от любопитните очи на пътешествениците.

Добърско е едно малко планинско село в община Разлог, разположено в планински хребет в южните поли на Рила на 1050 метра надморска височина. То е отдалечено на 70 км от областния център Благоевград, на 17 от китното Банско и на 18 от Разлог. През землището на Добърско тече река Клинощица, а през самото село клокочи  притокът ѝ Клинец.

Добърско е старинно българско селище. Тук се говори се на диалект, характерен за разложките местни говори от западното българско наречие.

Според една от легендите ослепените след битката при село Ключ през 1014 г. войници на цар Самуил, които се насочват към Рилски манастир, по пътя са застигнати от зимни студове и те се заселват в Недобърско, тъй като тук намерили облекчение от лечебната вода от аязмото в двора на църквата "Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат". Тук те създали прочутата Добърска школа за музика, за да помагат на слепи деца. Школата просъществува до началото на XX век.

В Добърско има няколко забележителни християнски храма. Сред тях средновековната църква "Свети Атанасий" и "Сретение Господне".

Но всъщност истинското бижу в селото е необикновената черква със скромни размери, но с неоценима духовна стойност "Св.св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат", построена и изрисувана през 1614 година от будни и заможни добърчани.

Храмът е с малки размери - дълъг осем и половина метра, широк почти седем и висок едва пет метра, и, както турците изисквали тогава, външно не се отличавал от жилищните сгради. Наполовина в земята, без камбанария и купол, с малки прозорчета-мазгали, храмът приличал повече на малка непристъпна крепост. Но майсторите дръзко издълбали два кръста на нейната фасада. Както и свастика в един от каменните блокове. Този символ на слънцето и благоденствието е с древен ирански произход и според учените е дошъл тук с първите войнишки семейства - верните до смърт на българската държава прабългари, заселени на границата с Византия.
Почти всички надписи по фреските са на български език, въпреки че официален в църковните институции по това време е гръцкият.

Но добърчани компенсирали това с вътрешната му богата украса и благолепие. Поразителните стенописи и автентична архитектура на храма го причисляват към най-ценните образци на българското изкуство. През 1973-1978 реставраторът Петър Попов и архитектът Златка Кирова реставрират стенописите и обновяват храма.

Църквата крие още нещо особено любопитно: в два стенописа, особено в сцената "Преображение Господне", Исус Христос отлита към небето с нещо, което по форма наподобява съвременна космическа ракета. Според швейцареца Ерих фон Деникен мнозина привърженици у нас на хипотезата за посещения на извънземни жители са склонни да ги приемат за чиста истина, като дори различават в тази фреска струите на реактивните двигатели. Но подобни изображения на "ракети" в кавички има и в още няколко български църкви от тази епоха.

Необичайно е вътрешното разпределение на църквата: вместо еднокорабна строителите са изградили сложна трикорабна базилика, тип, характерен за Първото българско царство (9-11 век). А това идва да подскаже, че през 17 век строителите най-вероятно са възстановили църква, построена на същото място през епохата на цар Борис Първи, цар Симеон Велики или цар Самуил, когато този край трайно е бил в пределите на България.

Изображенията (460 на брой), които заемат всеки квадратен сантиметър, са се запазили учудващо добре благодарение на дима от свещите, макар че през 19 век турците превърнали църквата в хамам (баня).
Много от фреските са свидетелства за патриотичните чувства на техните създатели. Изобразен е даже загиналият за вярата само няколко десетилетия преди това свети Георги Нови Софийски.

Прави впечатление още, че войниците в редица сцени са със западно въоръжение - алебарди, шлемове, а корабите са венециански галери - очевидно отглас от прочутата морска битка през 1571 година при Лепанто, където три четвърти от екипажите и бойците на венецианския флот са православни българи, гърци и сърби.
Стенопис изобразява ктиторите Хасия, Богдан и Спас, както и строителите Станко, Смилен и Спас.
Изобразени са и редица католически светци, между които римският папа Силвестър, а свети Кирил Александрийски е заменен със Св. Кирил Философ - създателя на старобългарската азбука.

Всичко това превръща храма в Добърско в един от най-ценните бисери в огърлицата на Стоте национални туристически обекти. Църквата е паметник на културата и е под защитата на ЮНЕСКО.

Жителите на село Добърско обичат гости и ще ви посрещнат с традиционни за региона ястия, като шупла, данкини баници, полайник, боб с чекане.

Facebook logo
Бъдете с нас и във