Банкеръ Weekly

Съдби

ТЕЛЕВИЗИОННО РЕТРО НА ПРЕЗИДЕНТСКА ТЕМА

Хайде да се върнем във вече далечната зима на 1992 година. Две дузини кандидати жестоко се ритат от екрана на тогава единствената българска телевизия, наскоро титулована национална: бради послужиха за прикритие и нови привилегии. Президентска кампания само за най-великия и най-продажния. Гневно клеймящият бе Славомир Цанков, заклеймяваният - д-р Желев. Желев действително не се оказа толкова велик, но пък май и не излезе най-продажния. Нищо че неговото президентство обрасна с постоянни уточнения какво е казал, защо и пред кого го е казал?Даже едно южноафриканско племе би излязло на масови протести с камъни, лъкове и стрели, за да защити децата си и своето човешко достойнство, войнствено отсече Йоло Денев. А Петър Гогов (помните ли го?) бе суров и безпощаден:Съотечественици мои! Почувства ли всеки един от вас положителните резултати от така шумно рекламираната промяна, включително и с песента Комунизмът си отива Отиде си, вятър!. Годините се търкулнаха, гладни и полулежащи стачки се редуваха със среднощни бдения и ритуално бръснене на глави - мъжки или женски, според случая. Дали комунизмът си отиде междувременно стана метафизичен въпрос, но че преходът се превърна в безкрайно шляпане през ужасно дълъг тунел, е видно отвсякъде.Две години се играе приказката за Червената шапчица, в която има и наивното момиче, и лошия вълк, и бабата, и ловеца, който разпорва корема на вълка. Щастлив ли е обаче краят на нашата двегодишна борба за демокрация?, мъчително търсеше отговора Крум Куманов. Не е щастлив, ще ревне днес българинът, за когото пощенската му кутия с безжалостните сметки в нея се привижда като пъна на палача.Кажи си приказката, Бероне..., зовеше екзотичният Жорж и от дума на дума спечели цели 17% от гласовете. Желю Желев пък изпитваше страх, че комунизмът на село стои почти непокътнат. Само след няколко месеца ликвидационните съвети отвяха и селския комунизъм, и селото въобще, но тогава за Велко Вълканов по-важно изглеждаше опасението, че подкрепата на Доган май ще направи от Желев истински турчин с фес. Преображенката Сийка Георгиева пророкуваше как синята вълна ще удави цял един народ. И след няколко месеца от глад, студ и смърт съвсем ще посинеем. Народът ни се оказа жилав и все още мърда, но както Кире Либерало ни зовеше в онези бурни дни - последният щурм вече е настал! Е, щурмове имаше много, та не се разбра кой е последният. Може и да предстои.Сега навалицата от кавалери на славата силно оредя, националният екран поизсивя без ония, някогашните театрални харамии - кандидат-президенти, гордо яхнали метлата на демокрацията. Днешните кандидати изглеждат сериозни, дори скучни, но и тяхното юнашко сърце пак не изтрая - някои диспути накараха екрана да се изчерви от изблика на ругатни и тъмни страсти, които върнаха по-паметливите зрители направо в хаотичния, див, но и сладостен свят на ония първи президентски избори.В онзи окаяно-драматичен понеделнишки диспут по Би Ти Ви Жорж отново беше прав, и май за последно: Пет години вие ме държахте извън радиото и телевизията. Имаше политическа поръчка да ми се открадне партията. На борбата с корупцията й трябва Бонев толкова, колкото на прилеп слънчеви очила, отблъсна атаката Петър Стоянов. Берон извади реплика от Димитър Подвързачов: Колко малко са нещата, които могат да се вършат с една жена. А Ренета Инджова му отвърна, че след този диспут се отказва от девиза Мъжете знаят защо, но остава вярна на Жените знаят как. Какво как , недоумява клетата зрителка, главното е колко бързо растат цените на парното и тока, телефона и данъците? А в следващия диспут Георги Първанов посъветва Петър Стоянов да остави партийната си книжка на гардероба: Ако Богомил Бонев не беше се кандидатирал, нали нямаше да го извадите (доклада на службите де, пардон - б.а.). Трябва ли да чакаме всеки корумпиран от политическия елит да засегне интересите на президента, за да реагирате. Защо толкова много време крихте истината?, питаше Първанов. Притрябвала му е на нашенеца такава истина, след като с нея не може да се нахрани или стопли. Българите трябва да повярват в себе си - каза Петър Стоянов. - Да престанат да вярват в чудеса и да знаят, че нещата се случват, когато ние ги направим. Но както тъжно обобщи вечният Жорж: Българино, трябва да правиш разлика между кон за надбягване, муле и магаре. Не можеш ли - нямаш имунна система...Е, като няма програми, поне за ваксина да гласуваме. Макар телевизионен имунитет срещу предизборни лакардии вече да имаме изграден. Както показа гласуването миналата неделя.

Facebook logo
Бъдете с нас и във