Банкеръ Weekly

Съдби

ТУРСКИ КЛАН НАДХИТРИ МОТОРОЛА И НОКИА

През 1999 г. Моторола (Motorola) и Нокиа (Nokia) търсят начини да навлязат на турския телекомуникационен пазар и неизбежно се сблъскват с фамилия Узан. През последните двадесет години 67-годишният Кемал Узан и синовете му - 42-годишният Джем и 34-годишният Хакан, превърнаха дребния строителен бизнес на семейството в гигантски частен холдинг. Той развива дейността си в различни сфери на икономиката, включително в енергетиката и платената телевизия. Възлизащото на 1.3 млрд. щ. долара фамилно богатство е плод на непрестанни борби за разбиването на държавните монополи и утвърждаването в обществото. Истински капиталисти, членовете на семейство Узан са новото лице на Турция.Не може да се отрече обаче, че те олицетворяват и някои стари, не особено положителни черти. Срещу клана бе заведено дело в един федерален съд в Ню Йорк по обвинение, че неговите членове са измъкнали чрез сложна схема от измами и заплахи от двата телекомуникационни гиганта - Моторола и Нокиа, 2.7 млрд. щ. долара в брой и под формата на оборудване. Мотивите на обвинението са, че Узан никога не са възнамерявали да изплатят взетите заеми и са кроили планове да разводнят обезпечението по дълга, състоящо се от акции в турския мобилен оператор Телсим, контролиран от семейството.Ако Моторола и Нокиа се бяха погрижили да проучат историята на империята Узан от нейното създаване до днешния лабиринт от 137 дружества в девет различни държави, те най-малкото биха подходили по-предпазливо. Вместо това сега рискуват да понесат най-големите загуби в историята от сделка за финансиране на телекомуникационна компания. Проблемът заплаши да прерасне в международен скандал. През януари тази година американският президент Джордж Буш повдигна въпроса по време на посещението в САЩ на турския премиер Бюлент Еджевит. Кланът Узан, който влезе в списъците на милиардерите на сп. Форбс през 2001 г., има противоречиво минало. Само в Турция той е въвлечен в над 100 наказателни и граждански дела, в които обвиненията се простират от пране на пари до клевета. Според главния прокурор на турската област Адана, собствеността на семейството върху атомните централи, произвеждащи 4% от електричеството на страната, е заплаха за националната сигурност.Членовете на семейство Узан са наследници на фермери, имигрирали в Турция от Сараево през 1910 година. Кемал Узан, инженер по професия, е първият, който оставя следа в бизнеса, като през 1956 година основава строителна компания. През 60-те и 70-те години на ХХ век той успява да си осигури изгодни договори за строителството на футболни стадиони и язовири благодарение на близките си отношения с министър-председателя и впоследствие президент на Турция Тургут Йозал. През 1984 г. Кемал Узан купува Имар Банк (Imar Bank) за 21 млн. щ. долара, а една година по-късно създава и Адабанк (Adabank).Банките дават възможност на 24-годишния Джем Узан да навлезе в бизнеса веднага след завършването на университета. Когато става на 30 години, той вече е доказал способностите си, умело заобикаляйки турските закони, забраняващи частното излъчване на телевизионни програми. Заедно със сина на Тургут Йозал Джем Узан наема студия в Германия и излъчва оттам сигнал чрез сателит. Телевизията получава името Стар Ти Ви (Star TV). Година по-късно Джем открива и собствени радиостанции, а през 1999 г. започва да издава и вестник Стар. Същият вестник публикува статия, обвиняваща турския производител на млечни продукти Сутас (Sutas) в продажбата на сирене, заразено с плесен. Компанията отрича обвиненията и заявява, че причината за публикацията е отказът на Сутас да се съобрази с желанието на Узан да спре рекламите си в конкурентни издания. По-късно пък една от радиостанциите на семейството е свалена от ефир от правителството за седем дни. Тя излъчва частен разговор между двама служители на конкурентна медийна компания, проведен по мобилните им телефони. От него, освен всичко друго, станали ясни подробностите около важна сделка.Семейство Узан си създава врагове много преди да се появят проблемите с Моторола. През 1989 г., три години след откриването на фондовата борса в Истанбул, Имърджинг Маркетс Фънд (Emerging Markets Fund), собственост на Франклин Темпълтън, инвестира във фирма за производство на хидроелектроенергия и газ Чукурова Електрик (Cukurova Elektrik). За една година акциите й скачат от 50 цента на 3.50 щ. долара. През 1992-ра фамилията Узан плаща 81 млн. щ. долара за 11% от Чукурова, след което се опитва да получи и контролния пакет. Ставайки собственици на 51% от капитала на компанията през 1993 г., Узан назначават в борда на директорите й свои хора и влагат всички средства на Чукурова в безлихвени сметки в собствената си Имар Банк. За една година акциите на фирмата поевтиняват до рекордните 18 цента, а отчетените загуби възлизат на 18 млн. щ. долара. Само 12 месеца по-рано Чукурова е имала печалба от 41 млн. щ. долара. Това беше едно от най-лошите ни преживявания като инвеститори в развиващите се пазари, спомня си Марк Мобиус, мениджър на Темпълтън. Според турския Съвет за капиталовите пазари, действията на Узан представляват измама, но заведените през 1995 г. съдебни дела в турски съдилища не дават никакви резултати. Кланът отрича да е извършил каквито и да е прегрешения. Мобиус е бесен просто защото се сдобихме с 51% без негова помощ. В бизнеса няма място за емоции, отбелязва Джем.Конфликтът с Темпълтън избухва по време, когато в Турция започва усилена приватизация на телекомуникационния сектор. Правителството разрешава на Узан да работи като мобилен оператор чрез Телсим, но семейството има остра нужда от пари в брой и оборудване. Още през 1994 г. Телсим взема назаем 52 млн. щ. долара под формата на услуги от Моторола. До 1998 г. Джем, който ръководи бизнеса заедно с по-малкия си брат Хакан, се нуждае от над 500 млн. щ. долара, за да придобие лиценз за втория мобилен оператор в страната. Моторола отпуска 200 млн. щ. долара. А след като осигурява клетъчната инфраструктура и доставя оборудването, сметката през септември 2000 г. набъбва до 1.8 млрд. щ. долара и до 2.3 млрд. щ. долара през март 2001 година. Надеждите на Моторола са, че ще спечели достатъчно от продажбата на телефонни апарати, тъй като броят на потребителите на мобилни телефони в Турция нараства от 1.7 млн. през април 1998 г. на 14 млн. през август 2000 година. От своя страна Нокиа осигурява още 800 млн. щ. долара кредит под формата на оборудване, услуги и пари в брой. Като обезпечение на заемите Узан залагат 66% от акциите на Телсим в полза на Моторола и 7.5% - в полза на Нокиа.Икономическата криза в Турция - високите лихвени проценти и 50-процентната девалвация на лирата - принуждават Телсим да пропусне плащането на вноска от 728 млн. щ. долара, дължима на Моторола през април 2001 година. Пред Нокиа пък турският мобилен оператор заявява, че не е в състояние да направи никакви плащания по дължимите й 240 млн. щ. долара. Двата телекомуникационни гиганта отказват да предоговорят условията на плащане, но се оказват в капан. Акциите на Телсим, заложени в тяхна полза, не са с право на глас. Ползата от гаранцията изглежда твърде спорна, тъй като чужденците нямат право да управляват телекомуникационни компании в Турция, а Узан не показват ни най-малко желание да предадат контрола на друг турски собственик. На всичко отгоре договорите за финансиране предвиждат евентуалните спорове да се решават пред швейцарски съдии. Моторола и Нокиа обаче пренебрегват тази точка от споразумението при обявяването на заема за просрочен. Телсим приема тази стъпка като нарушение на договора, която води до анулиране и на забраната за издаването на допълнителни акции. През април 2001 г. турският оператор емитира книжа на обща стойност 17 млн. щ. долара, което утроява основния му капитал и свива дела, заложен пред Моторола на 22%, а пред Нокиа - на 2.5 процента.Компаниите, осигурили оборудването на Телсим, са шокирани, но не смеят да разкрият същността на проблема пред света. В подадените молби до щатската Комисия по ценни книжа и фондови борси (депозитарни разписки на Нокиа се търгуват на Нюйоркската фондова борса) те премълчават, че става въпрос за отпускането на цялата сума, необходима за закупуване на оборудването на една толкова малка компания като Телсим. Не споменават и липсата на каквито и да е лични гаранции, изискани от семейство Узан. През април 2001 г. Моторола обявява единствено, че Телсим закъснява с плащането на вноската си от 728 млн. щ. долара и по този начин нарушава договора за финансиране.Странното е, че в процеса срещу фамилията нито Моторола, нито Нокиа споменават нещо за нарушение на споразумението. Вместо това те повдигат 13 обвинения, включително и за измама, което обикновено е доста по-трудно доказуемо. Ние се оказахме по-големите глупаци и бяхме измамени, опитва се да обясни странните действия говорител на Моторола. Очевидно телекомуникационните гиганти се надяват да осъдят Узан, като извадят на показ недотам безупречното им минало.Членовете на турския клан предлагат да платят по 10 цента за щ. долар, за да уредят дълга. Без да се опитва да се извинява, Джем Узан заявява, че процесът е просто една мръсна кампания. Каквото и да се случи, семейството едва ли ще започне да се крие. Едно от децата на Джем все още посещава частно училище в Ню Йорк. Апартаментът на Парк Авеню на стойност 6 млн. щ. долара е само един от петте скъпоструващи фамилни имота в Манхатън. Членовете на клана продължават да летят от Турция до Европа с частния си самолет. Преди година Джем присъства и на благотворителен обяд в Бъкингамския дворец. Семейството обаче не може да пренебрегне напълно своите проблеми, дори и да успее да се измъкне от преследването на Моторола и Нокиа. За да продължат да се радват на своите четири яхти и на частния си остров близо до бреговете на Турция, Узан може би ще трябва да размислят и да продадат Телсим. Преди време Дойче Телеком (Deutsche Telekom) им предложи над 5 млрд. щ. долара. Сега фамилията ще е доволна и на 1 милиард.

Facebook logo
Бъдете с нас и във