Банкеръ Weekly

Съдби

СУФЛЬОРЪТ НА БУШ

БИВШ ПОЛИТИЧЕСКИ ЗАТВОРНИК НА БРЕЖНЕВ СТАНА ИДЕОЛОГИЧЕСКИ ГУРУ НА АМЕРИКАНСКИЯ ПРЕЗИДЕНТСАЩ не бива да се церемонят толкова с арабите. Те трябва да принудят арабските диктатори да превърнат държавите си в демокрации. Тези идеи са изложени в писмен вид в книгата Делото на демокрацията, която неслучайно стана любимо четиво на президента Буш. Неин автор е Натан Шарански, бивш съветски дисидент, настоящ израелски ястреб, а отскоро и идеологически гуру на Джордж Буш.Преди девет месеца американският президент покани Шарански в Белия дом за личен разговор. Тогава именно домакинът казва на своя гост, че неговата книга е дала теоретичната основа на политиката му. Два месеца по-късно Буш направи това и публично достояние в интервю пред сп. Тайм: Ако искате да разберете какво мисля по въпросите на външната политика, прочетете книгата на Шарански. Тя трябва да стане задължително четиво за моите министри и особено за хората, които формират общественото мнение. Нейният автор е герой, а книгата му - велика.Тези думи накараха американците да щурмуват книжарниците. Дипломатите в посолствата, анализаторските бюра, политическите журналисти и кой ли не още поглъщаха 336-те страници на четивото, надявайки се да предвидят бъдещите ходове на стопанина на Белия дом.Но това не е толкова лесно. Главният идеолог на Буш не е нито скучен политолог от Станфърд, нито едра бизнесакула, която дърпа конците на световната политика. Петдесет и седемгодишният днес Шарански е прекарал две трети от живота си в СССР, включително и девет години в ГУЛАГ. Написаното от него е смесица от спомени за политическото затворничество и възгледите на един радикален поданик на Израел.Евреин по произход и физик по професия, той влиза в конфликт със съветските власти през 1974 г., когато те отказват да го пуснат в Израел. Това е тежък удар за Шарански, тъй като там се намира съпругата му Авитал, за която той се е оженил в навечерието на нейното заминаване. Скоро след отказа Шарански се свързва с други руски евреи, на които също са отказани паспорти, и се включва с тях в създаващото се движение за правата на човека. В качеството си на водещ дисидент той сътрудничи с Андрей Сахаров и заедно с него е един от основателите на руската Хелзинкска група (1976 г.). Всъщност Натан Шарански, тогава все още Анатолий Борисович Шарански, желае едно-единствено нещо - да замине за Израел.КГБ го арестува през 1977 година. Обвиненията са две - шпионаж в полза на САЩ и клеветничество срещу съветската власт. Прокурорът настоява за смъртно наказание, но дори Кремъл трябва да се съобразява с настроенията по света. Съпругата на Шарански е мобилизирала цялата еврейска диаспора, на Запад се провеждат множество протести в негова защита. Протестните акции не стихват и след произнасянето на присъдата: 13 години затвор.В началото на 1986-а, при срещата на Рейгън с Горбачов в Женева, бащата на перестройката обещава, че ще го освободи. И наистина, броени дни след това Шарански е разменен на границата между Източен и Западен Берлин за един заловен от американците съветски шпионин.Така Шарански най-накрая се озовава в бленувания Израел. В интервю за в. Аарец обяснява по-нататъшните си намерения така: Ако исках да се посветя на борбата за правата на човека, щях да си стоя в Русия. Дойдох в Израел, за да се боря за правата на евреите.В средата на 90-те години Шарански основава своята партия Израел и емиграцията, която представя в Кнесета все по-многобройните изселници от бившия Съветски съюз. В парламента той е в коалиция с десницата, като еволюира във все по-яростен противник на мира с палестинците. Бившият лагерник отказва да участва в преговорите в Кемп Дейвид, окуражава заселниците в ивицата Газа да не я напускат, като министър на строителството изгражда в окупираните територии нови и нови селища. Държи се твърде предизвикателно и към външния свят и дори твърдоглавият Ариел Шарон неведнъж се разграничава от изявления на своя министър.Книгата на Шарански Делото на демокрацията критикува яростно Запада за това, че преговаря с диктатори. Според него жителите на авторитарните страни са достатъчно узрели за демокрацията - стига Западът да ги освободи, те веднага ще застанат на страната на своите освободители. С находчиви игрословици авторът разделя света на свободни общества и общества на страха. След което се обръща към западните демокрации да въведат със сила ред в обществата на страха. Пак той пуска в обращение и удобната за читателя Буш теза: авторитарните режими са непосредствена заплаха за мира, те по необходимост се стремят към войната, защото имат нужда от враг, с който да плашат народите си. За разлика от диктатурите демокрациите никога не разпалват войни. Крайно време е да осъзнаем, че между демокрацията и мира съществува пряка връзка, пише Шарански. Следователно, ако Западът желае мир, то той е длъжен да налага своите ценности с всички средства.Според Шарански събарянето на диктаторите в никакъв случай не прави ситуацията още по-сложна от преди, както твърдят противниците на войната в Ирак. На арабите и африканците им е писнало от техните Саддам-Хюсеиновци. Щом свалим съответния режим, уверява той, проблемите ще изчезнат от само себе си (следват конкретни препоръки за освобождаването на Сирия, Либия, Иран).Книгата Делото на демокрацията можеше да мине и за манифест на политически идеализъм, ако не беше нейното израелско измерение. Шарански ратува за абсолютна неотстъпчивост спрямо арабите. На Джордж Буш или на Кондолиза Райс, която го нарече велик борец за мир в Близкия изток, това може и да им харесва (винаги е приятно да чуеш собствените си мисли от чужда уста), но отговорните фактори в Израел гледат на Шарански като на опасен ексцентрик, който - за нещастие - се харесва на мнозина. Ексцентрик, който през юни напусна кабинета на Шарон в знак на протест срещу изтеглянето от Газа.На Запад Шарански е все още популярен - заради славата си на някогашен политически затворник и борец срещу комунизма. Но реалностите на Близкия изток са други. Шарански си няма и понятие от арабските проблеми. Явно никога не е разговарял за тези проблеми с арабин, казва бившият израелски депутат Ури Авнери. Точката над и-то слага в. Уошингтън поуст: Ако президентът Буш иска да открие поне отговора на въпроса за Израел и Палестина, ще трябва да поразшири списъка на книгите, които чете.

Facebook logo
Бъдете с нас и във