Банкеръ Weekly

Съдби

ТРИМА СТУДЕНТИ ОТКРИХА В СЕУЛ БЪЛГАРСКАТА МЕЧТА

Людмила Костадинова е четвъртокурсничка в Стопански факултет на Софийския университет Св. Климент Охридски. Специалността й е Стопанско управление. Люси бегло познава Петър Орманов. Срещала го е единствено по коридорите на университета. Пепи също е студент в четвърти курс, но в друга специалност - Икономика. Това лято в самолета за Сеул двамата се запознават с Иван Гюров, който е за последна година студент в Университета за национално и световно стопанство. След дванадесетте часа полет и месеца, прекаран в Сеул, и тримата твърдят, че са открили приятелство за цял живот. Дължат го на проекта на Министерство на икономиката Българската мечта. Люси, Пепи и Иво са част от двадесетте късметлии, които имаха уникалния шанс да работят това лято за мултинационални компании в различни точки на света. Докато тримата се трудеха в южнокорейската столица, колегите им стажуваха в Югославия, Будапеща, Лондон ( в централите на Лазард, Джей Пи Морган и ЕБВР), в Лисабон, Мадрид (Джей Пи Морган), Милано (Делойт и Туш), Франкфурт (Дойче банк), Виена (Банк Аустрия) и Токио (Креди Суис Фърст Бостън). Месец след голямото преживяване тримата млади софиянци споделят, че са си паснали веднага и още при слизането от самолета в Сеул са знаели, че трябва да се подкрепят и да се грижат един за друг. И нещо друго - че са готови пак да опитат късмета си, въпреки невероятните си впечатления от едномесечния си стаж в LG Electronics, Escape Teleкom и Samsung Electronics. Първата седмица от общо петте в Сеул тримата българи посвещават на опознаването на града. През смях сега разказват, че още в началото са се загубили в космополитния град само защото не улучили верния изход от метрото. Часове наред обикаляхме едно огромно пространство, което на картата изглеждаше като миниатюрно квадратче, разказват един през друг тримата. После обясняват, че за опознаването на града и навиците на корейците дължат много на тримата дипломати, които работят в българското посолство в Сеул. Грижеха се за нас като наши родители. Почти през ден ни развеждаха из града, даваха ни съвети, без които нямаше да можем да се оправим. Защото изведнъж се потопихме в една коренно различна култура. Не знаехме как да се държим, как да реагираме... Изключително сме им благодарни. Познанията им за Южна Корея са съвсем оскъдниКорейските им колеги обаче са понаучили две-три неща, с които искат да засвидетелстват уважението си към нашата страна. Честно си признавам, че Люси ми изпращаше всякаква информация, но аз отказвах да я чета. Не исках предварително да си съставям мнение, което би затворило възприятията ми. Бях решил да отида там и да започна отначало, да видя какви са тези хора, спомня си Петър. Но подчертава, че за Искейп Телеком - най-голямата телекомуникационна компания в Южна Корея, е бил с подготвено домашно. Иван допълва: Знаех, че хората са по-ниски от мен и имах спомени от наученото за страната от часовете по история. Людмила обаче е любознателна - тя толкова много се старае, че дори научава някои корейски йероглифи. Домакините от Ел Джи Електроникс й отвръщат със същото. Няма начин. Компанията държи над 50% от пазара на климатици у нас. Знаеха, че имаме превъзходно кисело мляко, на което дължим дълголетието си. Тримата смятат, че корейците са много консервативна нация (от гледна точка на традиции, религия, обличане, на държание в обществото), което има положителна и отрицателна страна. Не може просто така някой да седне до теб и да си излее душата, казват българските студенти. Винаги подчертаваха, че тяхната страна има 5000-годишна история, спомня си Людмила. Тя е впечатлена от това, че когато е обядвала с корейски колеги, никой от тях не се храни, докато не започне шефът им. И друго - когато той се нахрани, всички стават от масата и си тръгват с него. Уважението към шефа е изключително голямо. Всеки, който идва на работа, първо поздравява шефа си, а когато си си тръгва, му пожелава лека вечер, констатирали нашите стажанти. Младежите забелязват също, че корейските момичета не се разхождат по улиците след полунощ, не ходят и по дискотеки. Липсват и видими прояви на престъпност. Людмила пък смята, че консервативността на корейците е прекалена, поне според българските представи, но защото разбират свободата и прогреса по друг начин. Впечатление на тримата българи прави бързото икономическо развитие на далечната страна, както и фактът, че обществото с преобладаващо неграмотно население преди четиридесет години сега е 100% образовано. Основният приоритет на обществото е производство и само производство. То е било ключовият момент за излизане на страната от кризата след войната. Южна Корея е една голяма фабрика, в която непрекъснато се инвестира. Отначало икономиката й се е крепяла изцяло на американски инвестиции, които сега отстъпват пред корейските капитали, разказват стажантите. През тези 40 години те са излючително напреднали в технологиите, но не са успели да наваксат в други области - те просто не са в XXI век по начина си на поведение по време на хранене, на обличане... Япония е най-могъщият конкурент на корейците в региона. Южнокорейците имат високо самочувствие и въпреки че считат японците за приятели, има голямо съперничество между тях. В същото време японците са им модел за подражание - обобщава Иван.Българите останали с впечатление, че в Корея не обичат много американците. Разказват, че в Сеул за американския военен корпус е отделена цяла улица, за да не се смесва с население. Йерархията в компаниите е строга - ако в България е възможно да прескочиш някакъв етап или позиция, там това е невъзможно. Корейците работят поне три години на едно работно място в компанията и едва след този срок могат да се надяват на някакво повишение, споделя наблюденията си Петър. Той разказва, че работата в неговата група е била много интензивна - престоят му там е съвпаднал с предстоящото приключване на една сделка. Непрекъснато се искаше мнението на подчинените - т.е. информацията вървеше не само от горе на долу, но и обратно. Мнението на колегите се зачиташе. Моят шеф ми обясни, че дори в своето маркетингово проучване да не успея да достигна до солидни данни, за него ще бъде важно мнението ми от гледна точка на моя опит на европеец, както и какво е моето интуитивно усещане за развитието на проекта. Тримата са категорични, честажът им е бил много полезен Най-вече, защото са били в кухнята на фирмите, които се занимават с маркетинг (Clobul Marketing Team). Хората, работещи там, отговарят за цялата стратегия по продажбите в целия свят. Натоварили Иван да проучи пазарната конюнктура в Латинска Америка. Петър се трудил върху маркетингово проучване на унгарския пазар на мобилен ИНТЕРНЕТ, тъй като неговата компания (Искейп Телеком) има планове да стъпи последователно в Унгария, на полския и на чешкия пазар. Макар да не успях да го направя толкова професионално, колкото на тях им трябваше, накрая след презентацията си научих, че двама колеги ще задълбочат моето проучване. Студентите са изумени, че корейските им колеги веднага и с изключителна любезност им дават достъп до цялата информация, с която разполагат. Хората са изключително дружелюбни, интелигентни и ерудирани, помагат за всичко, предоставиха ни цялата си информация, твърдят младежите. В Самсунг електроникс са изключително трудолюбиви. Служителите й работят от момента, в който влязат в сградата на компанията, до обедната почивка. Върнеха ли се от обяд, сядаха отново да работят. До края на работното време никой не става от бюрото си - разказва Иван. - Обикновено стоят два-три часа след работното време. Дори забелязах, че е недопустимо всички да си тръгнат, а да остане само шефът. Той е на изключително голяма почит там. Може и да е има някакви конфликти, но те не изплуват на повърхността. Отношенията са колегиални и това помага на хората да работят по-ефективно. Людмила добавя, че там стриктно се спазва работното време, което е от 9 до 19 часа: Никой не си позволява да дойде след 9 ч. и да си тръгне преди края на работното време.Макар и малцинство,българите са на почит в Сеул Младежите се запознават със свой сънародник - почетен гражданин на Сеул, който дълги години работи за Самсунг. По време на техния престой в южнокорейската столица той напуска компанията и заминава за Канада. Малцината българи в Корея са много сплотени и почти всеки месец намират повод да се съберат на концерт или на барбекю, до голяма степен - благодарение на нашето посолство там. Дипломатите поддържат контакт с всеки един нашенец. Сбогуването с Людмила, Петър и Иван също е повод за сбирка в резиденцията. Направиха прощално барбекю в наша чест, на което присъстваха всичките ни сънародници, както и шефове от компаниите, в които работихме, разказват тримата. Без сянка на колебание те заявяват, че са открили българската мечта в Сеул. Петър: Заради начина, по който бях приет от колегите си. Дори когато се движех по улиците, хората ме караха да се чувствам приет от тях. Людмила: Моята мечта си е България и искам да я реализирам тук. Българската мечта, според Иван, е да докараш поне половината от нещата, които корейците са постигнали, тук в България.

Facebook logo
Бъдете с нас и във