Банкеръ Weekly

Съдби

ТРУДНОТО ПОЕВРОПЕЙЧВАНЕ НА ЕЛЕКТРОННИТЕ МЕДИИ

Дали българското медийно законодателство най-сетне ще СЕ срещне с обществената потребност и европейските стандарти? Доколко новите поправки в Закона за радио и телевизия ще запълнят празнотите, които има в сегашната норма? Какви са гаранциите за независимост на регулаторния орган в областта на радиото и телевизията? В какви главни насоки са препоръките на Съвета на Европа (СЕ) по отношение на функциите и правомощията на регулаторните органи, на какъв етап у нас се намира преходът от държавни към обществени медии, как се съотнасят регулацията и саморегулацията? Това са малка част от проблемите, които трябваше да разгледа на 1 и 2 октомври конференцията на тема: Медийното законодателство и развитието на плуралистична медийна среда в България.Конференцията де факто се провали, тъй като стана ясно, че срокът за внасяне на предложения за поправки в ЗРТ изтича на 1 октомври следобед, което обезсмисли професионалния разговор и формулирането на нови предложения от медийната гилдия. Ето защо програмата на конференцията бе редуцирана, а вместо конкретни идеи тя излъчи към обществото една декларация.Иначе дискусията се въртеше главно около въпроса доколко внесените вече поправки на ЗРТ от парламентарната медийна комисия отговарят наевропейските медийни стандартиПоправките уместно въвеждат единна лицензия, която отменя днешното разкрачено положение на двата регулатора (комисия по чл.45 и НСРТ), които издават две лицензии, при което едната автоматично отменя другата. Председателката на Комисията по медиите в НС Милена Милотинова в своето експозе каза, че с тях се прави стъпка към единен лицензиращ орган и се ликвидира един абсурд, съществуващ в сега действащия ЗРТ, в който има прекалено много нива и зависимости. Според нея, програмната лицензия ще се издава от новия регулаторен орган СЕМ (Съвет за електронни медии). Той ще изисква от Държавната комисия по далекосъобщенията (ДКД) предварителна информация за наличния честотен ресурс и ще посочва на ДКД кой е победителят в конкурса, а ДКД задължително ще му издава техническата лицензия.Засега медийният регулаторен орган не може пряко да издава лицензията, тъй като според Решение на Конституционния съд N21 от 14.11.1996 г., НСРТ не е държавен орган, а според българската конституция честотният ресурс е собственост на държавата и само тя може да се разпорежда с него. Все пак ние въвеждаме при лицензирането едно гише и премахваме комисията по чл.45 в ЗД, което е голяма крачка към модернизиране на процедурата, обясни Милотинова.Това действително е така - единната лицензия отговаря на изискванията на СЕ. В приложението на Препоръка REC 2000, приета от Комитета на министрите на 20.12.2000 г., в частта относно лицензирането са казва, че регулаторните органи в областта на радиото и телевизията трябва да бъдат привлечени в процеса на планиране на обхвата на националните честоти, разпределени за радио и тв разпространение... След като е направен списък с честоти, регулаторните органи трябва по подходящ начин да обявят публичен конкурс... Въвеждането на единно лицензиране на практика урежда разпространението на радио- и тв сигнал по аналогов начин. Но един далекосъобщителен оператор, който излъчва по кабел или сателит, пренася десетки програми, ето защо директното обвързване на далекосъобщителната и програмната лицензия изпуска възможността чрез една далекосъобщителна лицензия да се предават едновременно много програми, поради което сателитното разпространение някак изпада от този закон - каза Жанет Захариева от ДКД по време на дискусията. И добави, че Законът за далекосъобщенията (ЗД) и ЗРТ се нуждаят от допълнително хармонизиране, защото разпоредбите в ЗД предвиждат една далекосъобщителна лицензия, която ползва ограничен ресурс, да се издава винаги след търг или конкурс. Според Нели Огнянова фактическите противоречиякоито съществуват между ЗД и ЗРТ, изискват те да се гледат заедно, защото са взаимносвързани. Крис Кристофору, медиен експерт от Кипър, смята, че в ЗРТ производството на програми не бива да се смята за радио-телевизионна дейност, която по условие подлежи на контрол. Ако тези, които произвеждат програми, трябва да ги представят, това означава, че радио и тв операторите едновременно ще подлежат на лицензиране и на контрол, което противоречи на препоръките на СЕ. Новите поправки в ЗРТ предвиждат още въвеждането на регистрационен режим за кабелните оператори, което сериозно ги облекчава. Сега те ще се регистрират в СЕМ и няма да им се отказва регистрация, ако отговарят на изискванията на ЗРТ - обяви Милотинова. Въпросът с регистрацията на кабелните оператори се усложнява от факта, че различният пренос на сигнала (ефирно или по кабел) не предполага различие в програмите, които се предлагат на зрителя. Облекчаването на режима за кабелните оператори въвежда два стандарта към програмите (при ефирно и кабелно разпространение) и в известен смисъл прави по-трудно разпространението на радио и тв програми по ефирен път, тъй като лицензионният режим задължително се обвързва с публичен конкурс.Според Милена Милотинова финансирането на БНТ и БНР и създаването на Фонд за радио и телевизия ще бъдат предмет на бъдещи поправки, които трябва да се приемат след широка обществена дискусия. Проблемът е, че тези поправки бяха внесени изключително припряно и така на практика бе осуетена подобна дискусия. Макар за всички да е ясно, че въвеждането на европейски стандарти в нашето медийно законодателство, и още повече затварянето на главата за аудиовизия в преговорите с ЕС, изискват внимателно и прецизно обсъждане на цял пакет от закони в областта на медиите и телекомуникациите, които трябва да се хармонизират помежду си . Българската рамка на ЗРТ задължително трябва да се хармонизира най-напред с българската конституция, след това с Наказателния кодекс, със законите за далекосъобщенията, за авторското право и сродните му права, за достъп до обществената информация, за задълженията и договорите, за защита на конкуренцията, за защита на потребителите, за лекарствата, за храните, за хазарта, за закрила на културата.Европейската рамка на ЗРТ предполага задължително хармонизиране с Международната харта за правата на човека, с Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, с Европейската конвенция за трансгранична телевизия на СЕ, с Директивата на Европейската общност Телевизия без граници, с най-новата Препоръка 2000 на СЕ. Изобщо, предстои голямо хармонизиране. Това предполага внимателно и прецизно обсъждане на отделните текстове, чието приемане е добре да става след широк обществен дебат. Колкото до конституирането на бъдещия съвет за електронни медии (СЕМ)този дебат е просто задължителен. В мотивите към предложенията на Българската медийна коалиция (БМК) за изменение и допълнение за ЗРТ се казва, че изборът на членове на СЕМ чрез квалифицирано мнозинство от НС ще бъде реална гаранция за политическата независимост на членовете на регулаторния орган.Решенията на бъдещия регулаторен орган трябва да се подлагат на публичен анализ в края на годината - СЕМ трябва да се отчита пред гражданите, което отговаря на духа на прозрачност, и на съответните гаранции, че регулаторният орган ще бъде независим от политическо или икономическо влияние. Така смята Марио Отхаймер от Дирекцията за медии в СЕ. Това изрично е записано в приложението към Препоръката на СЕ от 2000г., според която трябва да се дефинират специфични правила, за да се избегне влияние на политическата власт върху регулаторните органи..., а членовете на регулаторните органи да се назначават по демократичен и прозрачен начин. Неслучайно конференцията завърши с декларация, в която се казва, че предложеният проект за изменение в ЗРТ не преодолява нито един от основните недостатъци на сега действащия закон и влиза в противоречие с препоръката на СЕ за независимостта и функциите на регулаторните органи в областта на радиото и телевизията.Утешителен е фактът, че медийната комисия ще вземе предвид становището на БМК за това как да се избегне конфликтът на интереси при вземане на решения в СЕМ, в частта относно жалбите, и за начините на освобождаване на член на СЕМ. Но времето между първото и второто четене на ЗРТ е крайно недостатъчно. Крис Кристофору формулира проблема ясно: Три дни, от които два неработни, е невъзможен срок, за да се съберат широките мнения на професионалната общност. Последните поправки в ЗРТ действително се нуждаят от широка обществена дискусия, но проблемът е дали има готовност за нея? Медийната гилдия за пореден път демонстрира липса на сериозен интерес.

Facebook logo
Бъдете с нас и във