Банкеръ Weekly

Съдби

ТРИ ТЕЛЕВИЗИИ ТРЪГНАХА КЪМ НЕБИТИЕТО

Комисията по регулиране на съобщенията (КРС) е издала постановления за спиране на три ефирни телевизии с местно покритие, съобщи председателят й Георги Александров. Причината е, че според комисията трите медии са работили без технически лиценз или временно разрешение за използване на ефирната честота, която са заемали. Александров отказа да съобщи имената на телевизиите. Преди месец КРС нареди и на 30 радиостанции да спрат работа по същата причина. Тогава също не бяха съобщени имена, но впоследствие се разбра, че сред засегнатите от решението станции са радио Ком, радио Веселина и др. Искам да се придържам към принципа, който комисията въведе за радиата, и затова няма да оповестяваме имена - заяви Александров в сряда (19 юни).- Не бива да се създава излишно негативно отношение към операторите. Вината не е в тях, а в условията, в които се е работило по времето, когато са раздавани лицензиите. Не е виновен този, който яде баницата, а този, който му я дава. В повечето случаи операторите не са действали злоумишлено и няма смисъл да ги изкарваме без вина виновни. Те ще бъдат напълно равностойни на останалите фирми в бъдещите конкурси за радиа и телевизии.Два от операторите са излъчвали с един предавател, докато третата телевизия се е водила местна, но се е разпространявала в дванадесет региона на страната, съобщиха от комисията. Според слухове се касае за телевизия Топ тв, която е ефирна и чието централно студио е в Шумен. От дълго време тя се смята за най-голямата телевизия с неизправни документи. Преди време се заговори, че собственикът на канала Николай Йонков е предложил директорски пост на известния журналист Иван Гарелов. През миналата година шуменската медия купи документи за участие в процедурата по лицензиране на ефирни телевизии в градовете Велинград, Враца, Казанлък, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Силистра, Сливен, Смолян и Стара Загора. До реален конкурс обаче така и не се стигна, тъй като евентуалното му провеждане съвпадна с изборната победа на НДСВ, което спря лицензионните процеси, започнати от бившето правителство на ОДС.От КРС съобщиха, че решението на комисарите все още не е връчено на нито една от телевизиите, тъй като не са открити актуалните адреси на собствениците им.С влизането си в сила преди четири години Законът за далекосъобщенията не успя да сложи ред на радиотелевизионния пазар, който години наред се развиваше напълно стихийно. С параграфи 14 и 16 законът постанови радиотелевизионните оператори, започнали дейност без документи, да продължат да работят, като определи различни гратисни периоди за тях. С първия параграф 14 бе уреден животът на оператори, които са били изрядни през годините без законодателство и са спазвали изискванията за придобиване на временни далекосъобщителни разрешения. Параграф 16 пък остави на пазара и операторите, които са действали без лиценз или са искали в срок да го получат, но не са получили отговор от бившата Държавна комисия по далекосъобщенията. За мнозинството от работещите по двата параграфа гратисният период изтича през годината. Както БАНКЕРЪ вече писа, през април Съветът за електронни медии съобщи, че скоро вакантен ще останат телевизионният ефир в София (става дума за честотата на телевизия Седем дни), Бургас, Добрич, Плевен, Казанлък, Сопот, Кърджали, Шумен, Попово, Хасково и Белослав, както и радиоефирът в Перник, Силистра, Ловеч, Пазарджик, Габрово, Разград и Монтана. По-късно председателката на съвета Маргарита Пешева обяви начало на конкурси за лицензиране на регионални телевизии в София, Бургас, Добрич, Плевен, Шумен, Казанлък и Сопот. Медийният орган възложи на КРС да изготви списък на наличните и свободните честоти в тези градове, който трябва да бъде готов най-късно до 22 юли. През следващата седмица съветът обеща да обяви програмни критерии, на които трябва да отговарят участниците в надпреварата.Предстоящите конкурси и решенията на КРС за спирането на действащи медии повишиха напрежението сред операторите. Както можеше да се очаква, то бързо стигна и пред вратите на Народното събрание. През седмицата народните представители от БСП Иво Атанасов и Любомир Панталеев внесоха за обсъждане в Комисията по медии проект за поправки в Закона за далекосъобщенията. Ако идеите на двамата червени депутати бъдат приети, на спрените радиостанции и телевизии ще бъде позволено да останат в ефир до края на конкурсите на СЕМ. Елементарната сметка показва, че операторът, който досега законно е излъчвал по параграф 14, се отстранява от пазара минимум за половин година - мотивира се Атанасов на заседанието. - Операторите могат да кандидатстват отново за честотата си, но процедурата по отговора трае дълго. Дори след това той да спечели конкурса, вече ще е загубил своята пазарна ниша. Що се касае до параграф 16, за да станат титуляри на честотата, която сега ползват, операторите трябва да получат лицензия за нея. Такъв лиценз обаче не може да бъде издаден поради липса на утвърдена по Закона за радио и телевизия тарифа за таксите за радио- и телевизионна дейност. Спирането наведнъж на 60-70 радио и телевизионни станции, по каквито и да е причини, е скандално. Атанасов внесе и предложения за поправки в медийния закон, които биха уредили спорните медии с програмна лицензия. Предложените поправки са възможност на операторите, чиято програмна концепция, програмен профил и програмна схема отговарят на изискванията на Закона за радиото и телевизия, да получат лицензии за излъчване без конкурс и търг - заяви Атанасов пред комисията. Тази идея на червения медиен експерт обаче предизвика спорове сред депутатите. В заключение те се обединиха около становището, че с предложенията на Атанасов законът ще наложи двоен стандарт в лицензирането на ефирни телевизии и радиостанции, като губещи ще се окажат оператори, на които предстои да се състезават за сметка на вече действащи. Депутатите не гласуваха за или против промените, а поискаха от КРС и от медийния съвет информация за историята на спрените досега радиостанции. Двата регулатора трябва да дадат и своите предложения за изменения в двата закона.

Facebook logo
Бъдете с нас и във