Банкеръ Weekly

Съдби

ТИХИЯТ БУНТ НА ИВАН РЕМБРАНДА

Сега някои го определят като отшелник, мистик, заклинател, негативист... А Иван Георгиев, наречен от колегите си още в Художествената академия Рембранд, просто не искаше неговите картини да бъдат оценявани от журита, не вярваше в тогавашните (че и днешните) неоспорими авторитети в българското изкуство. Мнозина още приживе, но най-вече след смъртта му, се опитват да разгадаят и обяснят това нежелание. Чуват се различни версии. Едни твърдят, че Иван взима това решение след завръщането си от Германия през 1966 година. Изпратен е там на специализация като награда за отличния успех, с който завършва Художествената академия в София. Близки приятели и колеги твърдят обаче, че той се отказва всякакво участие, след като жури отхвърля негова картина, представена за национална изложба. Отношението го засяга дълбоко. Затова решава никога повече да не се подлага на подобни унижения.Сега, след толкова години, поводът едва ли е толкова важен. По-важното е, че той прояви невероятен характер, устоя на всички изпитания и изпълни решението си. А то му струваше скъпо. Беше принуден да живее в постоянна оскъдица. Издържаше се с приложна работа, обличаше се в стари и износени дрехи, трудно отделяше пари за платно и бои. Но никога не се оплакваше, от никого не потърси помощ. И нищо не промени поведението му - беше винаги в добро настроение, дружелюбен, естествен. Не се озлоби, беше открит и добронамерен. Всичко при него бе подчинено на изкуството, то бе неговата религия и неговият живот.Посещаваше - почти без изключение - всички художествени прояви в София. За някои говореше дълго и задълбочено. Думите му бяха премислени и точни. За всяка изложба имаше свое мнение, помнеше автори и картини, които са го впечатлили. Веднъж го срещнах на излизане от Галерията за чуждестранно изкуство, където за трети или четвърти път бе гледал изложбата на Жорж Папазов с картини от гостувала у нас чуждестранна колекция. Беше развълнуван, повече от час говори за художника - своеобразно емоционално есе за Жорж Папазов. Той го възхищаваше с темперамента и изразителния си колорит, в който откриваше шарките на българските черги и халища. Това е то национално изкуство, каза развълнуван, а не битови къщи, цървули, потури и какво ли още не. Това е българска хармония на цветовете, виж как я е видял и показал на света!Няколко пъти ме кани у тях да му видя картините, докато в една късна есен в началото на 80-те години се отзовах. Живееше в стара къща с двор и градина отпред, доколкото си спомням в квартал Иван Вазов. Рисуваше на приземния етаж, в хол с остъклена стена към двора. Направо на пода, опрени на стените бяха десетки картини, които ми показваше една по една: на платно, на фазер, на обикновен картон, акварели, рисунки. Макар да знаех от негови колеги и приятели, че живописта му е от високо качество, видяното тогава ме порази. Гледах творби на изключителен живописец с рядко и необикновено дарование. Не беше трудно да установя, че платната му се различават от онова, което се показваше тогава в изложбените салони и което гръмко бе реанимирано преди две-три години. По онова време художественият живот у нас се развиваше на високи обороти. В страната всяка година се устройваха по 10-15 национални изложби. При внимателна селекция зад граница се изпращаха творби за десетки колективни и индивидуални експозиции. Улисани в тази трескава и огромна по мащабите си дейност, никой от тогавашните фактори не обърна внимание на случая Иван Георгиев - Рембранда. Той беше подминат като несъществен. А Иван доброволно и без съпротива прие тази участ. Всъщност поведението му бе тих и самотен бунт, мълчаливо несъгласие с официалната художествена политика, нежелание да се приемат натрапените отгоре критерии.Иван Георгиев, наричан от всички Рембранд, умря неочаквано на 56-годишна възраст. Остави голямо творчество, картините му бяха спасени и го надживяха. Видяха бял свят благодарение на негови близки. И тогава започна голямата суетня около името и изкуството му. Засипаха се похвали, възклицания, удивления, които не спират до днес. За колекционерите се роди чудото Иван Георгиев -Рембранд. Беше назован и класик на съвременното българско изкуство. Теоретици, повечето от които преди не бяха чували за него или го познаваха само като фигура, мотаеща се безцелно по улица Раковски, побързаха за очертаят рамките на 30-годишния му творчески път - от постимпресионизма, през неосимволизма до абстрактния експресионизъм. Четях, слушах и се питах: ако Рембранда беше жив, дали би приел всички тези класификации? Защото бе ерудиран и добре знаеше какво прави...

Facebook logo
Бъдете с нас и във