Банкеръ Daily

Съдби

Узунджовската църква е единствената у нас, в чийто иконостас има вплетена глаголична молитва

Иконостасът на църквата е един от най-големите в страната

Узунджово е село в Южна България, в община Хасково. Любопитното е, че то се намира на еднакво разстояние от Дунав и Бяло море и Черно море. Узунджово е едно от най-известните села по времето на Османската империя. В него се е провеждал прочутия Узунджовски панаир - най-големият в българските земи до Освобождението (1878 г.), който събирал стотици търговци от цяла Европа и Азия.

Според местно предание по време на османското нашествие е разрушено тогавашното село и църквата му "Успение Богородично". По заповед на султан Баязид на мястото му е изграден крайпътен хан, около който впоследствие възниква малко турско селище под името Узунджа ова. Известният османски пътешественик Евлия Челеби посещава Узунджово в края на ХVІІ век и го отбелязва в своите пътеписи.

Днес голямата забележителност на селото е православната църква "Успение Богородично", която в миналото е била джамия. Тя е най-голямата селска църква в България, в която са съчетани и запазени елементи и от хриситянството и от исляма. Първоначално сградата е построена като християнски храм, унищожен през 1593 година от турските нашественици. Впоследствие на същото място е издигната джамия, която е преустроена в църква през 1906 година, след като Турция преотстъпва сградата на България.

Други някои сведения строител на джамията е българския майстор Лальо Кръстев. До този извод водят и откритите на различни места в храма изображения на цветето лале. Доводът, че строителят е използвал лалето като своеобразнен подпис на своето авторство (Лальо - лале) има един съществен недостатък: в ислямската култура лалето е символ на Аллах, чрез него художниците изразяват обичта си към Всевишния. Лалето обичайно се изобразява като декоративен мотив в мюсюлманските храмове, сред които Селим джамия в Одрин, Куршумлу джамия в Силистра и други. При все това, намерените изображения на кръст по самата фасада и по различни декоративни елементи в храма подсказват христиняския произход на твореца.

Друг любопитен елемент е посоката на джамията. Тя е ориентирана почти напълно на югоизток-северозапад, а не както е прието в ислямската архитектура, по посока на свещения за мюдюлманите град Мека. Това се вижда в основата на минарето (викалото), от чийто камъни през 1906 г. се изгражда олтара. Олтарът и част от орнаментите, характерни за православието, са изградени през същата година. През 2007 година храмът е реконструиран и възстановен основно с помощта на Община Хасково.

При реставрацията между двата прозореца се забелязва изпъкналият релеф на две лалета, направени едно над друго. Върху мраморната рамка на сводестия прозорец вътре в самия храм има два стръка лалета, отново едно над друго. От двете страни на югозападната ниша е нарисувана една роза, а на северозападната има три цветя. В орнаментиката на едно от тях, след по-добро вглеждане се забелязва шестоъгълна звезда (символ на евреите), чийто листенца са пронизани от шест лъча. По един иносказателен начин храмът съвместява в себе си символите на трите основни религии, за да ни припомня че вярата винаги е една, но се проявява чрез различни изразни средства.

Олтарите в църквите винаги са ориентирани на изток. Всички елементи описани дотук са декоративно оформени, с изключително изящество, което придава неповторим духовен заряд на пространството.

Иконостасът на църквата "Успение Богородично" е дело на тревненския майстор дърворезбар Уста Дарин Божков. Неговите размери - височина 8.80 м и ширина 14 м го нареждат сред трите най-внушителни иконостаси в страната. В проекта по направата на иконостаса участва екип от 40 души - майстори, чираци и калфи. Цялата изработка отнема девет месеца. Различните елементи на иконостаса са изработени от различни видове дърво като: липа, бук и орех. Реставрирани са част от старите малки икони, царските двери и солея. Старият иконостас от 1906 година е запазен, покрит като културен пласт под новия.

Работата на майстора дърворезбар следва посланието на строителя на храма - за вратите към света. Идеята е умело вплетена в дърворезбата на иконостаса. Върху рамката на царската врата, там където е закрепено главното кандило, е резбован продълговат трапец. Трапецът е оформен по подобие на тези, издялани на четирите външни укрепващи стени. За разлика от тях обаче тук самата рамка на вратата символизира халка. За работата си по иконостаса Уста Дарин споделя следното: "Когато започнах да работя по първия си иконостас, предназначен за ортодоксален храм, пред мен стоеше въпросът: Как да проектирам иконостаса в синхрон с архитектурата? И нещо, което ми беше направило впечатление: Има ли връзка между архитектониката на фасадата на храма и архитектониката на иконостаса? Той също представлява фасада, разделяща Земния от Божествения свят. Съпоставих фасадите и на храмове от различни периоди от историята на изкуството. Навсякъде колоните стъпваха върху основи, чрез капителите си носеха архитравната греда, а тя, допълнена от фриз и корниз, сякаш за да стане по-ефирна, носеше фронтона." И допълва: "Глаголицата освен перфектна графична и фонетична система, носи и знаков - символичен характер. Така например - "аз" е символ на вярата, "буки" - на Бог. Но "аз" е и символ - един от символите на българското, така че, привнасяйки тези елементи в иконостаса, ние го правим не само или просто ортодоксален, но и много български."

Уникален елемент от иконостаса на храма е дърворезбованата молитва, изписана на глаголица. Всъщност "Успение Богородично" е единствената църква в България, в чийто иконостас има вплетена глаголична молитва.

Facebook logo
Бъдете с нас и във