Банкеръ Weekly

Съдби

ТРИЙСЕТ МИЛИОНА ПРОШКИ ЗА ЕЛ ГЕРУЖ

Как ще обясните позора си на 30 милиона мароканци? Това бе първият въпрос, зададен на Хишам Ел Геруж преди четири години, когато той спечели сребърния медал на 1500 метра в Сидни. Сребърния, а не златния. Бегачът, който така и не успя да скрие сълзите в очите си, отговори така: На цяло Мароко мога да кажа само едно: че трябва да продължат да ми вярват. Днес това са само бледи спомени - в Атина Хишам най-после спечели титлата и едва ли ще се намери и един експерт, който да отрече, че мароканецът е най-голямото име в дисциплината в цялата й история. Просто се научих да понасям големия натиск, обясни той успеха си. За атлетите от САЩ или Русия е невъзможно да разберат пред какви свръхочаквания са изправени спортисти като Ел Геруж или мексиканката Ана Гевара. Карикатуристът на мексиканския вестник Реформа може би най-добре изрази същината на проблема, като изобрази Гевара на старта, приведена под огромната тежест на картата на Мексико върху гърба си. Надявам се да спечеля дори и с този допълнителен товар, усмихна се Ана, като видя вестника. Гевара и Ел Геруж се оказаха в незавидното положение да са единствена надежда за милиони хора. И двамата я оправдаха - Хишам най-сетне взе златото, което на два пъти му се бе изплъзвало, а Гевара завърши втора в бягането на 400 м и донесе на Мексико първия олимпийски лекоатлетически медал в историята на страната. За американските спортисти е лесно - те са няколкостотин в Атина и очакванията на нацията се разпределят между тях. Но има и доста страни, чиято емоционална енергия е съсредоточена върху един-единствен човек. Помислете си какво усещане е за спортиста да знае, че с представянето му е обвързана международната репутация на родината му. Хишам е герой - казва по адрес на сънародника си Навал ел Мутавакел, олимпийски шампион в бягането с препятствия от Лос Анджелис. - Той е идол на всички в Мароко. Всички мечтаехме заедно с него през тези четири години. Мутавакел изобщо не преувеличава - след успеха на Ел Геруж огромни ликуващи тълпи изпълниха улиците на Рабат и другите големи градове в страната. Разревах се като петгодишно хлапе - призна самият бегач. - Но това са радостни сълзи. Хишам целуна пистата, после целуна вицешампиона Лагат, после пак целуна пистата и накрая завърши с целувка за петмесечната си дъщеря Хиба - име, което означава Дар Божи. И медалът също е Дар Божи, добави Ел Геруж. Надхвърлил вече 30-те, той едва ли ще има друг шанс за олимпийско отличие в дисциплината, в която доминира от толкова дълго време. За периода 1996-2003 г. той загуби само три старта на 1500 метра (от общо близо сто). Две от загубите обаче бяха в най-важните финали - олимпийските. В Атланта той се спъна на финала и остана 12-и. Веднага след това поръча огромна снимка от инцидента и я закачи над леглото си - като недвусмислено напомняне, че трябва да се старае повече. Мароканският крал Хасан II специално се обади по телефона, за да го утеши. Неговият син Мохамед VI пък успокояваше атлета след Сидни, където Ел Геруж бе победен с олимпийски рекорд от кениеца Нгени. Тогава мароканецът водеше през почти цялото състезание и просто не намери сили да отвърне на финалния спринт на Нгени. Споменът за това се върна в главите на зрителите и в Атина, където Ел Геруж на два пъти безуспешно опита да се откъсне от кениеца Лагат. Той тичаше като лавина, но този път имах достатъчно енергия, за да опитам трети път, обясни Хишам. Лагат финишира 12 стотни след него. Куриозното е, че само преди месец изобщо не бе сигурно, че Хишам Ел Геруж ще участва на тази олимпиада. На състезанията в Рим през юли той завърши едва осми. Предизвиканите от алергия проблеми с дишането, от които уж се бе излекувал още зимата, отново се обадиха. Последната година беше доста трудна за мен. Прекрасно е, че всичко свърши, призна Хишам. За 27-годишната Ана Гевара подготовката за Атина също не мина безоблачно. През януари я сочеха като абсолютна фаворитка след серията от 24 месеца без загуба и след световната й титла през 2003-а. А през февруари Ана получи тендинит на петата и лекарите й казаха да не се доближава до пистата поне няколко месеца. Можех да тренирам само в плувния басейн - разказва тя. - Ужасно мразя басейна!. До 27 юни Гевара не бе обувала състезателни обувки. Завърна се чак на въпросното състезание в Рим, където Ел Геруж бе осми, и там се прости с победната си серия. Никакви проблеми обаче не можеха да попречат на мексиканските вестници да отделят по две-три страници всеки ден за пътя на Ана към златото. Истерията се засили след първите дни на олимпиадата, в които всички други мексикански спортисти се провалиха безславно. Трудно е да носиш надеждите на толкова много хора - заяви мексиканският министър на спорта Нелсон Варгас в опит да успокои малко духовете. - Необходимо е да отгледаме повече спортисти, за да не се фокусира цялото внимание само върху един човек. По-голямата част от стомилионното население на Мексико гледа на живо финалното бягане, в което Ана положи колосални усилия, но не успя да изпревари бахамката Уилямс-Дарлин. Наложи се да се утеши със среброто и с най-доброто си лично постижение за годината (49:56). В Мексико искаха от мен злато, но се надявам да разберат, че в спорта понякога се получава и така, заяви тя. Очевидно в Мексико наистина разбират, ако се съди по всенародните тържества, които предизвика дори второто й място. Ана е прекрасна, тя спаси гордостта ни - сподели пред ESPN архитектът Хуан Морено, който изгледа състезанието с приятели в една кръчма в Мексико сити. - Среброто е напълно достатъчно. То означава, че ни има на световната карта. Всичко е ясно - на Ана Гевара поне няма да й се налага да обяснява позора си на народа.

Facebook logo
Бъдете с нас и във