Банкеръ Weekly

Съдби

ТАЙНИТЕ СМЕТКИ НА ЮКОС В ШВЕЙЦАРИЯ

Стотици милиони щатски долари на руската петролна компания Юкос са били изпрани със съдействието на швейцарски банкови служби, намиращи се главно в Женева и в Цюрих. Преглеждайки данъчните декларации на бивша служителка в руския петролен гигант Юкос, френските данъчни служби установили, че същата клиентка е открила сметки на името на подставени компании от Панама и Британските Вирджински острови. Според данни, публикувани неотдавна в швейцарския печат, сумите, които са прехвърлени по тези сметки през последните няколко години, са колосални. Става дума за стотици милиони щатски долари.Фамозната служителка на Юкос - французойка от руски произход, била наета от финансовото дружество Рашън Инвесторс (Russian Investors). Тя заявила пред данъчните власти, че швейцарските сметки не са нейни, а ги управлява главният шеф на Юкос Михаил Ходоровски. Той контролира и въпросната компания Рашън Инвесторс. Той имал право да се разпорежда със специална сметка в Банк Лею от името на световнобезизвестната фирма Превал Мениджмънт (Preval Management), регистрирана на Вирджинските острови. Името на тази женевска банка се появява в историята след едно журналистическо разследване на швейцарския електронен вестник Льо Тан (Le Temps). То установява, че голяма част от въпросните суми са минали през споменатата банка, а в конспирацията са оказват замесени и други кредитни институции, пак от Женева, и от Цюрих. Ръководството на Банк Лею засега отказва да коментира тази информация.Според френското списание Нувел Обсерватьор (Nouvel Observatuer), което направи първите разкрития за аферата, служителката на Рашън Инвесторс е действала, без изобщо да знае за какво става дума, но за сметка на Ходорковски, а следователно и на Юкос. Стотиците милиони щатски долари, които са преминали през швейцарските сметки, едва ли биха могли да бъдат нещо друго освен част от гигантска мрежа за източване на капитали Шефовете на Юкос обаче смятат, че от тях не може да се търси отговорност, след като са налице действия на други личности и фирми. Руснаците заявяват, че всички фондове на петролната компания са консолидирани в баланса на дружество, а той е одитиран от ПрайсУотърхаусКупърс (PriceWaterhouseCoopers). Никога не сме имали сметки в Банк Лею, е категоричният отговор на висши представители на Юкос. Изглежда обаче, не само тази петролна фирма е използвала Швейцария, за да изнася от Русия гигантски печалби, твърди Льо Тан. Газпром, големият производител на природен газ, е скрил в Сен Гален свой филиал - Итера. Според данни на висшето ръководство на швейцарското Федерално полицейско управление, Итера също е била използвана за изнасяне на капитали от Русия. В Женева главният прокурор Бернар Бертоса даде да се разбере, че следствието по делото, което разглежда дейността на редица руски петролни компании, доста е напреднало, и то тъкмо по следата за прането на пари. Въпреки това досега по време на започналите следствени процедури не са разглеждани сметките на Юкос в Банк Лею.Във финансовите среди се коментира, че руските компании са твърде склонни да използват сметки в чуждестранни банки, открити на името на компании фантоми. Целите на тези действия могат да бъдат най-различни: да се избегне плащане на данъци (някои големи фирми в Русия дължат налози, достигащи милиарди щатски долари), да се раздадат възможно най-малки дивиденти на акционерите за сметка на щедро закръгляните заплати на шефовете във ведомостта. Такава практика на фирмено управление несъмнено заслужава да бъде осъдена, но досега официално тя не се приема за незаконна - поне не в Швейцария.Покрай разкритията за твърде съмнителни финансови операции на Юкос, в които без съмнение главна роля играе Михаил Ходорковски, представян като М.Х., се казаха различни неща и за неговата личност. За него се твърди, че е много скучен човек. Това обаче не е вярно. Като добър каратист Михаил Борисович умее да концентрира съзнанието си и да не се влияе от странични дразнители. Резултатите от съсредоточеността му са повече от значителни. В края на 1995-а Ходорковски успява да купи на търг 78% от втората по големина в Русия и четвъртата в света петролна компания. Всички оценяват покупката на Ходорковски като едно от най-невероятните събития в историята на руската приватизация, защото петролните генерали в тази страна са особена каста. Те не допускат в своя кръг московчани, комсомолци и други случайни хора. Само че Ходорковски се оказва твърдо момче.Банковите среди в Москва много добре познават представителния офис на Юкос на улица Колпачна. Той е малък замък в готически стил с върхове и кули. В края на ХIХ век сградата е принадлежала на руския промишлен барон Фон Кноп, а след Великата октомврийска революция в нея се настаняват различни държавни и партийни учреждения. Сегашният господар на това великолепие МБХ (както наричат помежду си Михаил Ходорковски подчинените му) рядко се появява в разкошната резиденция. Девизът му е нищо излишно. Неговият офис е разположен в обикновена висока сграда на Загородно шосе. В кабинета му има само голяма маса с компютър, кресла и голяма карта на Русия. Михаил Борисович не понася нищо излишно. Собственикът на Юкос започва да печели още на петнадесет годиниМихаил Борисович се ражда през 1963 г. в обикновено семейство на московски инженери. Парите никога не им стигат и Миша решава да припечелва нещо като строителен работник или като уличен метач. А когато не мете улиците, той се занимава със самбо и карате. През 1981-ва постъпва в Московския химикотехнологичен институт. По времето, когато Ходорковски получава дипломата си за инженер-технолог, страната вече от една година живее под вещото перестроечно ръководство на Михаил Горбачов. През цялото си следване Ходорковски е активен комсомолец. Отначало е заместник-секретар на вузовския комитет на ВЛКСМ. Завършва института и работейки като инженер, става комсомолски заместник-секретар на Фрунзенския районен комитет. А през 1987 г. 24-годишният инженер вече е предприемач и оглавява Център за за научно-техническо творчество на младежта. Официално центърът разпространява научна литература, а в действителност изнася компютри, които са твърде дефицитна стока в СССР по онова време. Ходорковски завършва и второто си висше образование през 1988-ма в Плехановския институт.Леонид Невзлин, най-близкият приятел и сегашен първи заместник на Михаил Борисович, си спомня как се запознават през 1987 година. Тогава Невзлин, който работи като програмист във външнотърговското обединение Зарубежгеология, случайно попада на обява във вестник, че център за ТНТМ (техническо и научно творчество на младежта) търси програмисти. С моя приятел отидохме на указания в обявата адрес. Поработихме месец и мислехме, че няма да ни платят, като ни отпратят по съветски. Но там всичко се оказа на равнище - платиха ни, и то съвсем прилично за онези времена. Именно в центъра за ТНТМ Ходорковски заработва първия си милион рублиВ едно от интервютата си той разказва, че е получил първите си големи пари, 160 хиляди рубли, от Института по високи температури за специална разработка. През 1988 г. Михаил Борисович лансира идеята да се създаде Търговска банка за научно-технически прогрес. С помощта на познати, заемащи високи постове в Държавната банка на СССР, той успява. Много скоро банката купува от Моссъвет Центъра за научно-технически творчество на младежта (създаден при социализма) и го преименува Менатеп-инвест. А Менатеп е съкращение от междуотраслови и научно-технически програми.Във финансовите среди се знае, че Ходорковски е твърде предпазлив човек, който държи на репутацията си и бяга от съмнителни сделки като от дявол от тамян. Но през 1990-а му се налага да рискува. Ходорковски се свързва с високопоставен чиновник и след това, както се твърди, с разрешението лично на Михаил Горбачов в Менатеп-инвест са открити разплащателни сметки на фонда за ликвидиране на последствията от аварията в Чернобилската АЕЦ. Говори се още, че в капитала на Менатеп-инвест участват пари на КПСС или на КГБ. Впрочем такива приказки се разправят за едва ли не всички руски банки, но досега черно на бяло няма никакви доказателства.Затова пък е напълно сигурно, че Менатеп е сред първите руски кредитни институции, която обяви, че продава акциите си за населението по 30-процентната стойност на номинала. Тя е и първата, която използва телевизионната реклама за такава акция. Работният ден на Михаил Борисович започва около осем и половина и рядко завършва преди десет вечерта. Но колкото и рано да става, утрото на Ходорковски винаги започва с разгряване.Той има силни ръце и кракаи много бърза реакция, разказва приятелят му Невзлин. - Затова с него не е страшно да ходиш по улицата.Подчинените на Ходорковски се страхуват не когато повишава глас, а когато започне да говори тихо и бавно. Това е много лош знак: МБХ е раздразнен до крайност. Днес Ходорковски е един от реално могъщите хора в Русия. Михаил Борисович усеща по-рано от другите банкери, че може да получава доходи от управлението на промишлени активи. През 1997-ма той напуска поста си в Менатеп, след като банката му вече е изкупила Кировградския медодобивен завод, завода Щелковсталь, Карболит, Сибволокно и още 25 предприятия. Но както признава Невзлин, за да бъде убеден Ходорковски в необходимостта да купи втория по големина нефтен концерн Юкос, били необходими цели два дни.За да сложи в ред управлението и контрола върху предприятията си Борис Михайлович създава Роспром. Ходорковски като че ли вече напълно е забравил Менатеп и е превключил изцяло на Юкос. Заради безспорните си делови качества Ходорковски неведнъж е канен във властта. Той вече беше съветник на първия руски премиер Иван Силаев. Но като предпазлив човек, Ходорковски е наясно, че властта е несигурно занимание. Макар че за отказа му може да има друга причина. Веднъж, в самото начало на своята бляскава бизнескариера, той се изпуснал да каже, че главата му струва не по-малко от 5 млн. щ долара. А такива пари не се дават лесно.

Facebook logo
Бъдете с нас и във