Банкеръ Weekly

Съдби

ТРАГЕДИЯ ПО ФРЕНСКИ

В резултат на разрушаване на покрива има убити и ранени. С такива думи започваха на 6 юни 2004 г. репортажите от парижкото летище Роаси - Шарл де Гол, където четирима чужденци станаха жертва на амбициите на френските власти да превърнат Париж във въздушна врата на Европа.КатастрофатаРанното неделно утро не е най-натовареното време дори за летище като Роаси - Шарл де Гол. Вероятно тъкмо заради това пътниците, току-що долетели от Нюарк и Йоханесбург, а и чакащите полета за Прага, чули странните звуци, които се носели от покрива на залата, и обърнали внимание на бетонния прах, който се сипел от тавана. Честно казано, аз и досега се смятам виновен за смъртта на тези хора - казва един от свидетелите на случилото се. - Чух скриптенето, видях и праха, но просто се постарах да заобиколя този участък. Безпокоях се най-вече за костюма си. Когато вече бях на безопасно разстояние, забелязах как няколко човека се приближиха до един полицай и започнаха да му говорят нещо, сочейки тавана.Полицаите се свързали с дирекцията на летището, а след това започнали да убеждават преминаващите да се отдалечат от опасното място. След минути скриптенето спряло, но тънките струйки бетонен прах продължили да се сипят по стените. Минута по-късно се разиграла трагедията.Мислех единствено как да не закъснея за самолета си, защото полицията започна да опразва залата, когато се чу оглушителен грохот - разказва Лорънс О`Йонг. - След това към пода полетяха тонове метал. Помислихме, че става земетресение, и в паниката се пръснахме кой накъдето види.ТерминалътПри откриването си през 1974 г. летището се е наричало Шарл де Гол и се състояло от един пътнически терминал и писта за излитане и кацане. Сега в Роси - Шарл де Гол работят 75 хил. човека и то е най-голямото в страната. От самото начало наричали терминала 2Е негова витрина и най-голяма забележителност. Причината не била само в изключителния дизайн, дело на световноизвестния архитект Пол Андре. Новият терминал, според идеята на собствениците на аеропорта и техните партньори от Ер Франс (Air France), трябвало да помогне на Париж да се превърне във въздушната врата на Европа (днес Лондон стабилно заема това място).Още преди да бъде построен, определили 2Е като шедьовър на дизайна, удобството и безопасността. За неговото строителството били похарчени 750 млн. евро. Но откриването му се отлагало на два пъти. Представители на летището не давали официални обяснения, само че за никого не били тайна, оплакванията на профсъюзите, че строителите неведнъж били принуждавани да бързат с предаването на обекта. Членовете на нашата организация, участващи в строежа, постоянно им казваха (на шефовете на летището), че определените срокове са просто нереални. - твърди представител на един от най-големите френски синдикати СеЖеТе (CGT). - В отговор обаче само получаваха съвети да не си пъхат носа, където не им е работа. На 25 юни 2003 г. , около година и един месец след първоначално обявения срок, терминалът бил открит и официално зачислен на компанията Ер Франс и партньорите й от международния алианс СкайТийм (SkyTeam) - чешката национална авиокомпания (CSA), мексиканската АероМексико (AeroMexico), италианската Алиталия (litalia) , корейската Кориън Еърлайнс (Korean Airlines) и американската Делта (Delta). С десетте си места за паркиране на самолети терминалът бил проектиран да обслужва 6 млн. пътници годишно, или около 100 въздушни рейса дневно. Но след 11 месеца той се разруши.СпасяванетоРаботите по разчистването на отломките и спасяването на хората започнали незабавно. Те се извършвали пред очите на хиляди пътници, тъй като дирекцията на летището решила да не спира работата на целия комплекс.Не разбрах веднага какво се е случило - спомня си една от пътничките, чийто самолет се приземил малко след катастрофата. - Наоколо имаше стотици камиони с мигащи светлини и някакви кранове. Беше пълно с полиция и пожарникари.Мащабите на катастрофата били установени твърде бързо. Върху зоната на излитане се стоварил фрагмент от покрива с площ от 600 кв. метра. В тази зона освен изходите към самолетите били разположени магазини за безмитна търговия, кафенета и места за чакане. Било очевидно, че под тежащите тонове парчета не е оцелял никой. Трябва да сме благодарни на Бога, че това не се случи в някой час пик, както и на полицаите, които са успели да изведат от опасния район почти всички, казва един от спасителите.Отрядът със специално обучени кучета дошъл сред първите на мястото на катастрофата. Задачата му била да определи броя на затрупаните под развалините. Тъкмо техните предварителни данни - за шестима загинали - бяха предадени от всички международни агенции. После се оказа, че жертвите са четири. Това се случва понякога - твърди полковник Фредерик Монар, ръководител на отряда за спасяване. - Нашите кучета определиха шест места, където се намират човешки останки. Това беше и информацията, която предоставихме. Привечер, когато всички тела били извадени, власти обявиха, че сред загиналите са една чешка гражданка, двама китайци и едни жител на Кот Д`Ивоар. От катастрофата пострадали още трима - от същите тези полицаи, които първи започнали да евакуират пътниците. РазследванетоРазследването на причините за катастрофата започнало паралелно със спасителните работи. Само два часа след нея френската прокуратура възбуди дело за непредумишлено убийство. От самото начало беше ясно, че не става дума за терористичен акт, а за нещастен случай. Остава само да се изясни кой е виновен за случилото се, цитириха вестниците думите на един следовател.Сред заподозрените, разбира се, веднага се оказа архитектът Пол Андре, който по това време се намирал в Китай, за да ръководи изграждането на проектираната от него сграда на Пекинския национален театър. Андре категорично отказал да коментира всякакви версии за случилото се, но заявил, че е готов веднага да се прибере във Франция и да окаже помощ на следствието.Впрочем от неговото съдействие нямало особена нужда. Почти всички специалисти твърдели, че архитектът едва ли има никаква вина за катастрофата, и то не защото е световноизвестно име. Според Дейвид Лермънт, експерт от едно лондонско списание, подозренията за грешка в проектирането могат веднага да бъдат отхвърлени. Всички подобни проекти, твърди той, се изработват с помощта на компютри и това позволява да се предвидят и най-малките подробности. Много повече са проблемите, които възникват в процеса на строителството. Причината може да е в неточното изпълнение на проекта или в лошите материали - смята Лермънт. - Всяка незабелязана грешка, направена от един-единствен строител, понякога се оказва фатална. Изглежда, че тъкмо в тази посока сега работят следователите. Пред тях стои задача, чиято сложност е трудно да се прецени. Необходимо е да огледаме всички отломки на мястото на катастрофата, и да сравним всичко, научено на мястото на трагедията, със стотици томове документация, която ще ни предоставят дирекцията на летището, архитектите и строителните фирми - изтъква един от разследващите. - Не бива да се очакват бързи резултати.Независимо от това вече е направен извод, който сякаш не подлежи на съмнение. Строителните експерти обявиха, че разрушената зона за излитане на 2Е прави експлоатацията й и дори ремонта на терминала невъзможни. Перлата Роаси - Шарл де Гол подлежи единствено на събаряне. Решихме да не рискуваме, заяви Пиер Граф, шеф на компанията Летища на Париж.Лошите стопаниПрекият виновник за трагедията тепърва ще се установява. Никой във Франция не се съмнява обаче, че част от вината за случилото се трябва да бъде поета от властите и политиката им на грандиозните проекти, започната навремето от Франсоа Митеран. Според мнозина случилото се на летището е поредната брънка от веригата големи и малки катастрофи, които преследват страната през последните години. След трагедията в Роаси човек неизбежно се сеща за пожара в тунела Монблан и взрива в химическата фабрика в Тулуза, за постоянно ронещата се сграда на голямата арка Дефанс в Париж (проектирана отново от Пол Андре) и накрая за неотдавнашната трагедия при строителството на суперлайнера Куин Мери II, подчертава парижки експерт. Никой, разбира се, не говори за пряка връзка между всички тези събития. Но, ако за бъдещето на другите гигантски и модерни проекти е рано да се говори, съдбата на парижкото летище вече е ясна. В близките години, а може би десетилетия, на него не му е съдено да бъде въздушната врата на Европа.

Facebook logo
Бъдете с нас и във