Банкеръ Weekly

Съдби

СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ В СОТБИС

Присъствието на търг в Сотбис, Лондон, е преживяване, което остава за цял живот. А когато в самото навечерие на 24 май (22 и 23 май) се предлага картина с образите на св. св. Кирил и Методий, преживяването се натоварва с допълнителна емоционалност, разбираема само за нас, българите. Както е известно, от началото на 90-те години прочутата тръжна къща Сотбис включи в календара си аукциони на руско изкуство, които всяка година се провеждат в двутактов цикъл - пролет и есен. На пролетния аукцион 2002, покрай всички останали предложения, се появи и творбата на неизвестен руски автор от ХIХ век Св. св. Кирил и Методий. При огледа направи впечатление най-напред размерът на картината - 1.5 на 2 метра, а сетне и естетиката й, както и доброто физическо състояние на платното. Фигуралната композиция, изпълнена в строг класически маниер, дава видимото основание да го причислим към последната четвърт на ХIХ век, когато класицизмът е общоевропейско течение, атакувано остро от импресионистите във Франция. Но руският класицизъм се оказа по-устойчив от останалите си европейски аналози, макар при някои автори да придоби и известен мистицизъм. Подобен е случаят и с тази картина, в която мистицизмът и алегорията вървят сякаш ръка за ръка. Огромното платно очевидно не е рисувано за някоя църква или манастир, защото сюжетът е прекалено фриволен - светите братя са заобиколени от голи техни ученици и следовници - и е шокиращ дори за съвременната иконография. Ето защо, както споделиха специалисти и в Лондон, и в София, възможно е картината да е курсова или дипломна работа на някой неутвърден художник.За нас, българите, интригата е още по-вълнуваща и поради едно друго обстоятелство, слабо известно на широката публика. Става дума за упоритото имперско, а сетне и комунистическо премълчаване в Русия и Съветския съюз на мястото и ролята на св. св. Кирил и Методий при създаването на азбуката, превода на църковните книги, а сетне и при създаването на оригиналната литература, ползвана от целия славянски свят. Делото на светите братя атакуваше основния фундамент на инак забележителната руска литература от ХVIII и ХIХ век, а претендиращата за втора Византия и трети Рим Руска империя не допускаше подобно нещо. Тук е мястото да припомним, че благодарение на интелектуалните усилия на акад. Лихачов, лека му пръст, табутата върху темата се вдигнаха през 1984 г., когато за пръв път (във Велики Новгород), макар и по встрани от центъра, се отбеляза празникът на Кирил и Методий. През 1985 г. той бе честван още по-далеч - във Вологда. Ето защо картината на подобна тема от края на ХIХ век сама по себе си е вече нещо повече от културен и търговски факт, което споделих с виновника за попадането ми на търга княз Никита Лобанов-Ростовски.Князът, който е роден в София и отчасти се чувства приобщен към българската история и изкуство, ми разказа за първоначалната идея платното да бъде откупена от България, нейното правителство или поне от частно лице, което да го дари на някоя културна институция в страната. Гостувалият в Лондон министър на образованието е дал съгласието си повереното му министерство, т.е. бюджетът, да поеме 10% от сумата за картината, стига тя да не нарасне много. Проведени били сондажи и с фондацията Св. св. Кирил и Методий, но процедурата и протичането на търга елиминираха всякаква възможност България да придобие тази картина. Наддаването скочи от раз, за да достигне до границата от 125 хил. щ. долара, за колкото беше и продадена.А инак пролетният търг на Сотбис с произведения на руското изкуство беше най-успешният досега. Продаде се абсолютно всичко, независимо от отсъствието на наистина първокласни неща. Което трябва да ни подскаже, че руското изкуство, създавано у дома или в емиграция, се намира на световния пазар и се радва на приличен интерес. За разлика от българското, което като цяло все още живее в своята феодална затвореност, провинциална комплексираност и парвенюшки пазарен интерес. За доказателство ще приведа факта, че скромният портрет акварел на Аненков (Портрет на Ана Ахматова) беше продаден за 100 хил. щ. долара, защото светът познава и художника, и Ахматова.В заключение ще спомена, че когато преди двадесетина години във Виена бе открит музикалният химн на Йозеф Хайдн, посветен на светите братя, премиерата му в София се превърна в културно и историческо събитие номер едно. Две десетилетия по-късно неизвестна картина с образите на св. св. Кирил и Методий не събуди ничий интерес в България.

Facebook logo
Бъдете с нас и във