Банкеръ Weekly

Съдби

В АНТАРКТИДА РОМАНТИЦИТЕ СТАНАХА ПРАГМАТИЦИ

Антарктида е най-отдалечният континент от която и точка на Земята да мерите. Изключение прави единствено Южна Америка - само 1100 километра делят нос Хорн от архипелага Южни Шетлъндски острови, част от които е остров Ливингстън. Африка и Азия са на повече от 2000 км, а пътят от България до полярната ни база в Антарктида е 13 000 километра. Колкото и големи да са разстоянията обаче, те вече лесно се преодоляват. Въпреки че няма редовна транспортна връзка между Южна Америка и Антарктида, самолети от Пунта Аренас в Патагония или от Ушуая - най-южното пристанище на Аржентина, само за няколко часа стигат до ледения континент, където някои от базите на съвременните колонизатори разполагат с писти за тежки самолети от типа Херкулес. Подобни места за кацане има в чилийската база например, която е построена върху съседния на Ливингстън остров Крал Джордж или в британската база, разположена на остров Аделаида. Американците също са построили до станцията си на о. Макмърдо подходяща самолетна площадка. По тази причина Антарктида не е чак толкова труднодостъпна, колкото е била в началото на ХХ век, в разгара на надпреварата кой пръв ще стъпи на Южния полюс. Нещо повече. Антарктиците ни разказват, че напоследък хит сред любителите на екстремни преживявания са екскурзиите до Антарктида. Големи туристически лайнери с американци, канадци, германци, англичани и французи често акостират за около седмица край бреговете на континента. Трима геолози и един палеонтолог от Софийския университет Св. Климент Охридски - доц. Христо Пимпирев, Димо Димов, инж. Николай Станчев и Марин Иванов, отпътуваха неотдавна за Антарктида, за да се присъединят към единадесетата полярна експедиция, която от 15 ноември 2002-а е на ледения континент. Те ще стъпят на о. Ливингстън на 29 януари. Учените отпътуваха от България с полет на Ал Италия за Милано, откъдето ще летят до Буенос Айрес. Оттам групата пак със самолет ще стигне до най-южното пристанище на Чили - Пунта Аренас в Патагония, където ги очаква испанският военен кораб Лас Палмас. При последната спирка преди о. Ливингстън, където е разположена българската база, полярниците ще се запасят с провизии, гориво и строителни материали, необходими за зазимяването на трите къщи до следващото полярно лято, което започва от ноември и свършва през март. За единадесети път ръководителят на експедицията доц. Пимпирев ще прекоси пролива Бийгъл и пролива Дрейк покрай нос Хорн. Бурните води около най-южната точка на Южна Америка ще бъдат преплавани с кораба Лас Палмас за около четири дни. Антарктида е изключително красива - там няма само бяло и черно, каквито са представите на повечето хора за земите около Южния полюс, разказва геологът. - През полярния ден слънцето почти не се скрива и светлината се пречупва през снежните кристали в изключително красиви цветове. Има дълги залези, които изпълват душата ти, а от тишината ушите дори те заболяват. Романтиката на тези пътешествия все повече избледнява и отстъпва място на прагматизма на политиката и на научните изследвания, разказва доц. Пимпирев. Подбудите ни за първото пътуване през 1988 г., когато Софийският университет честваше 100-годишния си юбилей, действително бяха романтични - искахме да видим нещо ново, нещо девствено и чисто. Убедихме ректорския съвет да подкрепи експедицията със средства от съществуващия тогава фонд 100 години Софийски университет. Едва впоследствие разбрахме, че това е сериозна мисия и вероятно, ако в началото го осъзнавахме, щеше да ни е страшно да предприемем това пътешествие, спомня си геологът 18 години по-късно. Първата група, която замина в началото на ноември миналата година, имаше прозаичната задача да ремонтира трите къщи и да ги подготви за същинската мисия на експедицията - работата по комплексен еколого-геоложки проект. Целта да се установи какъв е металогенният потенциал на района около българската база и да се открият нови вкаменелости след необичайната находка на главоного животно от юрския период през миналата година. Еколожката част на проекта включва изучаване на влиянието на човешката дейност върху уникалната природа и върху коренното население на континента - пингвините. По отлаганията на редки елементи в перата им учените ще установят какво е замърсяването на континента. Паралелно с тях ще се провеждат и глациоложки изследвания. Изследването на движението на ледниците е свързано с глобалните колебания на климата. През последните десет години се забелязва необикновено затопляне в тази част на света, а както е известно, разтопяването на ледниците на Антарктида би повишило нивото на световния океан. Да му мислят холандците, шегуват се полярниците, чиито изследвания ще бъдат сравнени с данните, взети от други части на Антарктида, и целят да установят дали затоплянето в тази част на света заплашва с глобална катастрофа. Освен научният българското присъствие на Антарктида има и друг, не по-маловажен аспект. Това е целенасочена външна политика на континент, който тепърва ще се колонизира, признава доц. Пимпирев. От 1998 г. България е пълноправен член на Антарктическия договор, в който влизат още 26 държави. Те управляват континента с право на вето върху решенията. Двадесет и седемте членки на Антарктическия договор заседават веднъж годишно в определена държава, чието домакинство се определя на ротационен признак. Тази година е ред на Испания, а домакинството на България е чак след десет години. Още около 30-40 държави са подписали Антарктическия договор и са станали негови асоциирани членки, но без право на глас. Най-голямото ни външнополитическо постижение е, че страната ни има в Антарктида равни права с великите сили като САЩ, Русия, Китай, Индия, ЮАР, с почти всички латиноамерикански и западноевропейски държави, без Швейцария и Австрия. През последните пет години нови консулативни членове не са приемани, въпреки желанието на Украйна например, чиято антарктическа програма е с бюджет от 1 млн. евро (България отделя 150 хил. лв. годишно). Като пълноправен член на Антарктическия договор България може да налага вето и по въпросите на бъдещата експлоатация на природните ресурси на континента, върху която в момента е наложен мораториум. Доказано е, че на ледения континент има огромни залежи от злато, сребро и платина, а шелфът му е богат на нефт и газ. В момента учените от всички страни насочват усилията си в търсене на технологии, които не биха замърсили околната среда. Тежките климатични условия са принудили полярниците от различните държави да бъдат изключително задружни. Съществува едно чудесно приятелство и взаимопомощ между хората, които тук в България често забравяме. Мисля, че това е светът на бъдещето - Антарктида ни учи как трябва да живеем занапред, смята доц. Пимпирев. Българите признават, че на архипелага са случили на съседи. В съседния залив на разстояние от пет километра и на седем-осем по суша се намира базата на Кралство Испания. Учените от двете станции често се събират, особено по празници, въпреки че между двете станции няма пряка видимост и често снежните бури и ледените блокове в морето не позволяват да се пътува от едната до другата база. Испанците са много темпераментни и си живеем добре. От тях получаваме и неоценима безвъзмездна помощ - транспортът с военния кораб Лас Палмас, което е най-скъпата част от една експедиция, твърди доц. Пимпирев.Въпреки чудесните отношения със съседите, ръководителят на българската експедиция се съмнява, че испанците биха се съгласили да превозят тритонната конструкция за православния храм, при положение че на Антарктида все още няма католически. Вярата е много важна и можем да построим по-скромен параклис е една осветена икона, смята геологът. Интересна подробност е, че на ледения континент над 100 географски обекта носят български именаОще през 1988 г. първата академична експедиция дава името Свети Климент на един връх, а след указа на президента Георги Първанов от миналата седмица още 58 български имена ще бъдат вписани на картата на Антарктида. Те официално са признати от Международната комисия по наименованията след одобрението на българската комисия към Министерството на външните работи. На остров Ливинстън вече има полуостров Варна, Видински възвишения, Шипченска седловина, планина Тангра, връх Борис, връх Тервел, връх Св. Кирил и връх Свети Методи. Преди да отпътуват за о. Ливинстън на 11 януари, българските полярници поканиха президента Първанов да посети антарктическата ни станция през следващата година. Преди това обаче - през февруари 2003-а техни гости ще бъдат външният министър Соломон Паси, председателят на комисията по наименованията към МВнР Любомир Иванов и депутатът Мирослав Севлиевски. Те ще бъдат съпроводени от журналистката Елена Йончева и оператора от БНТ Емилиян Динов. Досега нито един действащ български политик не е стъпвал на остров Ливинстън, въпреки практиката министри и депутати да посещават полярните бази на останалите държави. Хавиер Солана два пъти е бил на испанската станция, парламентът на Чили дори е заседавал в полярната база, разказва доц. Пимпирев. В момента обаче континентът е населен предимно от учени от цял свят. Три години българските геолози работят с колеги от Германия, Южна Корея, Чили и Аржентина, а откритията им са признати от международната научна общественост.

Facebook logo
Бъдете с нас и във