Банкеръ Weekly

Съдби

УНГАРО - ЛЮБИМЕЦЪТ НА ЖЕНИТЕ

Емануел Унгаро е син на италиански шивач, избягал от фашистите с цялото си семейство във Франция. Още като дете той започва да опознава тайните на бъдещата си професия. От петгодишна възраст любимата играчка на Емануел е шевната машина. И до ден днешен Унгаро смята за свой главен учител собствения си баща, който го запознава с изкуството на кроенето и шева. Макар че всяко от шестте деца в задружното семейство Унгаро е обградено с обич и грижи, животът на италианските бежанци във Франция е тежък. На двадесет и две години Емануел напуска семейството си и заминава за Париж. Днес вече никой не пита какво е подтикнало тогава младежа към бягство - бедността, подигравките на съседите, или нещастна любов - важното е, че Париж приема Унгаро.През 1958 г. той става дясна ръка на великия Баленсиага. Моделиерът е длъжен да бъде архитект на кройката, скулптор на формите, художник на цвета, музикант на хармонията и философ на стила - проповядвал Кристобал Баленсиага, когото Емануел Унгаро смята за свой втори учител. Баленсиага никога не използвал техническите постижения, за да създава дрехи, за него било важно всичко да се изработва ръчно. Във всяка колекция на маестрото присъствал поне един тоалет, изработен от собствените му ръце.Благодарение на школата, премината в модната къща на Баленсиага, по-късно Унгаро формулира собствения си стил, в чиято основа е архитектурната раздвиженост на силуета и смелото съчетание на десените, цветовете и детайлите. След шест години работа при Баленсиага Унгаро го напуска и започва работа при Куреж. Най-после през 1965 г. Емануел Унгаро започва самостоятелната си кариера на моделиер. С подкрепата на своята приятелка - графичката Соня Кнап, която продава поршето си заради своя любим, Унгаро предплаща тримесечния наем за апартамент на улица Мак Магон, в който организира първия си моден салон. Парижанките са толкова запленени от чувствените модели на Унгаро, че през април 1967 г. моделиерът вече може да се позволи по-представително ателие. Той се премества на улица Монтен, където открива собствена модна къща. Негови клиентки стават френските звезди Катрин Деньов, Анук Еме, а по-късно и най-влиятелните жени в Европа и Америка. Унгаро се влюбва в едва ли не всяка своя клиентка. Вестниците непрекъснато пишат за многобройните му връзки за краткотрайния му брак с Анук Еме, но това е само допълнителна реклама за модната му къща, възпяваща женствеността. Критиците наричат Унгаро женкарят, но нима това може да бъде оскърбление за човек, който наистина обича жените? Аз им дължа повече, отколкото на всеки друг - признава Унгаро. Целият му живот и творчество са посветени на жените - любими и недостъпни, обичащи го и отхвърлящи любовта му. Когато бях юноша, се разболях тежко тъкмо заради нещастна любов. Тази история остави отпечатък върху целия ми любовен опит. Отношенията ми с жените са като безумна страст, която ме завладява и живее в мен въпреки волята ми. Аз се унасям в мечти и желания до такава степен, че понякога се плаша от любовта - твърди моделиерът.ЖенкарятВсе пак главното в живота на Унгаро е неговото творчество. Той не рисува предварително своите проекти, а работи с платовете направо върху тялото на манекенката. Той застава на колене пред нея, за да поправи някоя гънка или да извае някоя извивка. Казват, че неговите дрехи са като живи и трептят дори когато са на закачалка. Впрочем Унгаро не обича термина мода. Употребявам тази дума само когато става въпрос за мода на поведението. Тя придава на професията ни известно лекомислие. А мисията на дизайнера е да изпревари мечтите, да отгатне бъдещето чрез осъзнато желание. За лятната си колекция през 1969 г. Унгаро поръчва на швейцарския скулптор Оскар Гюстен стоманени украшения. Първото представлява стоманен нагръдник, който започва с отвор за шията и се спуска във формата на махало, за да премине към изкусно избродираните цветя под гърдите. През 1972 г. Унгаро прави истински фурор с колекция, в която черно-бели и цветни петна, квадрати, цветя, грахови зърна и ленти са наложени едно върху друго върху дрехите и са украсени с бродерия. Друго изобретение на Унгаро, показано в колекцията му за висша мода през 1978 г. - бански костюм, изработен от черни сламки, съчетан с бархетно сако - предизвика негодуванието на критиците. Впрочем дори в техните среди Унгаро винаги е имал повече поклонници, отколкото врагове.Първият метален сутиен, първата рокля-ризница, графичните наслагвания, интензивното използване на детайли, множеството цветови оттенъци в един рисунък - всички тези изобретения, които са неизменна част от съвременния дизайн, са изобретение на Емануел Унгаро. Самият моделиер обаче не е във възторг от младите моделиери: Те просто се превърнаха в звезди! Нашата професия придоби аура, създадена от медиите, която някак си я олекотява. Днес всеки дипломиран специалист от шивашко училище се смята едва ли не за художник. У повечето от младите моделиери няма покорство и желание да се учат и да се трудят. Самият Унгаро засега не планира да се превръща в нечий наставник.За него писаха, че творчеството му е демонстрация на културата на текстила на различни народи. Древната Индия и Китай, Япония и Турция, европейското Средновековие, епохата на италианското Възраждане - в цялата история на костюмите няма нищо по-впечатляващо от дрехите на Унгаро. Но най-значимото в творчеството на женкаря Унгаро все пак е умението му да създава романтични и много женствени образи. Дори по времето на студения космически стил неговите модели са извънредно сексуални и женствени. Самият Унгаро определя същността на творчеството си така: Това е чувственост. Във всичките й проявления. И със всичките й вътрешни прояви.Редом с ФерагамоУнгаро е първият френски моделиер, получил широко международно признание. Той е лауреат на цял куп професионални награди. Най-важните сред тях са френската премия Златният напръстник и американската награда на Нейман Маркус. А освен това е притежател на призове от Германия, Мексико, Япония, Италия, Испания и Китай.Международното признание и успехът в Америка решават окончателно и въпроса с парите. В средата на 90-те години Емануел Унгаро успя да запази своята независимост и заедно с това да предложи всичко, което включва една съвременна модна марка. Висша мода, прет а порте, популярен парфюм и аксесоари, младежка линия облекла, петдесет и един бутика и почти 700 магазина, в които се продават тези стоки в цял свят. А освен това петдесет и осем успешни лицензионни договора. Но дори когато му е необходима материална помощ, Унгаро не се обръща към мощните финансови групировки, а към семейство Ферагамо. Причината за това е, че потомците на великия обущар Салваторе Ферагамо единствени му предоставят необходимите условия за творчество. Предавайки бизнесръководство на модната си къща на Ферагамо, Емануел Унгаро остави за себе си създаването на най-важната колекция за всяка модна къща - висшата мода. Сега за всичко останало в модната къща Унгаро отговаря младият италиански дизайнер Жанбатиста Бали. Въпреки че неговите колекции са подчертано търговски, те продължават да следват стила на Унгаро на преклонение пред женствеността. В тях има не по-малко бродерии, цветове и волани, отколкото в колекциите на самия маестро. Това е причината сред почитателките на модната къща да са звезди като Софи Марсо и Шарън Стоун, Изабел Аджани, Лиз Хърли и Катрин Зита Джонс, Уитни Хюстън, Марая Кери и Пенелопа Крус.Благодарение на съюза си с Ферагамо сега с марката Унгаро се продават чанти и обувки, а също бельо, бански костюми и слънчеви очила. Заедно с тях в бутиците на Унгаро се предлагат украшения, създадени от бижутера Луиджи Скияланга.

Facebook logo
Бъдете с нас и във