Банкеръ Weekly

Съдби

ТАРИКАТИ СЕ ИЗТЪКВАТ ЗА ПРОФЕСИОНАЛИСТИ

Станислав Костадинов (40-годишен) е завършил информационна техника в Дрезден, Германия. Близо шест години работи във фирми от германския IT-сектор. Завръща се в България през 1995 г. и основава собствена дистрибуторска фирма за компютри и компютърни компоненти. Най-големия проблем на успешния му бизнес е откриването на качествени служители. Женен е, има две деца. Той е третият работодател, който назначава служител в компанията си чрез телевизионното състезание Търся работа. Експериментът е неуспешен.Станиславе, защо участва в телевизионно предаване за набиране на персонал? - Участвах, защото точно по това време бях пуснал няколко обяви, че набирам хора - ставаше въпрос за три позиции и едната беше - за маркетинг и ПР специалист - много добре се покриваше с темите на предаването, което тогава стартираше. В крайна сметка търсех двоен ефект - аз се надявах да попадна на един успешен кандидат, а от друга страна - да направя и реклама на фирмата. Колко души се състезаваха за обявеното място?- В тв шоуто - двама. Но иначе на предварителния подбор прегледах всички подадени заявления. Кандидатстваха около 70 човека, поканих поне 20-тина на интервюта, а от тях излъчих двамата финалисти. Този избор можеше да направи и някоя агенция за подбор на персонал, но предвид на едноседмичния срок, който ми дадоха... Освен това за мен е рутинна работа да си правя подбор на кадрите. Качествени ли бяха подадените биографии и документи?- Повече от половината отпаднаха от първи поглед. За съжаление твърде много хора се явяват на конкурс или като следват олимпийския принцип, или със самочувствие, което не се основава на никакви реални качества. Компромис ли беше, че избра двамата финалисти, за които спомена?- Всъщност ситуацията беше много интересна, защото моят фаворит в последния момент се отказа да участва на финала. В моите очи той беше по-нахъсаният, по-амбициозният, с повече данни... Но точно ден преди снимките кандидатът ми се обади и започна да развива теории, че това не е добра реклама за фирмата, че не бива да се прави, а по възможност той направо да бъде назначен. Това много ме озадачи, защото точно за тази длъжност се изисква човек да е активен, да се пъха навсякъде, да се представя... Затова в крайна сметка назначих втория човек, на когото се бях спрял. Тя се представи добре и в самото състезание. Доволен ли беше от назначението?- Тя изкара при мен месец и половина и я освободих. В началото обещаваше, че ще работи с всички сили, че ще бъде винаги насреща, а се оказа кръшкачка. Повече от половината работен ден излизаше навън да пуши, а в останалото време си говореше с колегите или им възлагаше да вършат нейната работа. Просто ужасно не й се работеше. Тя имаше известен опит в друга фирма, където е работила около година, после повече от година е била безработна. В наше време е шанс да получиш работа, но за да я задържиш, е желателно да работиш.Исках да видя амбиция, работоспособност, способност да се сработиш с колегите. А не видях тези качества. Извиках я и й казах, че не става за работата. Следващият кандидат на същата длъжност беше на изпитателен срок, дори не бях сигурен дали ми се иска да опитам веднага с нов служител. Новото момиче дойде в един много късен етап за подготовката на едно рекламно каре за вестник, за което бяхме платили. Имаше само часове на разположение, но тя запретна ръкави и с такава скорост и организация свърши работата, че бях направо щастлив. Тя ме учуди и възхити. Повечето хора биха се ограничили до това да обясняват защо работата не може да се свърши и колко късно е възложена. Има една точна поговорка: Можещият намира начини, неможещият намира оправдания.От една страна, е пълно с млади, образовани и безработни хора, от друга - ти непрекъснато правиш конкурси и почти винаги си недоволен от кандидатите. За какво става дума?- Може да прозвучи високопарно, но дългите години работа и следване в Германия ми показаха как трябва човек да се труди, какво представлява качествено извършване на работата, какво означава един наистина ангажиран сътрудник и това, разбира се, доста ми вдигна критериите какви трябва да са моите служители. Когато се върнах в България през 1995 г., бях пуснал обяви за работа, където точно по немски образец бях описал какви са критериите, очакванията - 10 реда обява. Нито един кандидат не се яви. А когато пуснах само Търся счетоводителка, получих лавина от оферти. След две години и България ще е в ЕС. Хората се надяват, че това ще им даде работа в съюза. Готови ли са завършилите университетско образование у нас да покрият изискванията на западните фирми?- Моята гледна точка е, че сме твърде далеко от качественото изпълнение на задълженията си и мога да дам пример. Като бях в Германия преди доста години, говорих с тамошен предприемач в строителството. Ставаше дума каква работа изпълняват българите и той сподели, че за него работят доста българи, но само за грубия строеж. А другите неща - плочки, боядисване, довършителни работи, се вършат само от немски строители. И като го попитах защо е така и няма ли достатъчно кадърни нашенци, той обясни: Може и да са кадърни, но гледат да претупат работата и крайният резултат е плачевен. Губя клиенти заради тях! И тук съм свидетел на същото - много приказки, много обещания, огромно самочувствие и в крайна сметка - големи очаквания за заплата срещу некачествен труд.Къде е проблемът - в спадналото качество на образованието в университетите или в липсата на подготовка за реализация на образованите хора?- Преди всичко - липса на пример как да работят, как да се представят. Защото като нямаш пример, като няма кой да ти даде насока, няма как да го изсмучеш от пръстите си. А и образованието е доста западнало, базата е бедна, преподавателите недобре платени и вече доста застаряващи. Липсва кой да предаде практиките и изискванията на сегашното време. Недостатъчната дисциплина, прекаленият индивидуализъм често пречат една работа да бъде свършена докрай и с нужното качество.А ти защо не остана в подредената и дисциплинирана Германия?- Заради липсващото чувство за хумор. Хората там имат манталитет, с който не може да се свикне. В Германия след шест часа следобед няма нито една душа на улицата. Няма с кого да седнеш навън, не можеш просто да отскочиш до приятел или да си направиш една весела семейна компания... Затова повечето българи, които са останали в Германия, са неудовлетворени психически. Колко човека работят в компанията ти?- Тридесет. Повечето отговарят и на немските изисквания за професионализъм. Над 80% от тях са страхотно работоспособни - явно хората, които имат амбиция и желание да изкарат добри заплати въпреки трудностите, въпреки начина, по който са живели, искат да дръпнат напред. Има при мен сътрудници, които работят и до 10 вечерта, само за да си свършат работата. Би ли уволнил приятел?- Да! И вече го направих. Преди време назначих приятел при себе си, а той създал успоредна фирма и през цялото време ползвал моето ноу-хау и мощности, дори вербувал и други служители и тайно работели за неговата фирма. Случайно разкрих далаверата. Е, уволних го.Знам, че не говоря ласкави неща за работещите българи, но ето и още един проблем - лоялността. Ние имаме такъв тарикатски манталитет и гледаме винаги да използваме, да получим облаги, дори когато не ги заслужаваме. Кажи все пак и нещо положително...- Жените са по-умни, по-амбициозни, по-изпълнителни и последователни. Ако сред тях имаше повече технически грамотни, бих назначавал само жени. При себе си имам колежка, която дойде и ми се примоли за работа след майчинство. На всичко беше готова, а аз имах място само за чистачка. И тя оттам започна. После ми стана секретарка, издигна се до офис мениджър и сега е търговец.

Facebook logo
Бъдете с нас и във