Банкеръ Weekly

Съдби

ТАНЯ СЬОРЕНСЕН ПРОДАВА КОМУНИЗЪМ

Минавало ли ви е през ума, че символът на отишлия си български комунизъм не са лагерите в Белене или Куциян? Не са вече позабравените ТКЗС-та и плакатите, обявяващи българо-съветската дружба за ценност от ранга на слънцето и въздуха? Не са дори Партийният дом и мавзолеят на Георги Димитров? Истинските символи на комунизма в България са ония тридесет и девет резиденции, ония прелестни, оградени и откраднати от нацията кътчета българска земя, където някогашният комунистически елит отиваше от време на време, а през останалото българският данъкоплатец издържаше многоброен персонал. Символът на комунизма е този тромав, импозантен, скъпоструващ и затворен за обществото лукс.Е, поне така вижда нещата Таня Сьоренсен, собственичка и ръководителка на уелнесцентъра в бившата Живкова рециденция в Сандански, сега хотел Свети Врач. Това не е теоретична концепция - Таня твърди, че просто да се мрази комунизмът вече е недалновидно. Необходимо е - след като така и така сме го имали и наследството му личи - да можем да продаваме остатъците от него. Тя лично е окачила в барчето на входа към басейна няколко тоталитарни портрета, сред които гостите й от Дания безпогрешно разпознават Михаил Горбачов и Тодор Живков. Горбачов в Сандански не е бил, но пък Живков е посещавал резиденцията си. По спомени на местните хора - точно три пъти за почти цяло десетилетие. Сега тези портрети посрещат Танините датчани и датчанки, които идват тук на групи от по трийсетина души, по за две седмици, четири месеца в годината, за да поглезят телата си. На тях това им е интересно, както са им интересни българските сватби, манастирите, удивителните планини наоколо и прекрасният парк на някогашната резиденция - седемдесет декара, които останалите двама градинари по чудо успяват да запазят в някогашния му комунистически вид, когато за него са се грижили деветима. Всъщност, това е частта от комунизма, която продава Таня Сьоренсен. С радостите и ползите, които дарява нейният уелнесцентър в добавка. Останалото - просторните стаи с дървена ламперия и огромни мраморни бани, с тераси, строени така, че да не надничат една в друга, и удоволствията, които доставят баровете и ресторантът, продава наемателят на хотела Валери Кънчев. Доста се затрудняваме, мъчейки се заедно да преведем от английски това уелнес (нещо като да ти е добре), макар Таня да го нарича просто място за глезене на тялото. Тялото ви заслужава да бъде поглезено, създайте му радост, призовава тя без следа от насмешка. Радостта я даряват масажите, козметичните процедури и разни неща от типа на къпане във вана, пълна с вино или мляко. По стара балканска мъжка традиция пишещият тези редове нищо не разбира от такива работи, но г-жа Сьоренсен доказва с фотографии, че клентелата й съвсем не е само дамска. Поне по-възрастните хора в Сандански ще ви кажат, че най-хубавото нещо тук е въздухът. И сигурно е така. И минералната вода е хубава. Ама как се фактурира въздух и вода? - горещи се Таня. - Не знам как са ги продавали през времето на комунизма, но сега определено никой няма да плати само за тях. Трябва да ги опаковаш заедно с нещо, за което хората, и особено чужденците са склонни да дават пари.Тя ги е опаковала с разни кефчета - и за тялото, и за душата. Вече четири години нейните датчани идват в Сандански и сред тях няма недоволни и нещастни. Те са хора, обикновено преминали средната възраст, но тук се чувстват като младежи - не заради водата и въздуха, разбира се. Таня Сьоренсен наистина им угажда - на втория ден след пристигането на поредната група - 30-40 човека - тя вече знае имената на всички, говорят си на ти, а ако се случи да не я видят цял ден, на следващия я посрещат с възгласи: Мама се върна. И мама ги води на сватби, по манастири, на лов, на риболов, на фотосафари с джипове, из селски къщи и по кръчмички и винарни, никога не попадали в туристическа програма. Що да не са щастливи хората и защо, при толкова доволни, Таня Сьоренсен да няма своя дял от около 250 хил. лв., които съответният датски пенсионноосигурителен фонд отделя за почивката на своите клиенти в България. Има ги. И си ги заработва. Великолепни места и неща има в България - казва тя - но калпавото обслужване може да развали и най-прекрасната гледка, и най-хубавия хотел, и най-вкусната кухня, и най-доброто вино. А лошо обслужване и петнайсет години след края на комунизма - колкото щеш. В действителност това й е проблемът на Таня Сьоренсен - да намери още някое хубаво, хем тихичко, хем луксозно местенце с дъх на комунистически декаданс. А ако случи на добро обслужване - бизнесът й у нас ще се разрасне. Колкото до комунизма - Таня го помни. Защото независимо от датската си фамилия, тя си е българско момиче, родено и израсло в село Врачеш в подножието на Мургаш, на десетина километра от Ботевград. През 1982 г. заедно с българска джазгрупа, с благословията на концертна дирекция, пее в скандинавските страни - впрочем и сега, ако успеете да я амбицирате, ще ви покаже, че е певица... По онова време се запознава с бъдещия си съпруг. А на следващата - 1983-а, се омъжва за датчанина. Тогава е на двадесет и две. Напуска страната легално, но до 1990-а не се връща...Учи датски (в държавно училище заедно със седемнайсет-осемнайсетгодишни) и близо десет години работи като счетоводител. През 1992-ра записва в Копенхаген курс по козметика, година по-късно завършва и училище за физиотерапевти и открива първата си клиника в датската столица. Година и половина изучава иглотерапия в Шанхай и като се връща в Дания, отваря вратите и на втората си клиника, в град Брьондби. Разправя, че покрай бизнеса в България тамошният й губи темпо, но не се оплаква. В родината си опитва първо по морето, но дивният български хаос и суровите нрави на прехода с мутрите, чалгата и юнашкото рушветчийство бързо я отказват. Открива резиденцията в Сандански през 2000 г. и оттогава групите възрастни датчани са сред неизменните посетители на приватизирания хотел Свети Врач. Както казахме, четири месеца в годината. Сега обаче е решила да окръгли цикъла и да пусне центъра целогодишно. Вероятно ще успее - тази миниатюрна жена буквално прелива от енергия. Разправя, че в Дания е член на клуба на собствениците на Ферари и е в състояние да разглоби двайсетгодишната си кола до последното болтче. Като при сглобяването не й хартисват части...Тук кара новичък яркочервен Хюдай-купе и всички благоевградски катаджии вече я познават - шофирането й не е от кротките. Както и характерът й.

Facebook logo
Бъдете с нас и във