Банкеръ Weekly

Съдби

СВЕТЪТ СЛЕД ДЕСЕТ КАФЕТА НА ДЕН

По всичко личи, че нищо не може да спре световната експанзия на американската верига кафенета Старбъкс (Starbucks). Има обаче един човек, който смята, че може поне да издържи на нейното темпо. В девет часа сутринта преследвачът на Старбъкс - 32-годишният Джон Смит, отдавна е буден, посетил е четири заведения от веригата, изял е една поничка и е погълнал двойно еспресо и няколко чаши обикновено кафе Старбъкс. Нервен е, но и през ум не му минава да се прибере вкъщи. Застанал пред касата на петия поред Старбъкс за деня, той отбелязва, че в него има нещо по-различно от другите кафенета, в които се е отбивал. Тези картички са различни! - възкликва той, вперил поглед във визитките на главния мениджър. - В цялата страна не съм виждал други с такова нещо на гърба. Вниманието му е привлечено от обратната страна на визитките, където чрез акростих на думата партньор е обяснено защо работата в Старбъкс носи огромно удовлетворение. После Смит моли да му сипят допълнително още половин чаша кафе, прави снимка на магазина, прибира камерата в колата си и казва: Това е всичко тук.В действителност обаче това е само началото. Уинтър, както е известен Джон Смит сред приятелите си, изпълнява мисия - пътува, за да посети всяко заведение от веригата Старбъкс в света. Само за този ден той е отбелязал на картата си още шест кафенета, в които трябва да се отбие. Като компютърен програмист той работи достатъчно, за да финансира своята фикс-идея - спира единствено в заведенията, които са собственост на компанията, и пренебрегва другите над 3000 лицензирани обекта, разположени на летища и търговски центрове. Задачата му се смята за изпълнена, когато на всяко място, където спре, той изпие по едно кафе, задължително с кофеин. За седемте години, откакто е предприел това пътуване, Уинтър вече е посетил 4122 заведения в Северна Америка (някои от които по-късно са затворени), 114 във Великобритания и 53 в Япония.Компанията Старбъкс управлява общо 4025 кафенета в Щатите и още 846 в други държави по света. Ето защо може да се каже, че Уинтър се справя доста добре със задачата си. Има само един проблем - всяка седмица по света изникват средно по десет нови заведения, които са собственост на Старбъкс. Нещо повече, компанията, чийто централен офис се намира в Сиатъл, няма никакво намерение да се укротява. Същата амбиция обаче таи и Уинтър. В човешкото общество винаги са се намирали хора като него - търсачи на силни усещания, които се стремят към безсмъртие, прекрачвайки някакви твърдо установени граници. Ърнест Шекълтън например е искал да покаже, че Антарктика може да бъде прекосена, Чарлс Линдбърг демонстрира, че летенето е един добър начин за транспортиране, а Нийл Армстронг стъпва на Луната. Днес идва ред на Джон Уинтър Смит: - докато Старбъкс продължава методично да завладява света, той се опитва да покаже, че някой е в състояние да се движи и по-бързо. Аз винаги мога да обиколя кафенетата по-бързо, отколкото те могат да ги построят - заявява Уинтър невъзмутимо. - Цифрите показват, че това е възможно. Но няма да е лесно. Преди няколко години пресата подсказа това, алармирайки, че се готви откриването на нов Старбъкс... в стаята за почивка на вече съществуващо кафене от прочутата верига.Здравейте, тук ли е мениджърът?, пита Уинтър, прекрачвайки прага на следващото кафене от маршрута, появило се на бял свят през февруари. Човекът на касата го упътва към жена, която току-що излиза от вътрешността на заведението. Уинтър й подава визитката си - изцапана с кафе папка, от която се подава копие на статия от Асошиейтед прес, посветена на него. Докато жената преглежда вестника, Уинтър започва речта си: През последните седем години аз изпълнявам мисия - трябва да посетя всички заведения Старбъкс по света...След кратък разговор обаче Уинтър слага край на приказките. Има си квоти, които трябва да се изпълняват, и собствени правила, които да се спазват, не забравя той. За да е валидно посещението ми, трябва да пия кафе - обяснява той на мениджъра. - Бихте ли ми предложили половин чаша кафе? Но само половин. След като го изпива, Уинтър бързо се насочва към вратата. Макар подробностите да са вече избледнели, Уинтър си спомня, че идеята за това голямо пътуване се родила през 1997 г., докато пиел с приятели кафето си в Старбъкс в Тексас. Тогава той се запитал какво ли ще е усещането, ако посети всички заведения от гигантската верига и дали ще бъде единственият. По-късно същото лято, когато отлетял за рокконцерт в Минеаполис и се отбил в няколко Старбъкс-а, идеята настина му харесала.Оттогава всяко негово пътуване започва по един и същи начин. След като начертае избрания маршрут на картата, Уинтър натоварва Хонда-та си с купчина тениски с емлбемата на Старбъкс, компактдискове, книги, компютър, дюшек и, за всеки случай, бейзболна бухалка. Преминава през набелязаните кафенета като светкавица - рекордът му е 28 за един ден при една обиколка на щата Орегон през 1999 година. Нощем Уинтър търси паркинг пред някой от магазините Уол-Март (Wal-Mart), където да поспи необезпокояван в колата си. Както се оказва обаче, не всичко в тези пътешествия са забавление и игра. След като мина през четири заведения, кафето изгубва вкуса си - разказва Уинтър без никакво притеснение какъв може да е дългосрочният ефект от толкова много изпито кафе. - Не ми доставя удоволствие да го пия. След няколко спирки ми се налага да отмивам вкуса с вода след всяка глътка, защото започва да ми се гади.От друга страна, не може да се каже, че шефовете на веригата са приели присърце амбицията на Уинтър. Преди няколко години те му изпратили бележка и копие от книгата на основателя на Старбъкс Хауърд Шулц, но това си останало единствената проява на внимание към него. Неотдавна говорител на веригата отбеляза само, че Уинтър демонстрира голям ентусиазъм към обиколката на Старбъкс и нарече страстта му ласкаеща.Благодарение на тази страст за Уинтър не е никакъв проблем да привлича вниманието дори на непознати хора. Мисля, че това, което прави той, е велико, смята 27-годишната Джоди Морган, която поддържа връзка с Уинтър по ИНТЕРНЕТ от януари. След като случайно попаднала на неговия сайт в мрежата, Джоди му изпратила писмо, че в нейния град предстои да отворят ново кафене. Тогава Уинтър й отговорил, че то няма да е истински Старбъкс, защото нямало да е собственост на корпорацията. Въпреки това връзката между двамата продължила. В началото на юни, когато се срещнали очи в очи, Уинтър се сторил на Джоди по-нервен, отколкото тя очаквала, но все пак, отбелязва тя, той вече бил посетил пет кафенета, преди да се срещне с нея.Джон Смит признава, че животът му е свързан със Старбъкс. Не съществува такова понятие като завършеност - убеден е възпитаникът на Тексаския университет в Остин, откъдето има две дипломи - по философия и по компютърни науки. - Няма начин това да свърши, освен ако Старбъкс не излезе от бизнеса или не промени името си. Това са два сценария, при които с мен ще е свършено. Най-доброто, на което мога да се надявам, е да не изоставам от темпото. Занапред не виждам вариант да се откажа - изживяването определено си заслужава.

Facebook logo
Бъдете с нас и във