Банкеръ Weekly

Съдби

ТАБЛОИДИ ЗА ЕДИН МИЛИАРД ДОЛАРА

Главният изпълнителен директор на Америкън мидия (American Media Inc.) Дейвид Пекър има странна биография. Поне за шеф на американска медийна компания. Той е учил за счетоводител, работил е като одитор в Прайс Уотърхаус (Price Waterhouse) и никога не се е отнасял сантиментално към материалите, които редактира и публикува. Нито пък към хората, които ги пишат. Но едно нещо е сигурно - той притежава талант да разпознава добрите възможности там, където другите изобщо не ги забелязват.През 1999 г. Пекър се отказва от хубавата си работа като директор на Хачет Филипачи мидия (Hachette Filipacchi Media) - нюйоркската компания издател на лъскави списания като Ел (Elle) и Премиер (Premiere). Причина за напускането му е желанието да оглави екип, с който да купи далеч по-непретенциозната Америкън мидиа - компания, издаваща таблоидни вестници като Нешънъл инкуайърър (The National Enquirer). Нюйоркските партньори на Пекър били потресени - как е възможно човек доброволно да се откаже от блясъка на Ню Йорк и да се заточи някъде във Флорида, за да ръководи фирма, чиято известност се дължи единствено на прекалено честите публикации за извънземни? Пекър обаче се оказал по-прозорлив. Син на зидар от нюйоркския квартал Бронкс, той се съгласил да оглави Америкън мидия, защото видял в нея нещо повече от издател на три таблоидни издания. Това, на което никой друг не обърнал внимание, бил немаловажният факт, че компанията разполага с мрежа за дистрибуция, под чийто контрол са търговските щандове около касите на супермаркетите из цяла Америка. От момента, в който заминава за Флорида, Пекър се заема да направи необходимото, за да извлече максимална полза от тези щандове. Похарчва повече от 450 млн. щ. долара и става собственик на още три таблоида и колекция от списания за здраве и фитнес. В началото на това лято Пекър направи поредния си сериозен удар - успя да убеди Бони Фулър, бившата главна редакторка на списание Ю Ес уийкли (US Weekly), да се присъедини към фирмата му. През първата половина на 2003 г. Америкън мидия отчита 14-процентно свиване на продажбите на всички издания, които притежава или разпространява. Това означава, че всяка седмица компанията не получава по 1 млн. щ. долара. Въпреки всичко именно продажбите по вестникарските щандове, а не рекламите, са ключът за финансовата й стабилност и осигуряват 70% от нейните общи приходи.Съдбата отрежда на Пекър да се справи и с предизвикателства, за които никой във вестникарския бизнес не е подготвен. След терористичните атентати в САЩ на 11 септември 2001 г. Америкън мидия е една от мишените на смъртоносните атаки с антракс, изпращан в писма по пощата. Няколко дни след като в офиса на издателството пристигна заразено с бял прах писмо, един от фотографите умира. Компанията не се поколебава да се изнесе от офиса си, независимо че той е току-що обновен. Макар че Пекър прилага свой план за действие в непредвидени ситуации и продължава издателската си дейност, читателите се отдръпват от таблоидите.Дейвид Пекър обаче не е човек, който ще зареже бизнеса заради изпречилите се на пътя му проблеми. През 2002 г. той успява да спечели 140 млн. щ. долара от издаването на таблоиди отчасти благодарение на факта, че през последните няколко години увеличи продажните цени - средно от 1.49 на 2.19 долара. Промени и договорите си с печатниците и доставчиците на хартия и съкрати доста разноски.За свиването на разходите допринесе и добре познатият старомоден метод - съкращаване на персонала. След като през 2002 г. купува издателството Уайдър (Weider Publications) срещу 350 млн. щ. долара, шефът на Америкън мидия оряза броя на служителите си от 413 на 300, спестявайки 16.5 млн. щ. долара. Основният коз в ръцете на Америкън мидия се оказва контролът върху разпространението, признават днес конкурентите на Пекър. От общо 4.5 милиона джоба (щандове край касите на супермаркетите, на които са изложени вестници и списания) в Америка компанията на Дейвид Пекър контролира 3.2 милиона чрез своето дъщерно дружество Дистрибюшън сървисиз (Distribution Services). Това е важно предимство, което другите не притежават. То позволява на Пекър да изпробва и как потребителите приемат даден нов продукт.Америкън мидия изстисква и последния възможен цент печалба от всеки квадратен сантиметър площ около касите в супермаркетите. В малкото пространство, което по традиция разделя броевете на Рийдърс дайджест от Ти Ви гайд на касите, са инсталирани миниатюрни рафтове. Чрез тях компанията експериментира с продажбата на минисписания, съветващи американците как да намалят теглото си или да спечелят любовта на живота си. От този незначителен на вид бизнес Пекър е събрал приходи от 40 млн. щ. долара. Този бизнес е като търговията с безалкохолни напитки и чипс - хората често забравят колко важно оръжие може да бъде дистрибуцията. А Дейвид се възползва перфектно от него, доволен е президентът на инвестиционната фирма Евъркор Остин Бютнер, подкрепил идеята на Пекър да купи Америкън мидия. През годините, прекарани в издателския бизнес, Дейвид Пекър неведнъж е влизал в бурни схватки с колеги и конкуренти. Стигна се дотам, че той изтегли предишната си компания Хачет Филипачи от асоциацията на издателите на списания в Америка и пренебрегна критиките, отправени към начина му на работа. През 1996 г., докато още ръководи Хачет Филипачи, Пекър спира статия на редактора на списание Премиер и по този начин го провокира да подаде оставка. Тогавашното ми решение беше грешка - признава днес Пекър. - Оттогава съм много внимателен и всичко, което искам от себе си и от партньорите ми, е да се учат от допуснатите грешки.Тази погрешна стъпка не е единствена. Идеята на Пекър да пусне на пазара модно списание завършва с провал, но това не го притеснява. Ако не опиташ нещо, няма да разбереш дали си е струвало - коментира той. - Смятам, че ни трябва само още една голяма покупка и ще вдигнем цената на компанията на един милиард долара.

Facebook logo
Бъдете с нас и във