Банкеръ Weekly

Съдби

ТАЙНАТА РЕЦЕПТА НА ГЕОРГИ ВАСИЛЕВ

Той е енергичен младолик мъж, който казва за себе си, че е на попрището жизнено в средата. Според критериите от времето на Данте би трябвало да е на 35 години. Но седем века по-късно, в началото на двайсет и първото столетие, това може да означава, че човекът просто гони петдесетте - с всичките съмнения, възторзи и терзания, присъщи на зрелостта. Независимо от това средната възраст в неговата фирма е 30 години. Страшно обичам да работя с млади хора, те ме зареждат с енергията, която ми е нужна в бизнеса. Но не съм енергиен вампир, усмихва се весело шефът на Атласком. В малкото му царство на улица Денкоглу в столичния център, което той управлява със завидна лекота, работят дванадесет човека - до един с висше образование и почти всички са компютърни специалисти. В известен смисъл фирмата му може да се определи като фамилна - елегантната му съпруга е финансов мениджър, синът му също работи при него на заплата и следва икономика. Георги Василев е от онези технократи, които с големи усилия, с много нерви и малко късмет са успели да избегнат незавидната участ на мнозина български инженери. С държавата скъсва още в далечната 1991-ва, когато постъпва в частна компютърна фирма. Две години по-късно решава, че е време да започне да работи за себе си и в началото на 1993 г. регистрира собствена фирма, която и до днес неизменно се занимава с едно и също - да предлага оригинални решения в областта на високите информационни технологии. По онова време негов единствен партньор е съпругата му, също инженер, току-що съкратена от работа. Нищо не стана лесно - казва той. - Първо, никой не ми даде пари. У нас се шири представата, че всеки, който има успешен бизнес, е получил наготово някакви средства и ги е завъртял. Никога обаче не съм имал проблеми с борческите групировки. Личното ми обяснение е, че в областта на високите технологии нещата са доста по-сложни, стоките там не са бързоликвидни, а онези хора търсят бързи и лесни печалби. Как го виждаш дебеловратия да продава софтуер на Майкрософт! Не става.Е, добре, но как става така, че не е изпрал нищо, финансовият му старт има прозрачен генезис, не се е събудил милионер (какъвто впрочем едва ли е), никога не е бил в сивата икономика, не е започнал като лимонададжия, не създава никакви легенди за бизнеса си, не заема любимата на много наши бизнесмени поза на работохолик, няма ексцентрични хобита, не ходи на лов, осигурява хората си върху реалните им възнаграждения, винаги е в добро настроение, пък и не крие, че нищо човешко не му е чуждо? И в същото време днес сред неговите клиенти са Главболгарстрой, АЕЦ Козлодуй, Овъргаз инженеринг, Сименс, МВР, НОИ, Мобилтел, Министерският съвет, РВД, Нестле, транспортното министерство и още десетки дружества и държавни ведомства? Да не би случайно да е създал идеалната фирма за новите български условия? Онази хипотетична перфектна фирма, която оцелява въпреки всичко? Едва ли. Но ако в днешно време оцеляването може да се смята за успех, то не би могло да се дължи само на аналитичния подход, присъщ на инженерното мислене, както се изразява самият Георги Василев, на зверския труд и на безсънните нощи. На собственото ноу-хау, натрупано през годините като проектант и конструктор в Интрансмаш и Пътпроект, а по-късно и като гурбетчия в Алжир. На допълнителната специалност по международни икономически отношения, която придобива с цената на две години задочно следване в УНСС. На трите езика, които перфектно владее - френски, английски и руски. Явно има и още нещо. За него подсказва обстоятелството, че днес, покрай всичко друго, той е и председател на Комисията по проблемите на нелоялната конкуренция към Българската асоциация за информационни технологии (БАИТ).Някои хора у нас казват - каква почтеност в бизнеса бе? Но я има. Тези думи изразяват само част от бизнес кредото на Василев, който напук на всичко твърди, че в неговия бранш няма груби и арогантни действия. И ако има нелоялна конкуренция, тя се ограничава до вноса на продукти през определени митнически пунктове с нередовни документи или когато отделни фирми продават, без да пресмятат ДДС. Но все пак признава, че досега са го завличали с десетки хиляди евро. Бизнесменът отдавна се кани да тегли чертата и да направи черен списък: фирмата Х ме завлече с толкова, фирмата У - с еди-колко си, еди-кога си ни откраднаха кола... и т.н. В началото главният му проблем е да си намери място на пазара на високите технологии. Работи само със съпругата си, по-късно, макар и мъчително бавно, идва денят, когато назначава първия си служител. После назначава втори, после трети... Подбира ги по изпитани мениджърски правила - с интервюта, в които внася собствен оригинален привкус. Не съм тесен специалист, който се стреми да събере около себе си съмишленици - макар че отначало бях нещо като играещ треньор. Моят подход беше друг. Основната ми цел бе да създам екип от хора, които да продават. За него добрият екип е като пъзел, в който всеки си тежи на мястото, въпреки всичките си кусури. Днес средният срок за престояване на стоката в складовете на фирмата е 11 дни, което се смята за отлично постижение.Василев отдавна е прозрял, че най-важно е не възнаграждението, а възможността да вземаш решения и да ги реализираш. Упорито продължава да търси рецептата на успешния бизнес в авангардния си бранш. Един водещ специалист във фирма трябва сам да взима решения и да ги отстоява. Това означава пълно доверие в него. Ако започне да те пита за всичко, ти просто го спъваш. Ето защо реших да делегирам сериозни пълномощия на хората си.Той съзнава, че се движи в правилна посока, но в същото време това не е достатъчно. Все още нещо не му достига. Сякаш му липсва онова просветление в бизнеса, което да даде отговор на всичките му надежди. И ето че това става - след шест години изнурителен напрегнат труд и борба за място под слънцето Георги получава тежък кръвоизлив от язва. Закарват го по спешност в Пирогов.Лежах във втора хирургия, гледах снега, който валеше навън, и си мислех: ако, недай Боже, нещо се случи с мене, какво ще стане с хората във фирмата, със семейството ми, та нали имам ангажименти към всички тях! Тогава реших, че трябва да създам такава система, която да работи сама, дори и в мое отсъствие или на който и да било друг. Георги Василев си спомня, че преди години някъде е прочел нещо, което може да се окаже определящо за рецептата на бизнес модела, който той търси, подобно на алхимик. Беше по социалистическо време - не го разбрах. По-късно го проумях.В една голяма американска компания решили да проучат как функционират ръководителите на всички отдели на всички нива - от горе до долу. Пуснали всички шефове едновременно в едномесечен отпуск. След тридесет дни започнали да анализират работата на отделните звена в отсъствието на техните шефове. Някои отдели зациклили от самото начало. Няма го Джонсън, няма я еди-коя си папка, ами сега? Кой ще подпише? Джонсън бил в отпуск и като се върнал, останал с впечатлението, че е много ценен за фирмата. В същото време в друг отдел след десетина дни потърсили Джордж за нещо, но него го нямало. Защо никой дотогава не разбрал, че шефът го няма? Защото така си е организирал работата, че може и без него. Формално погледнато, излиза, че шефовете, без които може, трябва да бъдат освободени, а онези, без които не може, да бъдат оставени, защото те са фундаментът на компанията. Но всъщност препоръката на агенцията, която извършила проучването, била - всички, които са незаменими, незабавно да бъдат освободени от работа, а тези, които са създали такава система, която може да се саморазвива, самоусъвършенства и функционира, включително и в тяхно отсъствие, да останат, защото те мислят в перспектива.Мислех си за това, докато лежах в болницата. И когато излязох, направих точно това. Освободих се от незаменимите хора и оставих онези, които умеят така да си организират работата, че тя да върви добре и без тях. Да си кажа право, гордея се с фирмата и с екипа й, но започнах да губя интерес към работата. Смятам се за боец и затова реших да провокирам себе си - все пак наближавам петдесетте. В момента работя върху това, фирмата да започне да се саморазвива и самоусъвършенства. За да става това, тя трябва да расте отдолу. Това означава да създам такива условия, че всички, които са на съответните нива под мене, да имат мотивацията да бутат пирамидата нагоре, така че тя да расте подобно на дърво - хоризонтално и вертикално. А като я бутат нагоре, и аз, и те ще виждаме по-надалеч. Това е накратко рецептата на Георги Василев. В основата й е екипният принцип - да увлече хората след себе си и да ги накара да му вярват. Всяка година през септември той ги събира - заедно с жените, мъжете и децата - на барбекю в някъде в Рила, Родопите или в някое друго красиво планинско кътче. За да развеят, както те си знаят българското знаме и преди да се заловят здраво за чашите, да теглят заедно чертата и да видят докъде са стигнали.

Facebook logo
Бъдете с нас и във