Банкеръ Weekly

Съдби

ТОЧНО ТЕЗИ, КОИТО ПРОИЗВЕЖДАТ НОВА СТОЙНОСТ СА НАЙ-РЕПРЕСИРАНИ

Кирил Вътев, управител на Тандем - В ООД и председател на Асоциацията на месопреработвателите в България: Ние не създаваме национален капитал, ние развиваме входно-изходна икономика.

И двамата братя - Тодор и Кирил Вътеви, са възпитаници на спортното училище в Русе. Борци. Въпреки опасността този факт да хвърли някаква сянка върху имиджа им, никога не го спестяват. И не се притесняват да говорят за този етап от биографията си. Борбата не възпитава човека да причинява болка. Според тях просто някои момчета са били употребени за нечисти цели. Но това е било въпрос на лична съпротива. И на избор, разбира се. Спортът много им е дал и на много ги е научил. Най-важните уроци - според треньора Кирил Вътев: Да доведеш състезателя във върхова спортна форма точно за най-важното състезание. Според състезателя Тодор Вътев: По-лесната работа е да спечелиш една титла - по-трудната е да я задържиш. Това е болезнената истина и за бизнеса. Който не го разбере, бързо се успокоява, а пазарът го изхвърля лесно.
Никога не са мислили, че могат да работят заедно. Тодор се жени за гъркиня и заминава за родината й. Илюзиите за бърз успех и печалба свършват преди да са започнали. По същото време Кирил е успешен старши треньор на юношеския отбор по борба на Левски Спартак. Произвежда шампиони, които аха да отнемат титлата на руснаците. И точно тогава му взимат състезателите. Компромисът няма цена. Напуска без никаква идея за следваща крачка. Но нали кръвта вода не става. Двамата братя решават заедно да викнат неволята. И оттогава и до днес винаги е така - когато са заедно, тя винаги им помага. Зодии Овен и Лъв - печеливша комбинация.
Започват със сандвичи. В началото на деветдесетте на българския пазар все още не са стъпили нито Макдоналдс, нито Кентъки. Тук-там в кафенетата правят на място филии със салам и кашкавал. Но невинаги и не навсякъде. Когато предлагат на някои от заведенията в София да ги снабдяват с готови сандвичи, ама с всичките му там екстри и естетически фльонги - сервитьорите ги посрещат на нож, а собствениците с интерес - ясно защо.
В началото са само двамата и една жена - за помощница. Стигат до 3000 бройки дневно. Двамата братя зареждат над 60 софийски заведения. Движат се с два Трабанта. Днес наричат това китайския период на бизнеса си. Тогава колбасарят, с когото работят, започва да им създава проблеми - както са набрали скорост, току-виж забогатели повече от него... Съдбата сама им подсказва, че трябва да зависят само от себе си. Така се слага началото на новия бизнес - собствено производство на колбаси и месни продукти. Никой не се учудва на името на новата фирма Тандем- В. В като Вътеви.
Преминават към каймата и шишчетата. Но много скоро усещат необходимостта от нови модерни машини, защото ако ще правят нещо, то поне да е както трябва. И до днес се борят с българската немарливост, затворена във фразата: Може и така. Наскоро един колега им се присмял, че като спазват така стриктно технологията и рецептите, не си правят сметка, че само за подправки месечно губят парите за един Мерцедес. Само че тяхната марка много скоро се налага на пазара, а той изпада оттам. Така е през 1993 година. Осем години по-късно продажбите на продуктите Тандем - В не само оправдават фирмения девиз Качество без грим, но дават кураж на братя Вътеви, въпреки рестриктивната икономическа среда, да заложат на бъдещето и да започнат строителството на най-модерното месопреработвателно предприятие в България.
Проектът е дело на двамата братя, но е вдъхновен от съвместната им работа с немеца Йозеф Фалкенщайн. Половината от финансирането осигурява немска банка, другата част са собствени средства и минимален български кредит. Капацитетът - 20 тона месо дневно, работните места - 110, пусковият срок - идващия септември. В това ново предприятие оборудването, технологията, хигиенните и температурните изисквания и начинът на работа са подчинени само на едно правило- 100% качество и безкомпромисен контрол. Човешка ръка почти не докосва продуктите, но въпреки това електронната система за влизане и излизане от работното място е в пряка връзка със строгите хигиенни изисквания. Компютърът просто плюе работната ти карта, ако не си минал през дезинфекционния контрол. Странното е, че Кирил Вътев се бори за тези изисквания не с работниците си, а с... клиентите. Защото от входа до изхода той контролира качеството на продуктите си, хигиената и температурата, а клиентите пристигат с коли без хладилни инсталации, цял ден разнасят покупките и ги доставят в магазините със съвсем друг вид и качество. Сега се бори да ги убеди сам да им доставя стоката, и то безплатно. И какво се оказва, че им е проблемът? Че не могат да си направят сметката какво и колко да поръчат. Нормално - страна в икономически преход. И това ще мине - успокоява се Кирил Вътев.
Избираме си само една тема на разговора, болезнена и много важна - враговете на българския икономически преход.
Според мен това са няколко основни понятия - реституция, приватизация, лош кредит и висящи дела. И аз не говоря за икономическия смисъл на реституцията и приватизацията, а за порочния кръг на взаимодействие между тези процеси и чиновническата машина. Тук се ражда корупцията - бедни държавни служители трябва да обслужват потенциално богати собственици. А когато веднъж вдигнеш стандарта си благодарение на възловата службица, която заемаш, ти вече трудно се връщаш назад и ставаш естествена жертва и съучастник в разрастването на пипалата на корупцията. Ето защо главният въпрос е не защо има корупция, а да няма условия за нея. Когато някой отговорен фактор ми каже да заповядам в кабинета му на разговор, аз знам какво означава това и просто не отивам. Предпочитам да направя всичко сам и по-бавно, отколкото, като се погледна в огледалото, отсреща да ми намига един самодоволен хитрец. Не искам да ставам съучастник в нещо, което би спъвало развитието на държавата, в която смятам да живея и занапред. Трагедията на България досега е в това, че от най-дребния чиновник та чак до министъра всяка икономическа дейност се превръща в своеобразна митница, където те препипват.
Другото нещо - висящи дела. Аз не знам в законодателството на друга страна да има такава съдебна практика. Какво значи един човек да има 10-15 висящи дела. Ама престъпниците били трима, пък те хванали само двама и затова не могат да довършат процеса и да ги осъдят. Пълен абсурд! Когато знам, че като открадна, ще ме хванат и като ме хванат - колкото и да платя, ще ме осъдят, само тогава ще се спра. Същото се отнася и до управляващите. Досега няма наказан за безумните щети, които разни управници нанесоха на тази държава, за неизгодните приватизационни договори и т.н. Вече 12 годни националният ресурс се източва чрез различни техники. Ние не създаваме национален капитал, ние развиваме входно-изходна икономика. Първо се източиха предприятията, при Жан Виденов - банките, и накрая при приватизацията парите постъпиха не в хазната, а в джобовете на определени хора . Е, как така едни са толкова умни, че приватизираха по 10 предприятия, а други са толкова загубени, че не могат да си подадат дори документите. Като че ли сме джунгла, в която нещо може да се скрие. България е малка. Едно голямо село, в което всичко се вижда и всичко се знае. Стига да искаш да го видиш, разбира се. Нещата са много ясни и прости и наистина могат да се оправят за една-две години. Тези 800 дни, в които всички се съмняват, за мен са един напълно реален срок. Необходима е само политическа воля. Тя е най-трудната бариера. Останалото го имаме - и ресурса, и хората, и волята за успех. Но пак повтарям - няма ли наказателна принуда - няма нов морал! Даже не нов морал, а просто морал.
Ами лошите кредити- кажете ми моля, как е възможно наказателна отговорност за неизплатен кредит да носи не кредитополучателят, а банката, която му е дала парите!? Вярно, опариха се, но законът така им върза ръцете, че не смеят да развиват една дейност, която е кръвообращението за една банка: кредитирането. За какво такива като мен трупат кредитен рейтинг, за какво плащат високата цена да работят 100% на светло? За да ми партнира немска банка, за която всичко това е достатъчно и сама ми предлага кредитиране. Говори се за гаранционни фондове, за фирмени досиета, за оборотни кредити, за предприсъединителни фондове. Как се стига до тях? Само чиновниците знаят как!
Много често си мисля и върху простата икономическа логика: за да има стойности, които да се прехвърлят, трябва да има и хора, които да ги произведат. А точно тези хора са най-репресирани в момента в България. Трябва да си мазохист, за да произвеждаш. Трябва да си голям инат, за да си жив при тази икономическа конюнктура, и трябва да си голям патриот, за да го правиш в България. Нека новите ни политици погледнат от този ъгъл работещия бизнес и ако подадат един пръст, аз ги уверявам, че ще получат цяла длан - и за гръб, и за опора.
Десетки пъти сме казвали какво най-много ни пречи. Убиват ни големите данъци, авансовите вноски по данък печалба на база на предходната година, бавното връщане на ДДС и честата практика разликата да се приспада от данъчното задължение чак на следващата година. Като че ли държавата не си дава сметка, че всичко това са оборотни пари, жизненонеобходими, за да продължиш да работиш, да купуваш суровини и материали, да инвестираш в развитие на производството и т.н. Не може да стоиш само на входа и да не те интересува какво излиза на изхода. Пак повтарям - държавата не бива да е митница за онези свои граждани, които работят за нея.
Ние не искаме привилегии, ние искаме това, което го има отдавна в европейското законодателство по отношение на данъчния и инвестиционния процес да стане практика и у нас. За какви инвестиции можем да говорим, когато държавата ти събира чрез данъци евентуалните средства за това. Диференцираните ставки по ДДС са нещо, за което се борим от години. Разрешителният режим е една узаконена система за рекет. И това ще е така, докато политическата власт е средство за постигане на икономическо могъщество. Няма какво да се лъжем - това е паролата на изминалите 10 години. И за нов морал ще можем да говорим тогава, когато се появят истински държавници, а не гладни политици. Такива, които те ще се радват не на незаслужен подарък или на спечелени без труд пари, а на това, че благодарение на тях някакви работещи хора са спечелили - чак тогава държавата е спечелила. А това, в общата икономическа логика, означава, че ще спечели и той. Защото няма просперираща държава с бедни граждани, и обратното. Когато стимулираш хората да забогатяват от труда си, ти всъщност стимулираш икономическото развитие на държавата. Тази проста истина е новият морал, който аз сега с надежда очаквам да видя на живо . Другото е демагогия и предизборна игра.

Facebook logo
Бъдете с нас и във