Банкеръ Weekly

Съдби

УЕЙЛ - КРАЛЯТ НА ПОГЛЪЩАНИЯТА

Санфорд Уейл е създател на две финансови корпорации на световно равнище. Последното му изобретение - Ситигруп (Citigroup), и сега е лидер както по мащаби на операциите, така и по печалбите от тях.Санфорд Уейл се е родил в семейството на полски емигранти. Прекарал е детството си в Бруклин, откъдето черпи вдъхновение за бъдещите си подвизи. Като дете се занимавал с разпространението на вестници, както някога това правел Уорън Бъфет. И също като Бъфет се стремял да обхване най-голям брой абонати, за да получи най-голяма печалба. През 1955 г. завършил университета в Корнъл и започнал работа в американската армия. Първоначално заплатата му била 6 хиляди долара годишно и Санфорд смятал, че това е всичко, което би искал да има - престижна работа и много пари. Но след като правителството на САЩ започва да съкращава разходите си за отбрана, бил принуден да се прости и с двете. От немай-къде Санфорд постъпил като момче за всичко в брокерската компания Беър Стърнс (Bear Stearns) срещу 35 долара седмично. Работата му не била доходна, но тъкмо тогава стигнал до извода, че при брокерите му харесва много повече, отколкото при военните. Нещо повече - оказало се, че има и прекрасни възможности да се реализира в тази област. Преди да навърши и година на непрестижната си длъжност, получил повишение. Станал брокер в нюйоркския офис на компанията.На това място обаче Санфорд също не се задържал дълго. С натрупания минимален опит като брокер той преценил, че осигурявайки печалби на Беър Стърнс, получава твърде малка част от тях. Началник на самия себе сиПрез 1960 г., на 27-годишна възраст, Санфорд Уейл напуснал Беър Стърнс, въпреки че перспективите му за развитие там били изключително добри. Заедно с трима партньори Уейл създал брокерската фирма Картър, Бърлинд, Потома енд Уейл (Carter, Berlind, Potoma Weill). В началото това била малка кантора, където повечето работа се вършела от брокерите основатели. Не можело и дума да става за размах на операциите или за конкуренция с големите брокерски къщи. Доходът през първата година бил 200 хил. долара и съдружниците решили да си определят заплата от хиляда долара месечно.Впрочем много скоро Санфорд вече се интересувал не толкова от брокерството, колкото от мениджмънта, при това в големи мащаби. Постепенно откупил дяловете на своите партньори и след като се превърнал в едноличен собственик на фирмата, се заел с нейното разширяване. За 20 години успял да погълне 15 фирми, извършвайки средно по едно поглъщане на година и половина. Така втората по големина финансова компания в САЩ - Шиърсън (Shearson), била създадена практически от нищото. Уейл бил влюбен в нея, но всекидневното повторение на едни и същи операции започнало да му досажда. Вместо да продължи да поглъща дребни фирми, през 1981 г. той продал Шиърсън на Америкън Експрес (American Express), като в замяна получил 930 млн. долара и президентския пост на Америкън.Талантът му на мениджър не го подвел и на новата длъжност. Санфорд Уейл изпълнил успешно една от първите си задачите като президент, увеличавайки печалбите на застрахователното подразделение Файърменс Фънд (Fireman`s Fund). Допуснал обаче и съществена грешка - действал като собственик, което влизало в противоречие с корпоративната култура, установена в Америкън Експрес. И когато се опитал да купи застрахователното подразделение, чашата направо преляла. Вътрешният натиск срещу него нараснал до такава степен, че през 1985 г. бил принуден да напусне Америкън Експрес.Все пак всичките тези години не преминали напразно. Уейл станал мултимилионер и спокойно би могъл да се оттегли от активна дейност. Само че това не влизало в плановете му. Около една година си стоял вкъщи и се занимавал с благотворителност, като гледал да не отсъства за дълго от дома си. Непрекъснато се страхувал, че докато го няма, телефонът му ще звънне и ще пропусне някоя добра възможност да се върне в бизнеса.Отново в игратаМениджърският опит на Уейл се ценял високо в деловите среди, но той вече не искал да работи за други. Веднага обаче проявил интерес, разбирайки, че компютърната компания Контрол Дейта (Control Data) планира да продаде подразделението си Къмършъл Кредит (Comercial Credit). Срещу 700 млн. долара купил 82% от акциите му, а впоследствие заздравил позициите си, купувайки и застрахователното дружество Гълф Иншуърънс (Gulf Insurance).През 1987 г. Санфорд Уейл отново пристъпил към любимото си занимание - поглъщането на компании. Първата му цел станала Праймерика (Primerica). Придобил я цялата за 1.5 млрд. долара заедно с дяловете й в брокерската фирма Смит Барни (Smith Barney) и в застрахователя Ей Ел Уйлямс (A.L. Williams). През следващите две години към новообразуваната Праймерика Корпорейшън били присъединени отделението за потребителско кредитиране на Бърклиз Америкън (Barclays American) и мрежата от филиали на Лендмарк Файненшъл Сървисиз (Landmark Financial Services). С това поглъщанията били преустановени и Уейл се заел с преструктурирането на активите си. От продажбите на част от тях само през 1992 г. Праймерика натрупала 625 млн. долара в брой, а самият Уейл сложил през същата година в джоба си 68 млн. долара. Всички акумулирани средства били вложени в покупката на 27% от Травълърс Иншуърънс (Travelers Insurance). Най-накрая Уейл можел да задоволи една от амбициите си, плащайки 1.2 млрд. долара на Америкън Експрес, за да си върне Шиърсън. Именно тя се превръща и в център на новата група. Уейл вече имал брокерското подразделение Смит Барни, но предпочитал Шиърсън. И при дублирането на функции се закривали отдели на Смит Барни. През следващите години била закупена и останалата част от Травълърс Иншуърънс, както и застрахователната фирма Етна (Aetna). Новосъздадената компания била наречена Травълърс Груп (Travelers Group). През 1996 г. тя вече се нарежда сред най-печелившите корпорации. А след поглъщането на Салъмън (Salomon) става и една от най-влиятелните. Докато Уейл управлява Травълърс Груп, цената на акциите й се увеличава 11 пъти. Оказало се обаче, че изминалото десетилетие от завръщането на Санфорд Уейл в играта е само подготовка за големия скок - обединението на Травълърс Груп със Ситикорп. През 1998 г. Ситикорп е най-големият емитент на кредитни карти, а нейната Ситибанк (Citibank) е втората по големина американска банка. Внушителното по мащабите си обединение изглежда логично, само дето Уейл е тръгнал срещу закона. Адвокатите му трескаво започват да търсят пролуки в нормативните документи, а лобисти се стараят да наложат дерегулиране на финансовата индустрия в САЩ. Сделката е сключена през октомври 1998 г., а тогавашният президент Клинтън подписва новия закон, разрешаващ големите обединения през 1999 година. Така възниква Ситигруп - световният лидер във финансите със 100 млн. клиенти и представителства в 100 държави. Със създаването на Ситигруп печалбите на корпорацията, управлявана от Уейл, непрекъснато растат. Цената на акциите й се покачва три пъти, а според резултатите за 2002 г. Ситигруп е спечелила 15.3 млрд. долара - най-голямата сума в историята на американските финансови компании.Измамник на инвеститориСъздавайки корпорация, която участва в много сделки, Уейл се замесва и в повечето скандали през последните години. Именно Ситигруп беше обвинена, че е финансирала американския енергиен гигант Енрон (Enron) и че с щедростта си дълго време му е помагала да скрие истинската ситуация. Ситигруп беше обвинена и за колапса на аржентинската финансова система. И накрая - тъкмо Ситигруп беше главната фигура в делото за измама на американските инвеститори. На 16 юли Санфорд Уейл обяви, че в края на тази година ще се оттегли от поста изпълнителен директор в полза на Чък Принс, запазвайки председателското си място в съвета на директорите до 2006 година. В края на краищата 40 години не съм бил в отпуск, каза той.Благотворителността и голфът са другите области, в които Уейл проявява активност. Но приятелите му твърдят, че единственото, което наистина го интересува, са финансите. Разбира се, при сегашните му 70 години едва ли ще му стигне времето да създаде трета финансова империя.

Facebook logo
Бъдете с нас и във