Банкеръ Weekly

Съдби

УМРЯ ЕДИН ЧОВЕК

Един добър българин издъхна на 9 октомври в най-престижната болница в България - правителствената. Умря на 48 години, от година боледуваше тежко. Човекът се казва Владимир Грашнов - доскоро шеф на МобилТел, а до смъртта си - на футболния клуб Левски. Като изпълнителен директор на първия български Джи Ес Ем оператор за малко повече от три години съумя да вкара малкото телефонче в джобовете на повече от половин милион българи. И го превърна в потребност. Това бе делото на Владо Грашнов - бизнесмена, на който сякаш всичко му идеше отръки - и печеленето на пари и на приятели, и дискретното дарителство на огромни за българските представи средства, и сладката раздумка на чашка.Всеки успял човек има и врагове. От обикновени завистници до овластени хиени, които искат парче от погачата, без да са хвърлили и една клечка в огъня, на който тя се пече. Е, Грашнов се печеше и на огъня на властта - усмихнат, дори когато бе гневен, твърд, дори когато го мачкаха, куражлия и когато го притискаха и заплашваха. Ех, тази негова усмивка под мустак...Един човек умря във вторник сутринта в правителствена болница. Известен човек. И ако нещата опираха само до това, сълзата на мъката от загубата на приятеля можеше да бъде изтрита с вечното и неумолимо Бог дал, Бог взел. Де да беше така...Три дни преди да изпусне последния си дъх, близките на Владимир Грашнов изискват да му бъде прелята кръв. Омерзително е да повтаряме перипетиите около тая банална медицинска процедура и нейното забавяне. Обидно е да повтаряме пелтеченето на шефа на болницата - първо, че кръвопреливането не било неотложно, а сетне - че не би било спасително. Интересно къде в малкото произведение в проза, наречено Клетвата на Хипократ, въпросният доктор и шеф е прочел, че може да се прави на Господ и да пренебрегва изискването да опита всичко и до последния миг за спасението на пациента. Впрочем, четат ли въобще днешните лекари споменатото древно произведение, превърнало се в символ на професионалната лекарска почтеност и самоотверженост? Още по-неуместен бе ироничният въпрос, който министърът на здравеопазването отправи към журналистите: Щяхте ли да питате, ако не ставаше дума за Владимир Грашнов? Щяхме да питаме, министър Финков. Ако имахме физическата възможност да броим труповете в болниците или извън тях. Труповете на хора, които Господ е прибрал поради хаоса, безхаберието, безпаричието или алчността на здравната система и някои нейни жреци.Впрочем, г-н Финков, Владимир Грашнов е бил в най-елитната ни болница не като правоимащ. А защото е платил с парите си. Какво получи срещу тях се видя.Ами тия, дето нямат пари? Дето журналистите не знаят имената им? Дето не се лекуват в правителствена, а в безхлебните, безлекарствени, а вече и бездушни болници за простолюдието? Та нали и бизнесмени като Грашнов, но и дребни хорица с дребни доходи плащат данъци, за да има въпросната правителствена болница 90% бюджетно финансиране, министерството ви - чиновници със заплати, с автомобили и с морал на прахосмукачки. Вие сте назначен да браните интересите на гражданите, на данъкоплатците - дребна подробност е, че тези интереси опират до право на живот. От която гледна точка не върви да защитавате като Александър Матросов който и да е шеф на която и да е болница. Та ако ще той да е сто пъти прав.Прочие, Владо, сбогом. И ако смъртта ти допринесе поне малко за поправянето на калпавото българско здравеопазване, това ще е поредното ти, но, уви, последно добро дело. Тук, на земята!

Facebook logo
Бъдете с нас и във