Банкеръ Weekly

Съдби

СЪЗДАТЕЛЯТ НА МОТОРОЛА: ЗЛАТНИЯТ НЕУДАЧНИК

Преди две седмици Асоциацията Джи Ес Ем (GSM) обяви началото на нова епоха. Операторите възнамеряват да снабдят с телефони три милиарда души в слаборазвитите страни. За целта асоциацията представи свръхевтин телефон, който струва около 40 щ. долара, а в бъдеще ще поевтинее до 25 долара. Негов създател е компанията Моторола (Motorola), която още през тази година ще започне атака на пазарите във Виетнам, Хондурас и други слаборазвити държави. Тази политика обаче е била широко практикувана още от основателя на компанията Пол Галвин. Докато търгувал с пуканки на гарата, когато бил ученик, той усвоил азбуката на маркетинга. Преди да основе Моторола, Галвин успял да банкрутира два пъти. В резултат на това обаче създал автомобилното радио и измислил собствена бизнес стратегия - да продава преносима и много евтина електроника. На гарата вместо на училищеПол Галвин винаги е вярвал, че личната демонстрация на най-новата продукция на компанията задължително помага за успешното завършване на всякакви преговори. Когато през 1930 г. братята Галвин имали остра нужда от кредити, за да започнат производството на автомобилното радио, Пол убедил един чикагски банкер да го изпробва на собствения си автомобил. Финансистът изпаднал във възторг и изглеждало, че братята Галвин ще получат кредит до броени дни. Колата обаче не успяла да се отдалечи от Пол, когато радио избухнало в салона й. Сделката не се състояла. Въпреки неуспеха си Галвин не се отказал от демонстрирането на новостите, но преди това ги проверявал внимателно.Пол Галвин се родил в Харвард на 29 юни 1885 година. Още в училище той усетил страстта към печеленето на пари. Докато съучениците му зубрели уроците си, тринайсетгодишният Пол продавал пуканки на гарата в родния си град. Дори в онези години той се ориентирал добре в пазарната ситуация. В зависимост от сезона Пол сменял пуканките със сандвичи с шунка или сладолед. На същата тази гара Пол се запознал с държавното регулиране, което е в основата на съвременната икономика. Това се случило, когато началникът на гарата решил да сложи край на нелицензираната търговска дейност. Докато бягали презглава от него, приятелят на Галвин едва не паднал под колелата на влак. В края на краищата началникът на гарата се предал и Пол продължи да печели от търговията си до постъпването му в университета на Илинойс през 1914 година. След като през 1917 г. станал бакалавър, Пол попаднал в американската армия и заминал да воюва в Европа. Той изкарал две години на фронта, изминавайки пътя от редник до капитан. После се върнал вкъщи и си намерил работа в акумулаторен завод. Там отново го обхванала детската му страст да започне свой бизнес. Междувременно Пол се оженил и му трябвали пари.БанкрутитеЗаедно с колегата си Едуард Стюарт той решил да открие в щата Уисконсин компания за производство на батерии. Но Стюарт Галвин Бетъри Къмпани (Stewart-Galvin Battery Company) оцеляла само три години. През 1923 г. правителството закрило компанията за неизплатени дългове. Офисът й бил запечатан заедно с палтото на Пол, който го оставил там, отивайки да обядва. Беше ми много мъчно за това палто - разказвал той после. - Правителството имаше пълно право да закрие компанията ни, на защо трябваше да ми взема и палтото?За да издържа жена си и детето си, се наложило Галвин да забрави за известно време амбициите си. Той започнал работа като личен секретар на Едуард Брач, собственик на сладкарската компания Брач Синди (Brach Candy). Три години по-късно Пол и старият му приятел Едуард Стюарт отново започнали производство на батерии, този път в Чикаго. Но и тази компания се задържала само две години.Пол обаче не се предал. Падал съм много пъти и знам как да се изправя - заявил той на жена си. След което взел последните 750 долара на семейството и купил от една разпродажба имущество на разорени компании - оборудване за производството на захранващи електрически мрежи. Пол останал без пукнат грош. От ситуацията го спасил по-младият му брат Джоузеф, който се съгласил да влезе в предприятието със свой дял и прибавил към активите на компанията 565 долара за текущи разходи. Така на 25 септември 1928 г . се появила Галвин Манюфекчъринг Корпорейшън (Galvin Manufacturing Corporation). Несгодите сякаш свършили и Пол се захванал с делото на живота си.Радио на колелаГалвин Манюфекчъринг Корпорейшън се намирала в Чикаго. Според платежната ведомост, компанията платила през първата седмица 63 долара на петима служители. Произвежданите от корпорацията токоизправители били предназначени за тези, които искали да слушат преносимо радио в домовете си и не искали да харчат пари за батерии. Тази продукция на Галвин се радвала на успех, но печалбата от нея била твърде малка. Трябвало да се прави още нещо и Пол прекарвал цели дни в търсене на нови идеи. През 20-те години на миналия век американците живеели с две неща - автомобилите и радиото. Появата на нови модели радиоприемници били не по-малко събитие от създаването на нови марки автомобили. Но всички опити тези две постижения на техническия прогрес да бъдат обединени били неуспешни. Заради смущения от генератора и разпределителя на запалването радиото в тях работело много лошо. За да слуша някое предаване, трябвало да се изключва двигателят. Освен това радиолампите били много крехки. Изобщо радиото и автомобилът се оказали толкова несъвместими, че когато инженерът Уилям Леар предложил на Галвин да създаде автомобилно радио, той му отговорил : Дори да е възможно създаването на такова радио, то веднага ще бъде забранено, защото ще отвлича вниманието на шофьора от пътя.Но когото няколко месеца по-късно Галвин отишъл по работа в Ню Йорк, той с учудване видял обява, в която се предлагали 240 долара за инсталирането на преносим и преправен радиоприемник в автомобил. Това радио било златно, предвид цената на колата, която струвала около 650 долара. В този момент идеята на Леар вече не изглеждала смешна на Галвин. Той се върнал веднага в Чикаго и поставил на сътрудниците си задача - да направят автомобилно радио по-евтино от 240 долара. Това бил типичният за Пол стил на управление - той поставял глобалната цел, а сътрудниците му я превръщали в реалност.Галвин чувствал пазара направо с кожата си. Той решил, че най-добрият начин да привлече вниманието към новостта е да я покаже на конгреса на Асоциацията на производителите на радиоприемници в Атлантик Сити, която трябвало да се състои само след няколко месеца. За да успее, дотогава той трябвало да реши множество проблеми - как да разположи радиото в автомобила, как да защити електронните компоненти от смущенията. За да успее за изложбата, трябвало да работи почти денонощно.Два дена преди конгреса работният модел бил готов, но време за проверка вече нямало. То било монтирано в автомобила на Пол и той го изпитвал по пътя от Чикаго до Атлантик Сити. Няколко поредни дни Пол и жена му демонстрирали радиото в тясното пространство на купето. Този модел струвал 110 долара. Както си спомнял Пол после, хората намираха идеята за инсталиране на радио в колата за странна, а някои бяха убедени, че то може счупи двигателя. Все пак към края на конгреса Пол получил няколко поръчки и през същата 1930 г. продажбите на компанията били в размер на 287 хил. долара. Тази загуба се оказала последната, която компанията инкасирала под ръководството на Пол. След като започнал масово производство, Галвин измислил за радиото специална търговска марка. Той включил в нея думата движение (motion) и името на най-популярния тогава радиоприемник Виктрола (Victrola). От този момент цялата продукция на Галвин Манюфекчъринг Корпорейшън започнала да излиза на пазара под марката Моторола. Уоки-токиСкоро компанията започнала да произвежда и преносими радиоприемници. През 1936 г. половината американски семейства вече имали приемници в домовете си. Пол започнал да търси нов пазар.Идеята да произвежда армейски радиостанции осенила Пол по време на семейна почивка в Европа през 1936 година. Новите немски шосета, които в Германия наричали аутобани, му се видели странни: Тези пътища са построени не само за автомобили, - казвал той. - Това са пътища за военна техника. Той се върнал от отпуска с убеждението, че в Европа скоро ще има война. И поставил пред инженерите на компанията Галвин нова задача - да създадат ново радио за армията. Пол не сгрешил - Втората световна война започнала след три години.По онова време в армиите в цял свят се използвали радиостанции, които с труд се побирали в раниците и изисквали избор - или да говориш, или да слушаш. Пол планирал да предложи на американската армия дуплексната радиовръзка (като по телефона). През 1940 г. той поканил в компанията професора от Университета на щата Кънетикът Даниел Ноубъл. Той бил пионер в разработките в областта на радиовръзките с честотна модулация и технологията на полупроводниците.През същата година работата над армейската радиостанция, наречена Хенд - токи (Handie-talkie), била завършена. Новото устройство открило пътя на компанията към военните поръчки. В годините преди Втората световна война армията станала най-големият клиент на Галвин, а продажбите на компанията през 1940 г. достигнали до 9.9 млн. долара. За Пол настъпили златни времена. Всяка компания е точно толкова ефективна, колкото са ефективни нейните сътрудници - обичал да повтаря той и непрекъснато пришпорвал подчинените си. Един от служителите на компанията по-късно нарекъл стила на ръководство на Пол Галвин всекидневен съд за контрол върху резултатите. Тези управленски екзекуции се натоварвали допълнително от избухливия характер на Галвин. Въпреки това текучеството на кадрите било минимално, повечето служители работели в компанията с десетилетия.Методите на ръководство на Пол наистина влияели върху производителността на труда. През 1943 г. компанията Галвин произвела за армията преносимата радиостанция Уоки Токи (Walkie-talkie). Този модел станал родоначалник на класа на джобните радиостанции, които още дълго се наричали просто уоки токи. Само през войната компанията произвела 130 хиляди армейски радиостанции.Когато в началото на 1942 г. американското правителство забранило производството на автомобили за граждански нужди, печалбите на Гелвин не намалели - благодарение на военните поръчки. Напротив - през 1944 г. продажбите й нараснали до 80 млн. долара. Пол обаче разбирал добре, че войната няма да продължава вечно. Затова настоял 125-те хиляди автомобилни радиоприемници в складовете на компанията да бъдат превърнати в домашни радиоприемници и пуснати на пазара. В резултат на това компанията Галвин запазила своята - останала без работа, дистрибуторска мрежа.Седем дюйма* срещу десетКраят на войната наближавал и Пол се стараел да намери нов продукт, който да позволи на компанията му да продължи да процъфтява. През 1943 г. вниманието му било привлечено от телевизията. Първият телевизионен апарат в САЩ бил демонстриран от Радиокорпорация Америка (RCA) още през 1939 година. Тогава тя пуснала на пазара телевизори с диагонал на екрана 10 дюйма (25 см) на цена 300 долара. Галвин възложил на инженерите си да направят телевизор с диагонал от седем дюйма (17.5 см.), но по-лек и по-евтин.През 1947 г. телевизорът Златен поглед бил готов за представяне на пазара. Поздравявайки сътрудниците си със събитието, Пол заявил, че цената му ще бъде 179.95 долара. Когато един от мениджърите му възразил, че тази цена ще донесе загуби, Галвин му отправил своя изпепеляващ фирмен поглед и отговорил: Вече посочих цената и ще се наложи да работите с нея.Установената от Пол цена наистина направила телевизора масова продукция. През първата година били продадени 100 хиляди броя. Тъкмо тогава Галвин била преименувана на Моторола. Скоро компанията успяла да компенсира падането на продажбите до 34 млн. долара, предизвикано от отменените през 1945 г. армейски поръчки. През 1949 г. продажбите се върнали на равнището си от 1944 г., а през 1950 г. достигнали 177 млн. долара.Точно по това време петдесетгодишният Пол започнал да подготвя единствения си син Робърт за поста си. През 1948 г. Робърт Галвин станал вицепрезидент на Моторола, а през 1956 г. - президент. Бащата обаче следял отблизо работата на сина си до самата си смърт през 1959 година. Робърт, който поел от баща си компанията с годишни продажби в размер на 225 млн. долара, си спомнял: Баща ми никога не е имал предварителен план за развитието на компанията, но той беше роден импровизатор, който откриваше нови и нови възможности за приложение на радиото.

Facebook logo
Бъдете с нас и във