Банкеръ Weekly

Съдби

ТЪМНИ СЕНКИ ВЪВ ФЕСТИВАЛНИЯ АФИШ

Фестивалният потоп в София няма никакво намерение да намали своя дебит. Вече отбелязахме редица подробности от културния пейзаж на столицата, но това се оказа недостатъчно - от 21 юни започват отново мавзолейните седмици на Пламен Карталов, този път още по-амбициозни. Нищо че самият мавзолей го няма.В пейзажа обаче се забелязват и редица прелюбопитни детайли. Иде реч най-вече за Салона на изкуствата в НДК и пребогатата му програма с разнообразни прояви. В сектора на изложбите - художествени, на писмени паметници и др. - положението е добро и издава както компетентност, така и висока лична култура на организаторите. Но в музикалния раздел не всичко е благополучно. След като от фоайетата на НДК бяха изнесени множеството търговски сергии, задръстили пространствата вече дузина години, паричните постъпления, изглежда, са силно намалели. Което предизвика и ответна реакция. Директорът Христо Друмев е поискал музикантите и участващите в Салона ансамбли и състави да закупят по 50 (петдесет) билета за тяхната собствена проява. Или с други думи, да си платят, за да свирят. Другата новост е, че договорите с артистите, регламентиращи условията за участието им, се подписват ден-два след изнесения концерт.В НДК се оплакват, че тази мярка е предприета, защото на повечето от концертите няма достатъчно публика. И както обикновено у нас вината за това се прехвърля от болната глава на здравата, т.е. върху музикантите. А истината е очевидна - съставянето на музикалните програми на Салона се прави хаотично, без специализирана селекция, без идея за фестивалната специфика. В гонене на обемист афиш НДК струпва прекалено голям брой прояви, които не може да обезпечи нито с предварително разгласяване и реклама, нито с публика. За повечето от концертите анонсите се появяват два-три дни предварително. Изключение се прави само за сензационните изяви в зала номер едно, които са и най-големият източник на приходи. Така НДК се превръща в майка за едни (операта Турандот получи заслужено пълен сбор) и мащеха за други.Въпросният детайл подсказва и една друга подробност - в Националния дворец на културата не следят общия културен афиш на София и не се съобразяват с него. В противен случай биха избрали по-гъвкава и със съкратен обем музикална програма, в която акцентите са четливи за всеки редови меломан. И отличаващи се от общия фестивален поток на музиката през май и юни. Количеството отдавна не е гаранция за качество. Дори при гигантското му струпване.

Facebook logo
Бъдете с нас и във