Банкеръ Weekly

Съдби

ТРИР - ВИНО, ТУРИЗЪМ И МАРКСИЗЪМ

Ленинград, Карлмарксщат, Димитровград, Хо Ши Мин са част от градовете, в които не са родени хората, чиито имена носят. Първите два вече смениха наименованията си. Родният град на Владимир Илич, носещ неговата фамилия - Уляновск - също възвърна старото си име Симбирск. Фамилията на основоположника на комунизма беше присвоена заедно с името му от първата немска република на работниците и селяните - ГДР. Саксонският Кемниц съществуваше като Карлмарксщат цели 41 години. Затова пък, оставайки в американската окупационна зона след Втората световна война, на едно китно градче по долината на река Мозел бяха спестени формалностите два пъти за половин век да си сменя името. Augusta Treverorum, Trеveri, Trier - това са метаморфозите, който е претърпяло названието на най-стария град в Германия за повече от 2000 години. Градът, в който е роден основателят на модерния социализъм Карл Маркс.Пътувайки към Трир, усещам нещо родно в пейзажа. С възхищение разглеждам заобикалящата ме природа и отговорът идва сам - стотиците лозови масиви, накацали по двата бряга на Мозел. Този регион е люлката на немското лозарство и винарство, родина на прочутият сорт Ризлинг. Най-плодородните лозя от векове са собственост на католическата църква, благотворителни и образователни институции, между които и Фридрих-Вилхелм-Гимназиум - училището на Маркс. Винарството е част от имиджа, атракцията, историята, съществуването, бъдещето на Трир. Дали големите утопии не се раждат там, където течният кехлибар е в изобилие?Всички туристически маршрути в града започват от Porta Nigra (Черна Врата). Внушителната каменна постройка, датираща от II век, в продължение на столетия е изпълнявала функциите на главен вход към полиса и основен пункт на отбрана срещу неприятели. Имало е кого да посреща и какво да се защитава. През трети век император Диоклециан провъзгласява Трир за столица на Западната Римска империя. В Средновековието там се установява седалището на архиепископите и се извършват коронациите на немските крале. През цялата си двухилядолетна история градът е желано място за резиденции на римски императори, френски крале, немски монарси и обкръжаващия ги елит. В сянката на Porta Nigra е скътан главният офис за туристическа информация. В него изобилства от проспекти за стотиците забележителности, културните събития, фестивалите, нощния живот в Трир и региона. На въпроса ми за музея на Карл Маркс симпатично момиче с готовност ми предоставя общия информационен проспект на града, в който са написани два реда и за този обект. А нещо по-конкретно, е следващият ми въпрос. В отговор - деликатно свиване на рамене, съпроводено с вежлива усмивка и любезно, типично по германски, упътване към щанда за картички. Сред огромния избор на изгледи, придружени с текстове на немски, френски, английски, италиански, испански и дори руски език, с труд откривам картичка с лика на Маркс. Тя е само на един език … китайски. Нищо чудно, след като основните посетители на музея, в което се убедих лично, са сънародници на Мао Дзе Дун. По пътя към родната къща на основоположника на комунизма минавам през централния градски площад Хауптмаркт, на който тече поредният винен фест. Трир е космополитен град, по чиито улици постоянно пъпли пъстра туристическа тълпа от цял свят. Според статистиките всяка година той се посещава от над милион гости. Eдинствените улични музиканти, които чувам на главната Симеонщрасе, са руснаци. Спирам се да послушам напевните, славянски мелодии съпровождани от балайка, хармоника и китара. Сантименталната Ой, рябина рябинушка е последвана от бодри песни за партизани и политкомисари. Групата представлява огледален образ на репертоара, който изпълнява: певица в традиционни руски одежди, нейният партньор, стегнат в белогвайдерски мундир, други двама в червеноармейски офицерски униформи и още един солдат по анцуг, декориран с генералски кантове и лампази. На швабите обаче нито музиката, нито гледката им прави особено впечатление - личи си, че тук не са ги освобождавали руски войски. Неусетно стигам до улица Брюкенщрасе. Ето я моята крайна цел: кокетна, свежобоядисана къща в стил барок от XIII век. Домът, в който на 5 май 1818 година е роден Карл Маркс. Семейство Маркс е живяло в него само година, но век по-късно Социалдемокрадическата партия решава да възстанови паметта за бащата на комунизма и през 1928 г. закупува дома, заплащайки 100 000 златни марки. Израсходва още 200 000 за ремонт и открива музея пре 1931-ва. Две години по късно националсоциалистите на Хитлер конфискуват къщата и до 1945-а там се веят знамена със свастики. През 1947-а музеят отново е открит, а 21 години по-късно минава под егидата на Фонда Фридрих Еберт. Последният генерален ремонт е извършен през 1983 г. по случай 150-годишнината от смъртта на мислителя и оттогава сградата придобива още по-автентичен и изящен вид. Наблюдавам непрестанно позиращите пред апарати и камери китайски туристи, за които може би е по-точно определението поклонници на правата вяра, и неволно правя аналогии. Тяхната огромна страна може и да се управлява според принципи, заимствани от идеологията, проповядвана от човека, роден в този дом. Но икономиката на китайците просперира и едно от доказателствата за това е и туристическото им присъствие в Трир. По нашето време на развития социализъм колко студентски екскурзии са се организирали дотук, колко преподаватели, лектори и агитатори на марксизма са имали възможност да стигнат до този град? Да не говорим за демократичния етап на развитието ни, през който вестниците изобилстват от оферти за Германия в стил: евтини коли, изгодна работа, високи доходи, търсим масажистки с приятна външност - все предложения, за които експозицията на Брюкенщрасе 10 остава далече встрани. Както и музеите на Гьоте, Шилер, Айзенщайн, Даймлер и Бенц ...В спретнатата фасада на музея забелязвам и елемент, присъщ на нашата действителност - решетките на прозорците. Нещо рядко срещано в Германия и точно затова придаващо допълнителен колорит и автентична атмосфера, присъща за страните, в които марксистката идея се е изповядвала от управляващите. Да се разгледа Карл-Маркс-Хаус струва съответно две евро за нормален билет, евро и половина за групови посещения и едно за студенти и ученици. В пристъп на умиление показвам на рецепцията червената си студентска книжка, издадена от ВИИ Карл Маркс в София. В следващия момент се случва нещо неочаквано! Противно на властващото мнение за немския педантизъм и в разрез с всякакви принципи на пазарната икономика чувам: Приветствам ви, за вас входът е свободен. Моля! Не очаквах, че в сърцето на Европа, през XXI век, ще имам повод да се убедя в ползата от следването във ВИИ а не в УНСС… Музеят се състои от 12 изложбени зали, разположени на три етажа. На първия, в помещението, служещо някога за адвокатска кантора на бащата на Маркс и в бившата столовата на семейството, са представени тематични изложби. Екпозициите на вторият етаж са посветени на личния живот на социалиста и дружбата му с Енгелс. Въпреки беглите познания по немски разчитам информация, която ме заинтригува. В зала №11 - стаята, където е роден Маркс - са изложени семейни снимки и пояснения относно неговата еврейска фамилия. Ровя се в паметта си, но не успявам да открия спомен относно писания за еврейския произход на Маркс в читанките по марксизъм-ленинизъм. Е, поне черпя информация от извора. На какво ли ще попадна, ако след време посетя родната къща на Ленин в Уляновск … пардон, Симбирск? В изложбените зали на третия етаж може да се види оригиналът на Комунистически манифест, както и ръкописите на Капитал. В зала 23 се намират изключително редки оригинали: издания с авторски посвещения, фотографии, лична кореспонденция, томче с ръкописни стихотворения от Маркс, посветени на съпругата му Жени фон Вестфален. Материалите в зала 21 пък са посветени на развитието на комунистическата теория, започвайки от първата и формулировка в Комунистически манифест и до разкола марксизма на ленинизм и демократический социализм в 1917-а. Последната фраза цитирам дословно от проспекта за музея, издаден на руски език. Той може да се получи безплатно при покупката на английски, немски или френски проспект, който струва 30 евроцента. Близо до изхода са натрупани множество луксозни издания на марксистко-ленинска тематика, отпечатани в недалечното минало в една тогава съседна държава - ГДР. Поклонниците на идеологията имат чудесен шанс да попълнят празнините в библиотеката си - табелка информира ales gratis. Мисля си: как ли би реагирал, ако тук някога се заблуди бизнесмен от площад Славейков? Освен музея на Карл Маркс в Трир могат да се посетят много други забележителности. Струва си да се видят постройките, останали от старата столица на Западната Римска империя. В града се намира най-големият амфитеатър в средната и западна част на Европа. Построен е през I век от новата ера и е побирал 20 000 зрители. Интересни са руините на Kaiserthermen - императорската баня, построена около IV век. Недалеч от нея, на площад Viehmarkt се намира и Thermen-Museum. Римският мост на река Мозел (Romerbrucke) датира от II век.Решавам да започна обиколката на римските забележителности именно от моста. Към него води улица Карл Маркс - може би единствената в Германия, носеща това име. Тя не може да остане незабележима, но не защото води към древните обекти. Причината е по-прозаична: на Карл-Маркс щтрасе се намират заведенията, обслужвани от труженичките на най-древната професия. Витрините на магазини за супер съвременни компютри, елегантни автомобили и изискани мозелски вина се редуват с такива, на които се мъдрят надписи: Red haus, Taby bar, Kino - Erotic - Shop. Лекооблечени момичета предизвикателно се усмихват по ъглите, зализани младежи пред гейклубовете безсрамно подсвиркват. И тук откривам поредната ирония на съдбата - в иначе безупречния немски град единствено на улица Карл Маркс виждам безразборно драскане от графити. Задължителният елемент в техните композиции е петолъчка, с която, забелязвам, че на места са се опитвали да закрият надписи от сорта на Sex, Porno, Gay. След всичко видяно стигам до извода, че Трир - най-старият град в Германия, родното място на Карл Маркс - е като един калейдоскоп на живота. С опиянението на своето вино, с пъстротата на хората, които го обитават и посещават, с философията на различните епохи. На брега на Мозел, сред руините на римските терми и в родната къща на основоположника на марксизма за пореден път се убеждавам в мъдростта на сентенцията Всичко тече, всичко се променя. Остава постоянен само стремежът към развитие, към прогрес и ако това е било разбирането на Маркс за постигане на комунизма, то в Трир той вече е постигнат.

Facebook logo
Бъдете с нас и във