Банкеръ Weekly

Съдби

СВЕТОВНАТА СЕНЗАЦИЯ НА МЕРИ КУАНТ

Миниполата има двоен юбилей - нейната създателка дизайнерката Мери Куант навършва седемдесет години, а самият модел - четиридесет. Защото точно през 1964 г. късата пола беше призната за световна сензация.Казват, че идеята обсебила Мери Куант изведнъж, докато била на гости при приятелката си Линда Куайзин. Тя тъкмо подхващала генерално почистване на дома си и за удобство подкъсила максимално своя стара пола. Мери Куант обаче била направо сразена и само след седмица в бутика й се предлагали изключително смели тоалети. Впрочем най-дръзките момичета в Челси се разхождали по улиците с подобни дрехи още в края на 50-те години. Горещата дължинаКъсо, по-късо, пола с гореща дължина - казвала Мери Куант и с всяка седмица дължината на дрехите, които предлагала, ставала все по-смела, докато накрая стигнала пределните двадесет и три сантиметра под талията. Мери Куант нямала специално моделиерско образование, макар че започнала да шие отрано - първият й модел била рокля, ушита от кувертюра, която тя съсипала с ножички за маникюр. След като завършила Школата за изкуства на Лондонския университет, Мери Куант известно време шиела шапки, а през 1955 г. открила на Кингс Роуд в Челси собствен моден магазин, в който продавала дрехи на други дизайнери. Работата не потръгнала и Мери решила да създава моделите си сама. Искаше ми се младите да имат своя мода, в духа на ХХ век. Нощем тя шиела рокли, през деня ги продавала, а със спечелените пари купувала платове от най-шикозния лондонски магазин Хародс, за да шие нови. Според признанията на самата Мери Куант тя толкова се страхувала как клиентите приемат продукцията й, че винаги държала бутилка скоч в касата си. Въпреки това нейните смешни, евтини и ярки вещи се разграбвали бързо и скоро се превърнали в най-желаните дрехи за взискателните лондонски следовнички на модата.Съпругът на Мери Александър Планкет Грийн формулирал най-точно интересите на клиентките: Всички те искат да изглеждат като Лолита на Набоков! Тиражираната от Мери Куант безгрижна дама в полудетска рокля или сукманче с дантелки се вълнувала най-вече от външния си вид и на първо място от това как изглеждат краката й в модерната къса поличка.Впрочем самата Куант не претендирала, че е авторка на минимодата, тя казвала, че просто популяризира дрехите на лондонските любителки на суинга от 60-те години, към които принадлежала самата моделиерка. Мери твърдяла, че Добрият вкус е смърт. Вулгарността - живот. Лозунгът й се оказал успешен и през 1957 г. тя открила втори магазин, а през 1960-а - собствено ателие. От този момент моделите й били украсени с фирмен знак - стилизирана черна маргаритка.Мери показала първата си голяма колекция от минитоалети през 1963 година. Лондон бил истински шокиран - в солидния вестник Сънди Таймс се появила снимка на манекенка в къса пола - истинско олицетворение на еманципацията. Въпреки ироничните подмятания на скептиците: Как можеш да седнеш в колата си, без да си покажеш гащите на целия свят?, стилът Лондон, както модните критици кръстили творбите на Мери Куант, се разпространил в целия свят с бързината на горски пожар. Това била истинска революция - модата се превърнала в масово явление, напуснала елитарните модни салони и заляла улиците.Сензационният пробив на министила се обяснява със сексуалната революция, завладяла Европа през 60-те години, чийто основен лозунг Долу! се отнасял за всичко, включително и за долното бельо. През май 1968 г. феминистките от Движението за защита на жените излезли по улиците на Париж, и със скандирания Мини - дрехи за всички демонстративно захвърляли сутиените си направо на асфалта. Според теориите на известни анализатори на модата, жените се разсъбличат в резултат на световните войни, за да привлекат оцелелите от катаклизмите екземпляри. Мини полата обаче, разголваща максимално дамските бедра, завоювала сравнително мирно и за дълги години славата на най-популярния модел в света.Мини космополититеНай-големите привърженици на минидрехите в света на високата мода се оказали Пиер Карден и Андре Куреж, на които мнозина са склонни да припишат авторството на въпросния стил наравно с Мери Куант. Причината за това е, че представили миниполите в своите колекции практически едновременно с екстравагантната англичанка. Двамата безкрайно модернизирали кройките на миниоблеклата, добавяйки плисета, джобове, презрамки, ресни и други детайли и развивайки с любов идеята. Освен минипалтото и роклите от изкуствена кожа името на Андре Куреж е неразривно свързано с бродираните и дантелените чорапогащници и ботушите без токове, високи до коленете. Пиер Карден отишъл още по-далеч, предлагайки към минироклите да се носят високи плътно обгръщащи крака до бедрото блестящи ботуши-чорапи. Мини пола + ботуши без токове + чорапогащници (дантелени, с цветни петна или с рисунки и орнаменти) представяли новия силует и променили стила на живот, навиците и поведението на цяло поколение.През 1965 г. Ив Сен Лоран създал прочутата минирокля от разноцветни квадрати и дори аристократичната къща за висша мода Балмен (Balmain), представила вечерна плисирана минирокля от шифон.Полетите в космоса добавили графичност на минимодата и създадения от дизайнерите стил на космическия век само засилил ентусиазма на жертвите на модата. Променила се дори походката им - ботушите без токове направили крачката по-широка, а позите на манекенките по-смели и разкрепостени. Щафетета на световната еманципация била подета от Пако Рабан. Неговите минирокли от алуминиеви пластинки, съединени с пръстени, се превърнали в истински бум в края на 60-те години. За да подчертае блестящия ефект, дизайнерът за първи път поканил чернокожи модели. Облечени в сребристо-бели тоалети от матови и прозрачни пластинки, които на изкуствено осветление преливали в най-различни цветове, манекенките изглеждали като безтегловни пришълци от космоса.Мери Куант не изостанала от парижките си колеги в търсенето на нови материали и превръщала всичките си открития в печалба. През 1962 г. тя подписала договор с най-голямата американска фирма за младежки дрехи, а през 1963 г. основала собствената си компания Джинджър груп и нейните модели започнали да се продават в цял свят. Колекцията Вива Вива (разбира се, изцяло в стил мини), представена в Милано през 1967 г., показала необикновените перспективи на изкуствените влакна, от които били ушити мънички поли и рокли, както и придружаващите ги чорапогащници и клинове.След зашеметяващия успех на тази колекции в Париж за няколко дни били продадени тридесет хиляди рокли от Мери Куант. После дошъл редът на полихлорвинила, от който моделиерката шиела къси шлифери и дълги ботуши, и поливинила, дрехите от който нямало нужда да се ушиват - те просто били споявани по шевовете. Американците доразвили тази идея и през 1966-1967 г. Скот Пейпър Къмпани продала в САЩ половин милион хартиени минирокли за еднократна употреба с цена 1.25 долара парчето.Мини вейкатаНовият модел дрехи изисквал идеални дълги и абсолютно стройни крака. Меките женствени форми били обявени извън закона, а на мода излезли госпожиците с охтичав вид, ефирни фигури и крака като клечки. В истинска сензация се превърнала шестнадесетгодишната англичанка Лесли Хорнби, наречена Туиги (вейка) със своите 36.5 килограма тегло. През 1966 г. тя станала лице на годината - а големите й очи, с плътно почернените мигли, заобиколени от черни сенки като на панда, се превърнали в образец за новия начин на гримиране. Производителите на козметика и изкуствени мигли охотно влагали парите си в новите линии, рекламирайки широко стила Туиги. Всичко, което правело възможно постигането на поне малка прилика с Туиги, се изкупувало моментално от тийнейджърите, които искали все повече нови играчки в стила на любимката си. Това безумие продължило три години, през които суперманекенката успяла да се превърне в истински идол на модата и започнала самостоятелен бизнес с козметика, дрехи и стоки за дома, като дори пуснала на пазара кукла със своето име. Така тя успяла да натрупа добро състояние и на 19 години се оттеглила на почивка.Мини ДжакиВ средата на 60-те години благодарение на Мери Куант не останала нито една млада жена, в чийто гардероб не би могло да се намери къса пола. По това време моделиерката вече се била превърнала в национална героиня. Тя била поканена в Бъкингамския дворец, където я наградили с Орден на Британската империя за заслуги към британския експорт и леката промишленост, а през 1966 г. я обявили за Жена на годината. Това се случило веднага след като самата кралица на Англия Елизабет Втора също подкъсила полите си.Малко по-рано, през 1962 г., когато първата дама на Америка Жаклин Кенеди слизала по стълбичката на самолета на римското летище, папараците направо затаили дъх - нейното леопардово палто откривало коленете й много повече от позволеното в протокола. А когато през 1966 г. вдовицата на Кенеди - Джаки Онасис, обявена за сексимвол, се появи пред публиката в откровено мини, Ню Йорк Таймс издаде присъдата: Бъдещето на минимодата е осигурено! По същото време из града се разхождали манекенки на Мери Куант в подкрепа на Джаки, облечени вече не в мини, а в ултрамини дрехи. Моделиерката, подобно на Коко Шанел във Франция, била най-добрият модел на своите тоалети и още през 1965 г. предприела смел десант в САЩ, обикаляйки град след град и демонстрирайки краката си с неприлично къса пола на най-представителни партита. За Америка и за целия свят всичко това означавало, че миниполите са придобили характер на пандемия.С къси полички и видимо удоволствие са позирали много световни звезди, сред които София Лорен, Елизабет Тейлър, Урсула Андерс, Клаудия Кардинале, Катрин Деньов, Джейн Фонда. Рекламирайки ултрамини дрехите Бриджит Бардо, заявявала предизвикателно: Високата мода? Оставете я на старците!.Минито не си отиваВъпреки редовните и резки промени в модата минидрехите си остават най-популярния дамски модел. Революцията, извършена от почти неизвестната англичанка Мери Куант, била подхваната от дизайнерите на всички континенти и милионите й почитателки в цял свят, защото късата пола осигурява свобода на движението на дамите и им придава лекомислен младежки вид.През 90-те години минимодата преживя нов бум, а днес е изключително популярна ултрамини полата, която по-скоро напомня шорти-бикини с цепки отстрани. Този модел се повтаря в различни варианти във всички колекции пролет - лято 2004, представени на последната парижка седмица на модата.Колкото повече са годините, толкова по-къса е полата - този девиз на ХХI век обединява много прочути последователки на модата с различен начин на живот, религия и финансово положение. Мини е най-демократичната дреха - само 30 сантиметра плат - и жената е облечена като кралица.В началото на 70-те години Мери Куант продаде моделиерския си бизнес и сега се занимава само с козметика. А милиони нейни почитателки, които дори не подозират съществуването й, продължават да носят къси поли, смятайки ги за най-хубавите дрехи. Защото те ги принуждават да поддържат формата си и да забравят за възрастта си.

Facebook logo
Бъдете с нас и във