Банкеръ Weekly

Съдби

ТРИУМФЪТ НА ЕДИН ФРЕНСКИ БЮРОКРАТ

Повече от две години Жан-Мартен Фолз беше незабележим заместник на Жак Калве - легендарния президент на френската компания Пежо (Peugeot SA), която контролира автомобилния гигант Пежо-Ситроен (PSA Peugeot Citroen). По тази причина мнозина наблюдатели останаха твърде изненадани, когато през октомври 1997 г. именно Фолз зае поста на Калве. Скромният и лоялен французин бе новак в автомобилния бизнес. Той си бе създал авторитет като мениджър на Пешини (Pechiney), най-голямата европейска компания за производство и преработка на алуминий, и на Еридания Бегин-Сей (Eridania Beghin-Say) - френско-италиански производител на захар и олио. Неговата бизнесбиография наистина бе чудесна, но твърде недостатъчна, за да го изстреля директно на кормилото на един от флагманите на френската индустрия. Впоследствие стана ясно, че назначението на Фолз си е струвало риска. През 1997 г. Пежо-Ситроен продава 2.1 млн. коли, докато за 2001 г. те ще надхвърлят 3 млн. броя, което поставя френската компания на шесто място в класацията на най-големите световни автомобилни производители. За периода 1997-2001 г. европейският пазарен дял на Пежо-Ситроен е скочил от 11.8 на 14.8 процента.Жан-Мартен Фолз уверено спечели през 2001-а приза Бизнесмен на годината на Форбс Глобал, допринасяйки за успешното развитие на Пежо, въпреки глобалния спад на търсенето в сектора. Той успя да реализира печалби в условията на жестока конкуренция, и то без да продава в Съединените щати - най-големия пазар на автомобили в света, от който Пежо се оттегли през 1991 година. Според анализатори на лондонското поделение на инвестиционната банка Креди Суиз Фърст Бостън (Credit Suisse First Boston), Фолз вече си е извоювал най-добрата репутация сред европейските автомобилни мениджъри. По общоприетите бизнесправила заради скромния си опит в транспортната индустрия Жан-Мартен Фолз би трябвало да е един от най-малко вероятните кандидат-президенти на голяма автомобилна компания. Не трябва да се забравя обаче, че става въпрос за Франция, където в условията на т. нар. галски капитализъм много корпоративни мениджъри започват своите професионални кариери като бюрократи от най-висок ранг. Сред най-ярките примери са Жан-Мари Месие, шеф на Вивенди Юнивърсъл (Vivendi Universal), и Мишел Бон, начело на Франс Tелеком (France Telecom). Фолз е роден в Страсбург и завършва престижните френски учебни заведения Екол Политекник (Ecole Polytechnique) и Екол де Мин (Ecole des Mines). След необикновено бърза и бляскава кариера в Министерството на индустрията на Франция през 1987 г. той е назначен за главен изпълнителен директор на Пешини. Четири години по-късно пък застава начело на Еридания Бегин-Сей. Неговият успех привлича вниманието на борда на директорите на Пежо и през 1995 г. е назначен за вицепрезидент на френския автомобилен гигант. Едно от главните умения, което скромният французин прилага при работата си и в трите компании, е поставянето на конкретни финансови цели и тяхното своевременно постигане.През 1998 г. продажбите на Пежо Ситроен възлизат едва на 63% от тези на германската Фолксваген груп (Volkswagen Group). Но през последните месеци на 2001 г. те вече стигат 75 процента. Пежо води в Европа по броя на пласираните минибуси за търговски цели и заема второ място при леките автомобили. Напълно е възможно съвсем скоро французите да изместят Фолксваген груп от лидерските позиции на Стария континент поради проблемите, възникващи напоследък при преструктурирането на германския производител.През 1997 г. обаче, когато Жан-Мартен Фолз застава начело на Пежо, бъдещето на френската фирма съвсем не изглежда розово. Френското правителство прави опити да се справи със стагнацията от началото на 90-те години, като окуражава и подпомага финансово подмяната на стари автомобили с нови. Въпреки това между 1992 и 1996 г. продажбите в сектора остават слаби. Десет години по-рано Жак Калве - предшественикът на Фолз, прави стъпка във вярната посокамакар че тя предизвиква остри социални протести. Той съкращава над 30 хил. служители, въвежда в производство изключително успешния модел Пежо 205 и подписва договори за сътрудничество с Рено (Renault) за изграждането на транспортни средства за промишлени цели и с италианския Фиат (Fiat) - за леки камиони. През 1991 г. Пежо се оттегля от щатския пазар, което по-късно се оказва печеливш ход, тъй като отвъд Океана настъпва спад на продажбите. Само че през 1997-а, след 14 години на върха на френския гигант, Жак Калве е принуден да се пенсионира под натиска на борда на директорите. През същата година загубите на Пежо достигат 380 млн. щ. долара. Промяната на мениджърския стил след издигането на Жан-Мартен Фолз е очевидна. Както един служител на Пежо успешно я формулира: Калве винаги е бил ярката личност, а Фолз - неговият безцветен заместник. Но докато Калве работи дръзко и с вдъхновение, Фолз притежава онзи хладен и проницателен ум, който е така необходим на компанията в момента.През 1998 г. Фолз въвежда нова стратегия, с която монтажните операции се рационализират, а производствените разходи намаляват. Пежо притежава общо 14 предприятия за сглобяване на коли във Франция, Великобритания, Испания, Португалия, Бразилия и Аржентина, както и смесени дружества в Италия и Китай. Според Фолз, ако се конструира достатъчно добра платформа от високотехнологични и качествени елементи и на нея се произвеждат поне пет автомобила, това спестява много пари. Той твърди, че 60% от разходите по дизайна и проектирането на един нов модел се поделят между останалите марки коли, произвеждани на същата платформа. Тази стратегия позволява и да се модернизират пет съществуващи модела едновременно. Фолз успява да наложи характерния шикозен стил Пежо, който продава френските автомобили не защото са по-евтини от германските, а защото са по-атрактивни и секси.До 2004 г. Фолз планира 25 нови модела на компанията да се появят на пазара, като ударението ще бъде поставено върху автомобилите Ситроенкоито носят 40% от продажбите на компанията. За 2000 г. купените Ситроен-и са скочили с 13.4% срещу ръст от 10.8% за Пежо. Фолз вярва в здравословното съперничество между двете марки, което не пречи на самостоятелното им развитие, тъй като те покриват различни пазарни сегменти. Пежо запазва водещите си позиции и при въвеждането на новите дизелови двигатели. През 2000 г. френският автомобилен гигант става първата компания, която започва да продава дизеловото Пежо 607 със специален филтър, за който се твърди, че отделя 20% по-малко въглероден двуокис и консумира 20% по-малко гориво. Това нововъведение е особено привлекателно за европейските шофьори, които плащат едни от най-високите цени за нафта в света. През септември 1998 г. Пежо създава съвместно дружество с американската компания Форд (Ford Motor) за разработване на дизелови двигатели. Първите модели са пуснати в продажба в началото на 2001 година. Това не е единствената съвместна сделка на Фолз с други автомобилни производители. Той доразвива наследените съвместни дружества с Рено и Фиат и допълнително инвестира в нови проекти, като например изграждането на предприятие в Бразилия през 1999 година. И все пак засега французинът предпазливо избягва завръщането на компанията на щатския пазар. Сред по-близките цели той посочва изграждането на производствени звена в Латинска Америка (Аржентина и Бразилия), в Източна Европа (Полша и Турция) и в Китай, където Пежо вече е създала съвместно дружество с местната компания Донг Фенг Моторс (Dong Feng Motors), в която възнамерява да инвестира 80 млн. щ. долара. За периода 1999-2000 г. френският автомобилен гигант е реализирал 21% скок на продажбите в Европа и 34% - извън Стария континент. Главният изпълнителен директор на компанията планира продажбите да достигнат 3.5 млн. автомобила годишно до 2004 г. чрез разширяване на производствения сектор, покриване на повече извъневропейски пазари и стриктен контрол върху разходите. Фолз обобщава: Аз обичам чистите линии, ясните планове и конкретните цели. Засега стратегията му се оказва повече от успешна.

Facebook logo
Бъдете с нас и във