Банкеръ Weekly

Съдби

УКРОТЕНИЯТ ПЛЕЙБОЙ

ДА СИ ТРЕНЬОР Е УЖАСНО, ПРИЗНАВА НОВИЯТ НАСТАВНИК НА ФЕЙЕНОРДНикой не изрича думата да като Рууд Гулит. Това е едно могъщо кимане, което започва от главата и сякаш ангажира цялото тяло. Доволен ли сте, че се върнахте в треньорската професия? - Да! Ще се справи ли Фейенорд с ПСВ и Аякс? - Да! Но той умее също да казва и не. Казва го на холандски на шестгодишната си дъщеря Жоел, която се опитва да се покатери върху него и да си играе с носа му: Седни долу, татко сега прави интервю. Жоел, румена и срамежлива (две качества, които очевидно е наследила от майка си), се смъква след известни увещания от фотьойла в атриума на Амстердам Хилтън - същия хотел, в който някога Джон Ленън и Йоко Оно дадоха знаменитото си интервю от леглото.Нямаше ме цели 16 години, но майка ми и приятелите ми си останаха тук - започва Гулит. - Щом се върнах в Амстердам, си възвърнах и социалния живот. Преди това нямах нищо. Все непознати, все чужди хора. Само от време на време се срещах с някого, когото мислех за приятел, но после бързо се разочаровах. Рууд изглежда добре, макар да е едва 8 и половина сутринта. Косата му е късо подстригана, над джинсите е облякъл тъмно сако, а на лицето му грее онова безгрижно изражение, които изглеждаше завинаги загубено след уволнението му от Нюкасъл. Всъщност съвсем доскоро Гулит бе категоричен, че никога няма да се върне обратно в треньорската професия. Да си футболен треньор никак не е забавно - смята той. - От самото начало трябва да се примириш с непрекъснатите скандали и караници. Не е чудно, че толкова много треньори са с посивели коси и сърдечни проблеми. Самият Рууд обичал да работи с футболистите, но мразел всичко останало. Въпреки това твърдо убеждение преди няколко седмици той се съгласи да се върне на скамейката, и то във Фейенорд, където това място е доста проветриво. Гулит постави само едно условие - онези неща, които ненавижда, т.е. администрацията, организацията, договорите, да се вършат от посивелите мъже в клубната управа. Никаква бумащина! - заявява триумфално той. - Аз само ще тренирам момчетата, ще правя отбора. Реално погледнато, Рууд всъщност подготвяше почвата за това завръщане още от миналата година, когато застана начело на юношеския национален тим на Холандия. И изведнъж установи отлични отношения с треньора на мъжете Дик Адвокаат. Същия Адвокаат, с когото като футболист бе на нож. Вече прехвърлил 41, Гулит спокойно казва, че сега е много по-зрял човек, отколкото в онези години, и гледа по друг начин на света. Отдава промяната на работата си като телевизионен водещ. Според Рууд неговото шоу, наречено просто Гулит, не е от класическия тип, в който определена знаменитост идва за 10 минути с предварително наизустен анекдот на уста. Исках да покажа какви са в действителност известните хора. Обикновено между журналиста и госта му се издига стена от подозрителност. Но аз добре знам как се чувства човек като знаменитост. Щом видя, че на госта ми му става неудобно от някой въпрос, спирам. Това поражда у него доверие и спокойствие и често го кара да разкаже искрено някоя история, която иначе нямаше да чуете. Между участвалите в неговото шоу личат имената на Антонио Бандерас, Виктория Бекъм, Томи Хилфигър, Нелсън Мандела, Кайли Миноуг...Гулит с готовност приема да поговорим и за Челси, клуба, в който започна треньорската му кариера и който претърпя такива големи промени напоследък. Чак е малко странно - всички тези футболисти... - коментира той ерата Абрамович. - Знам, че независимо от тези звезди нещата не сработват съвсем. Това е обяснимо - нужно е още малко време. За мен Челси е като бомба със закъснителкоято в един момент ще избухне. Но не знам дали за добро, или за лошо. Преди да сме уточнили как една бомба може да избухне за добро, Жоел трябва да тръгва за училище. На улицата Рууд с радост признава, че заради късата прическа хората вече почти не го разпознавали: Същото беше и преди, когато си обръснах мустаците. Това се оказва една голяма лъжа - хората определено го разпознават и го поздравяват. В паспорта на Гулит първоначално пишело Руди Дил. Сменил си името като ученик, защото фамилията Дил го притеснявала - звучала почти като бил, което на холандски жаргон значи задник. Рууд се родил в Йордаан, работническо предградие на Амстердам, откъдето рано сутрин майка му потегляла за работата си като чистачка в Националния музей. Новата фамилия взел от баща си - учител по икономика. Футболните му умения били забелязани за пръв път, докато играел на сгурията с приятеля си Франк Рийкард. На 16 вече дебютирал в професионалната лига с тима на Хаарлем. Три години по-късно, когато преминал в колоса Фейенорд, името му се споменавало със същия тон, с който изричали и това на съотборника му Йохан Кройф. Но той бил различен. Бях едва от второто поколение тъмнокожи в Холандия. Баща ми е от първото. Мама беше бяла, а в онези години никак не беше лесно да имаш връзка с тъмнокож и синът ти да е мулат. Така че неминуемо привличах повече внимание от останалите. Това обаче не ме тревожеше. Ако попаднех на расисти, само извличах допълнителна енергия. Страхуваха се от менИ с основание, защото бях готов да им пръсна мозъците по терена! Когато Гулит прави първите си стъпки по международната сцена, модата на тоталния футбол вече отминава. Самата идея за футболисти, които могат да играят навсякъде по терена и да се заместват взаимно, днес изглежда недоизпипана. Щом дори Кройф, Неескенс и Ван Ханегем не успяха да я увечнаят със световна титла, няма какво да се спори. И все пак е тъжна ирония на съдбата, че най-подходящият играч за тази система се появи толкова късно. Защото Гулит бързо доказа уменията си. Той можеше да играе като стопер, като централен нападател, като крило или плеймейкър. С шест елегантни крачки минаваше половината игрище; никой не се учудваше, когато от 30-40 метра слагаше топката на крака на Ван Бастен. Всички признаваха превъзходството му - доказателство е настървението, с което противниците се бореха да се сдобият с фланелката му. Когато занесе моята вкъщи, има да се чуди от кого по дяволите я е взел, каза при един подобен случай щастливият Мик Маккарти. Самият Рууд не бе от хората, които се крият от успеха. Той се обличаше като попзвезда и дори за известно време биеше барабаните в реге-групата Ревелейшън Тайм.През 1988-а, вече признат за номер 1 в Европа и света, Гулит изведе Холандия до титлата на Стария континент. Но капитанът невинаги бе обединителната фигура. В навечерието на САЩ '94, когато холандците имаха потенциал за златни медали, Рууд напусна тренировъчния лагер след скандал със споменатия треньор Адвокаат. Синът ми няма и да си помисли да играе в отбор, в който неопитните и некадърните командват, обяви тогава баща му Джордж Гулит. Холандия обаче никога не му прости постъпката.Той бе най-добрият в света, но в родината му това не бе достатъчно - твърди биографът му Дейвид Уинър. - В Холандия от звездите се очаква да приемат смирено успеха, да си остават хора от народа по всяко време. Арогантността на Рууд нямаше как да му спечели симпатии там. В средата на 90-те Гулит се сблъска и с по-сериозни грижи от споровете с треньорите. Имаше четири деца от два брака, като и вторият вече клонеше към разпадане. Провалих се като баща. Най-ужасният миг в живота ми бе, когато бях принуден да изоставя децата сиВ личния живот си платих напълно за всички успехи като футболист, признава той в едно интервю през 2001 година. Не е чудно, че в това състояние Лондон му се е сторил като спасителен пояс. През 1995-а Рууд пристигна в Челси от Сампдория с широка усмивка и обяви, че е във възторг от шанса да играе някъде далеч от италианската преса. Почитателите на лондонския клуб най-сетне получиха играч, когото искрено можеха да боготворят, а самият Гулит получи нещо още по-ценно: Естел Кройф, с 15 години по-млада от него, племенница на великия Йохан и бъдеща майка на Жоел и на още един син. Като играещ треньор Рууд изведе Челси и до Купата на Англия през 1997-а - първи трофей за клуба от цели 16 години. За пръв път в историята най-старото футболно отличие бе спечелено от чужденец. Всичко вървеше добре и през втория му сезон, когато дойде време за удължаване на договора. Отборът бе втори във Висшата лига, полуфиналист за Купата на лигата, напредваше усилено в турнира за КНК. И изведнъж Рууд бе уволненОт клуба обясниха, че бил прекалено алчен - поискал 2 милиона лири нето след плащането на данъците. Тоест двойно повече, отколкото тогава взимаха Алекс Фъргюсън и Арсен Венгер, взети заедно. Удивеният Гулит по-късно обясни, че това била просто първата му заявка, от която смятал да се пазари. Рууд бе прекрасен вариант за Челси и винаги ще помним с носталгия за този период - изтъкна година по-късно президентът Кен Бейтс. - Но просто трябваше да го отстраним. През цялото време нямахме никаква представа какво прави той. Уволнението му от Нюкасъл през август 1999-а бе далеч по-лесно обяснимо - то дойде след седем поредни загуби. Запалянковците край Тайн искаха да си тръгне; Естел Кройф пък искаше да го прибере в Амстердам. И ето го отново у дома. Куриозното е, че този световноизвестен плейбой дълго събирал смелост, преди да подходи към Естел. Не можех да разбера какво чака, спомня си тя. Рууд бърза да обясни: една част от него винаги е била срамежлива и чувствителна, а другата тогава просто силно била разочарована от жените. Да, животът си има своите лоши моменти, но след тях винаги идват хубавите - заключава той. - Колкото до лошите, те стимулират творческото мислене на човека, правят го по-силен и по-мъдър. Когато се изправях срещу хора с негативно отношение към мен, си казвах: Ей, Рууд, трябва здраво да се потрудиш, по-здраво от останалите, за да им покажеш кой е най-добрият. Тази нагласа ме водеше през целия ми живот. Нагласа, която дава надежди на почитателите на Фейенорд.

Facebook logo
Бъдете с нас и във