Банкеръ Weekly

Съдби

УЖАСЪТ НА ГЕРМАНСКИТЕ ИНДУСТРИАЛЦИ

От ден на ден корпоративните босове в Германия все по-силно копнеят да се сдобият със своя версия на Маргарет Тачър - политик, готов да се впусне в битка за модернизиране на инертната германска икономика, но най-вече склонен да сложи край на привилегиите за работниците, превърнали се в сериозна спънка за постигането на по-добри фирмени резултати. Вместо с канцлер от типа Тачър работодателите трябваше да работят с Герхард Шрьодер, който се проявява като плах проводник на промени. Но ако за момента няма признаци за появата на германска Желязна лейди, поне има сериозен кандидат за ролята на Артър Скаргил - реакционния синдикалист, който се превърна в идеалния вътрешен враг за Маргарет Тачър и когото тя обезоръжи твърде лесно. Това е Юрген Петерс - лидерът на най-големия работнически профсъюз в Германия И Ге Метал (IG Metall).Подобно на Скаргил Петерс не обръща внимание на мненията, че модернизацията е неудържима и ще съсипе всеки профсъюз, който се изпречи на пътя й. Той е свикнал с подобни приказки. Много пъти са обявявали, че с нас е свършено, признава той. През последната една година, когато неговият и други подобни синдикати многократно отстъпваха пред исканията на закъсалите финансово компании за по-дълго работно време без допълнително заплащане, ораторството му ставаше още по-гръмко и предизвикателно.Дори и без много помощ от политическите лидери германските работодатели като че ли удържаха победа. По-трудните времена накараха обществото, включително двата и половина милиона души от синдиката, който ръководи Петерс, все повече да вярват, че традиционният индустриален модел на Германия, в който профсъюзи и шефове работят по-скоро като партньори, отколкото като противници (за разлика от противопоставянето, често срещано във Великобритания и Америка), вече е остарял. Установената практика работници и представители на синдикатите да участват в надзорните съвети на компаниите е обект на силни атаки. Профсъюзните лидери, които някога определяха хода на преговорите за заплащането на труда, като че ли губят позиции, принудени от собствените си отчаяни членове да зарежат неотстъпчивостта си в името на това да спасят колкото могат повече работни места.Ако поговори с Юрген Петерс, човек би помислил, че нищо подобно не се случва. Намаляването на разходите за труд не е лекарство за посърналата германска икономика, твърди той. Петерс обяснява, че ключът към съживяването на вътрешното потребление е възстановяването на покупателната способност на масите. Няма икономист, който да не е съгласен, че проблемът ни е вътрешното търсене, убеден е германецът.През последните десет години членуващите в И Ге Метал намаляват с около 100 000 годишно, защото се закриват фабрики, и производството се премества в държави, където то излиза по-евтино. В същото време левите политически сили са в упадък. Въпреки това, според Петерс, профсъюзът е излязъл от своята най-дълбока криза преди 18 месеца и сега е стабилен. Тази стабилизация съвпада с появата му начело на съюза. Това става през август 2003-а, след конфликт между него и предшественика му Клаус Цвикел. Не толкова буен и войнствен, Цвикел неохотно позволи на Петерс да поведе решаваща стачка в Източна Германия през юни същата година, която имаше за цел да въведе 35-часова работна седмица. Цвикел се отказа от битката и така вбеси Петерс, който вярваше, че е близо до сключването на сделка, и трябваше да подаде оставка. По-въздържаният Бертолд Хубер, когото той гласеше за свой наследник, отстъпи и за лидер на профсъюза беше избран Петерс, макар и с необичайно ниските 66% от необходимите гласове.Глупакът Петерс, както го наричат някои, обаче не е съгласен, че е твърдоглав и праволинеен. В миналото на синдикалната си кариера - някъде през 80-те години на ХХ век, той е познат като майстор на компромисите. Именно той помага за спасяването на 30 000 работни места във Фолксваген (Volkswagen) през 1984 г., като постига споразумение за четиридневна работна седмица, по-ниски надници и гъвкаво работно време. Само преди три години той сключи сделка със същата автомобилна компания, което й позволи да построи в Германия фабрика, необвързана с профсъюзите, като използва работници, останали без работа. Освен това Петерс твърди, че невижданото смекчаване на тарифните ставки при сключване на договорните споразумения с няколко големи фирми, постигнато през 2003 г., също доказва умението му да прави компромиси. В същото време обаче много наблюдатели гледат на този момент като на знак, че подкрепата, която му оказваха членовете на И Ге Метал, отслабва.През 2004 г. голям конгломерат като Сименс (Siemens) направи първата крачка, като заплаши да премести два свои завода в Унгария, ако работната седмица не бъде удължена на 40 часа без допълнително заплащане. Петерс нарече това решение изнудване, но отстъпи. Преговорите с автомобилните производители ДаймлерКрайслер (DaimlerChrysler), Опел (Opel) и Фолксваген протекоха по-меко - техните работници се оказаха по-наясно с нуждата от съкращаване на разходите за труд. През 2005 г. предстои подновяване на близо 40 различни профсъюзни споразумения, свързани със заплащането. Работодателите се надяват да извлекат дивиденти от миналогодишния си триумф над профсъюзите, като изстискат още повече работната сила в Германия. Все пак Петерс смята, че нещата се обръщат в негова полза. Приходите на компаниите се увеличават, особено на тези, които се занимават с износ, отбелязва той. Дъмпингът на заплащането, казва той, визирайки съкращаването на трудовите разходи в страната, не е начинът, по който германските компании ще се съревновават с Централна Европа, а още по-малко с Китай и с останалата част на Азия. Разумният път е да се подкрепят нововъведенията и да се намалят второстепенните разходи като социални осигуровки и данъци, обяснява той.Дори това да е вярно, германските работодатели искат проблемите им да се разрешат по-бързо. Но Петерс запазва хладнокръвие. Предпочитам да ме възприемат като безкомпромисен политик, отколкото като рохко сварено яйце, казва той. Все пак тази година сигурно ще се наложи профсъюзните лидери да проявят по-голяма гъвкавост. Ако не демонстрира поне донякъде такова поведение, Петерс може да се окаже застрашен от собствения си вътрешен враг - Бертолд Хубер, за когото вече се говори, че ще го наследи през 2007 година. Хубер е по-популярен сред работодателите и освен това вярва, че германските профсъюзи имат спешна нужда да преоткрият себе си. Традиционализмът не е чак толкова лошо нещо, язвително отвръща Петерс. Но може би ще му се наложи да прибегне до по-далновиден призив от този, за да запази авторитета си сред хора през следващата година.

Facebook logo
Бъдете с нас и във