Банкеръ Weekly

Съдби

ТОПМЕНИДЖЪРИТЕ - ЗАЛЕЗ ИЛИ ВРЕМЕННА НЕМИЛОСТ?

Погледите на европейските медии напоследък са привлечени от една нова класа - тази на прославените мениджъри. Бившият главен изпълнителен директор на шведско-швейцарската групировка Ей Би Би (ABB) Пърси Барневик беше принуден от разгневени инвеститори да върне част от прощалния подарък в размер на 100 млн. щ. долара, който получи при оттеглянето си от поста. Главният изпълнителен директор на Вивенди (Vivendi) - гениалният Жан-Мари Месие, внезапно се раздели с обаянието си, когато само през 2001 г. френската комуникационна компания загуби 14 млрд. евро. Що се отнася до Юрген Шремп, той се превърна в обект на яростни нападки заради неуспешните си опити да накара сделката по сливането на Крайслер Корпорейшън (Chrysler Corporation) и Даймлер-Бенц (Daimler-Benz) да проработи. За всички тях славата се оказва нож с две остриета. Днес изпълнителните директори вече са наясно, че колкото повече публичност си позволяват, толкова по-големи неприятности си навличат, твърди лондонският консултант Еймин Райан. По примера на Америка и европейските правителства се опитаха да проведат подобна корпоративна революция, чрез стимулиране на рисковия капитал и откриване на нови пазари за бързо развиващите се компании. Така възникна спешна необходимост от личности като Жан-Мари Месие и Пърси Барневик. Но след като икономическият спад и скандалът Енрон (Enron) хвърлиха сянка на съмнение върху репутацията на корпоративните личности, известността престана да е толкова очевидно преимущество. Както отбелязва сп. Харвард бизнес ривю (Harvard Business Review) през март, за лидерите вече е по-добре да бъдат обикновени простосмъртни.Европа може би имаше късмет, че се озова късно в тази ситуация. Стремежът да се търси звездната слава не успя да завладее Стария континент в същата степен, както това се случи в Америка, където за кариерата на служителите се грижат специално наети агенти. По данни на компанията за проучвания Спенсър Стюарт (Spencer Stuart), една трета от главните изпълнителни директори, ръководещи 700-те най-големи щатски компании, са наети заради славата си. От друга страна, повечето европейски топмениджъри са хора, издигнали се от по-долните етажи на своите фирми. Юрген Шремп например започва кариерата си в Даймлер като чирак в отдела по механика. Месие пък работи дълго време като правителствен чиновник и инвестиционен банкер, преди да се заеме с преобразяването на Вивенди и да си проправи път към блясъка на Холивуд. Кевин Дилейни, експерт по човешките ресурси в лондонския офис на ПрайсУотърхаусКупърс (PriceWaterhouseCoopers), е получавал не е два и две молби от клиенти да им намери някого като онези прочути мениджъри, толкова популярни в САЩ. Но след задълбочен анализ на своя бизнесмодел те най-често решават да потърсят човек от собствените си редици.Предпазливостта им стана още по-голяма след обявените резултати от проучването на факторите, които правят компаниите велики. Изследването на 1435 американски фирми показва, че колкото по-рядко се появява един директор в медиите, толкова по-добре се справя неговата компания. Въпреки че в Европа подобно проучване не е правено, експертите са сигурни, че там е налице същата зависимост. Мнозина анализатори дори смятат, че точно това се е случило и с Шремп. Издигнат на пиедестала след технически перфектното сливане на Даймлер Бенц с Крайслер той се изправя пред неочаквани проблеми. В края на 2000 г. медиите цитираха негово изявление, че никога не е имал намерение да извършва първоначално обещаваното сливане между равни. Тогава, с аргумента че е бил подведен, голям инвеститор в американската автомобилна компания заведе дело за щети в размер на 8 млрд. щ. долара. Днес Шремп дава много по-малко интервюта, а в случаите, когато решава да говори, обсъжда автомобилите, а не славата на компанията.Подобна стратегия обаче невинаги е възможна. През 80-те години на миналия век скучната финансова преса в САЩ откри съществуването на ярки и харизматични фигури като Лий Якока. Европа бързо последва тази тенденция и дори онези европейски мениджъри, които настояха за право на личен живот - като Рон Сомър от Дойче телеком (Deutsche Telekom), или активно избягващи журналистите - като Фердинанд Пих от Фолксваген (Volkswagen), бяха превърнати в знаменитости. Тъй като тези нови бизнеспубликации ще надживеят спада на икономиката, културата, която те подхранват, също ще успее да оцелее. Историята на личността е най-лесно разбираемата - твърди Улрих Щегер, професор по мениджмънт от Лозана. - Ако медийната структура е сходна с тази в САЩ, то и резултатите ще са сходни.Сходни но не и еднакви. Европейски бизнесмени подчертават, че са скептично настроени към славата. Проучване сред хората, които определят общественото мнение, проведено миналата година от рекламната агенция Бърсън-Марстелър (Burson-Marsteller), разкри, че едва 49% от германците биха си купили акции в дадена компания заради репутацията на нейния главен изпълнителен директор, докато в САЩ тази цифра е 95 процента. Аферата Барневик допълнително подсили нежеланието на Европа да приеме американската идея за всемогъщия мениджър, която така и не успя да наложи в повечето европейски държави. Днес Европа чертае правилата, които ще оформят нейната корпоративна култура. Новата тенденция е компаниите да се ръководят от комитети, а не от един-единствен голям шеф. ДаймлерКрайслер и Дойче банк (Deutsche Bank) работят по създаването на такъв своеобразен изпълнителен комитет - малка група вътре в управителния им съвет. Едновременно с това фирмите започват да превръщат в публично достояние заплащането на висшите си ръководители, както и да предоставят техните решения за обсъждане пред външни специалисти. Резултатът може би ще е смесица от власт и уединение, все повече приличаща на американския модел, но и запазваща европейските си черти. Ако изпълнителните директори бъдат принудени да работят заедно със споменатите комитети, това ще намали тяхната мощ. Но пък публикуването на заплатите им ще я увеличи. И след като премине сегашният момент на немилост, най-вероятно известните мениджъри ще се завърнат скромно на европейския връх.

Facebook logo
Бъдете с нас и във