Банкеръ Weekly

Съдби

СЪДЪТ ТРЯБВА ДА ЗАЩИТАВА ПЪРВО ХОРАТА, ПОСЛЕ ДЪРЖАВАТА

Димитър Гочев, член на Конституционния съд пред вестник Банкеръ Конституционният съдия Димитър Гочев е роден през 1936 г. в София. Цели 24 години работи като арбитър в Софийския градски арбитраж. През 1992 г. става първият български съдия в Европейския съд по правата на човека в Страсбург. През 1994 г. е избран и за член на Конституционния съд, какъвто е и досега. Димитър Гочев е женен, съпругата му е скулптор, имат дъщеря на 14 години.Г-н Гочев, не станахте ли много монархисти в Конституционния съд?- Аз не мога да кажа, че съм монархист, защото това е много сложно за един човек, който се занимава с конституционно право, въпреки че председателят на КС Христо Данов декларира вече, че е монархист. Аз не мога да го кажа, защото това означава да твърдя, че тази форма на държавно управление е формата, която предпочитам. В моя случай по-точното е, че съм привърженик на Симеон. Знае се, че като съдия не мога да заемам политическо положение, но мога да имам политически възгледи. Тъй че аз съм симеоновист, ако мога така да се изразя, но не съм монархист. Въпреки че оценявам всичките положителни качества на монархията като форма на управление, отчитам съвременното развитие на държавността и конституционното право, както и редица социологически и политически проблеми и схващания в една страна.В детството и в младежките си години бях непрекъснато ритан, баща ми беше непрекъснато в концлагер, семейството ми беше изселено, материално бяхме много зле, налагаше ми се да работя какво ли не. След като завърших право, нямаше работа за мен като юрист. Естествено, че не можех да си подам носа в чужбина. И всичко това защото водеха баща ми за царски офицер, за враг на народа, а той просто беше генерал от българската армия. ед много перипетии нещата обаче потръгват за вас?- Късно. Години минаха в практиката ми - бях арбитър 24 години в Градския арбитраж - и в този период се занимавах със стопанско право, успях някакси да си извоювам добро име в професията и затова след промените хвръкнах нагоре, във Върховния съд. През 1992 г. ме избраха за съдия в ЕС в Страсбург. Общо взето, може би имах някакви данни за това. През 1998 г. обаче там се извърши реформа, съдът стана постоянно действащ и мандатът ми бе прекъснат. За щастие междувременно през 1994 г. ме избраха в Конституционния съд - виждам моето място тук като признат експерт по материята на защитата на основните права на човека, защото натрупах доста опит в Страсбург, а в нашата конституция глава 2 е посветена изцяло на основните права, т.е. на тази материя. КС се третира като една особена институция, която е свързана с политическата структура на държавата, и е така, но за мен не това е най-важното. За мен по-важна е функцията на КС в защита на основните права.Затова ли искате да се разглеждат и жалби на граждани в Конституционния съд?- Разбира се. Аз съм защитник на идеята, че трябва да се разшири функцията на КС точно в насоката на защита на основните човешки права, защото, за разлика от повечето конституционни съдилища в света и в Европа, в България правото на гражданите на достъп до КС е ограбено - ние не приемаме жалби на гражданите пред КС за защита на конституционните им права. А нарушаването на тези им права може да стане по много начини.Решенията на КС много често са подложени на критика, как ви действа това?- Аз свикнах на това по време на практиката си в Страсбург. Решенията и на Европейския съд се гледат под лупа и са подложени по принцип на силна критика. Критикуват ги както ищци, така и специалисти. Има една латинска поговорка: висшата правда - висша неправда. Винаги има нещо относително. Дори в правото, което за мен е една доста точна наука, има възможности да се търсят различни решения. Ще се промени ли нашата конституция в крайна сметка?- По принцип нито един закон не може да бъде закован, народите се развиват, нашето общество също се развива, ситуациите се променят. Конституцията от 1991 г. за мен е една изключително важна стъпка в посока към създаването на демократично общество, въпреки че по онова време търпеше много критики и много хора говореха негативно за нея. За мен тази конституция има изключително големи заслуги за развитието на нашето общество и си е съвсем на място. Но това не значи, че е съвършена. След осем години работа в КС виждам колко много неща не са изпипани.Какви промени бихте подкрепили?- Бих препоръчал промени в няколко посоки: да има възможност и граждани да сезират КС - да се въведе фактически конституционната жалба. Бих подкрепил и едно прецизиране на разпоредбите, които са свързани с имунитета на магистратите - това е тема, която вълнува обществото. Трябва да се гарантира независимостта на магистратите, но в същото време този имунитет може да бъде чадър, да бъде някакво средство за предпазване срещу наказателна отговорност на магистрати, които са извършили престъпление. Трябва да се намери някакъв механизъм, който да наказва по най-лесен начин хора, работещи в правосъдните органи, които са нарушили правилата. Намирам, както и смятат и мнозина други, че президентската власт е лишена от някои необходими права. Например президентът има много ограничени пълномощия в областта на държавното управление - той трябва според мен да има повече власт, неговите правомощия в управлението на страната са несамостоятелни - например той по конституция ръководи външната политика, т.е. той представлява държавата пред света. Обаче за да издаде указ за назначаване на посланици, които всъщност представляват държавния глава в съответната държава, президентът трябва да се съобрази с предложенията на МС. Разбира се, може и да не се съобрази, но задължително трябва да има предложения от МС. Освен това той няма никаква власт по отношение на формирането на едно правителство - той възлага мандат при определени от конституцията параметри, не може да излезе от тях. За мен е парадоксално държавният глава да няма и законодателна инициатива, вярно е, че има право на вето, но това е съвсем недостатъчна роля. Защо? Тези неща не са толкова належащи сега, но влезем ли в ЕС, ние трябва да се съобразим с тези изисквания, които ще постави и пред нас Евросъюзът. Българите често ли се жалват в Страсбург?- Често и така трябва. Хората трябва да си знаят правата и да си ги търсят. У нас като че ли има един такъв страх - ау, сега България ще бъде осъдена?! Нека, защото това ще помогне на държавата ни да придобие практика съобразно критериите на европейското право. Това дава допълнителна сигурност на хората - когато знаят, че могат да потърсят защита на правата си и на едно международно стъпало. Това е още една гаранция за човешките права в страната. И аз смятам, че това е абсолютно положителен факт, че хората се интересуват и търсят защита в Страсбург. От това държавата нищо не губи освен, разбира се, пари за обезщетенията... Но много по-важно е хората да намерят защита на правата си. Мисля, че съдът трябва да бъде защитник на правата на хората, не толкова на правата на държавата.Казват, че много добре сте си поживели по време на мандата ви в Страсбург, така ли е?- Наистина беше хубав период от живота ми по много причини. Промени ми се в някаква степен мирогледът, почнах да гледам на нещата по друг начин. Всеки един съдия, който беше там, представляваше нещо в собствената си страна, бяха все авторитети, висши съдии, председатели на върховни съдилища... Контактите ми са много ценни, искам не искам станах международно известен, защото моето име седи под решенията, които сме взимали, сега ме канят в чужбина точно като експерт по основните човешки права, това е голям човешки гъдел... Освен това е много приятно за една седмица да отидеш в Страсбург и да се връщаш, живееш като бял човек, има толкова прекрасни заведения там и изобщо...С какво най-вече трябва да се справи нашата правосъдна система, чийто имидж никак не е привлекателен?- Очаквам, че ще стане бум с български жалби в Страсбург заради изключително дългите срокове, в които се решават споровете - това е изключително тежък недостатък на нашата съдебна система - липсата на експедитивност. Защото изискването на европейската конвенция е всеки човек да получава правна защита в разумни срокове. Нашата правосъдна система трябва да се справи с това, макар че задачата е много тежка.Докато бях съдия в Страсбург, шампион по забавяне на делата беше Италия. Не знам дали бе по-бавно от това, което е при нас, но имаше страшно много дела за проточени срокове. Италианците взеха мерки. Първо увеличиха съдебните райони, т.е. там, където не е имало съд, да създадат - у нас също е много нужно увеличаването на съдебните райони. Преди Девети е имало съдилища дори в села, слушали сте за кошаревските свидетели. Защо? Защото в село Кошарево, горе в планината, до сръбската граница, е имало мирови съд. Второто нещо е, че въвеждането на една по-широка мрежа от съдилища ще направи съда по близък до хората и по този начин по-достъпен. Имиджът на съдебната система страда по много причини, между които водещи са бавното правораздаване и несправянето с престъпността - много сериозен недостатък на нашата съдебна система, който пак идва от бавенето... В САЩ знаете, хващат днес престъпника, утре е осъден... Един ден може би и у нас ще стане така...Какви емоции си позволявате в работата?- Гледам да не си ги позволявам, въпреки че и съдията е човек и има своите предпочитания. Аз съм от тези, които много, изключително много държат на конституционния правов ред. Много хора казват: Е, КС не е съд като съд, но аз смятам, че както е особен, този съд е и твърдо залепен за принципите на конституцията и правовия ред. На първо място е правовият ред. Например аз съм враг на комунизма, но съм... съдия. Така отговорих, след като в Страсбург решихме първото българско дело по жалбата на Андрей Луканов. Вярно е, че хората и до днес мислят, че изцяло бяха уважени неговите искания, а жалбата в действителност беше частично уважена. Но и аз тогава не бях на особено мнение, както се очакваше от мен. Колеги юристи ме питаха защо не съм на особено мнение, след като се знаят моите политически убеждения. Аз бях съдия там. Край, точка. Луканов просто беше прав. Авторитетът идва, когато се отстояват правните принципи. Какъв е стандартът на един съдия като вас?- Добър, аз не мога да се оплача. На фона на мизерията в страната аз взимам една много добра заплата. Разбира се, че не може обаче да се сравнява с този на мои колеги в Белгия, в Холандия... Хубавото е, че имам наследствена къща от прадядо ми, живея на ул.Козлодуй, в стаята, в която съм се родил. Навремето е можело жените да раждат и у дома си. Та прадядо ми, който е бил поборник, е получил за награда дворно място - било е извън града, построил е първия етаж през 1895 година. Тази къща непрекъснато се ремонтира и поддържа, аз всяка година правя нещо по нея, изглежда добре. Не мога да си представя да живея в апартамент, имам двор, без да се хваля, но е образцов. Преди години дори имахме табелка Образцов дом. Аз се изявявам като любител-градинар, цветята ми са направо за изложба, прави ми голямо удоволствие да се грижа за тях. Освен това съм любител на планината и гледам колкото може по-често да се измъквам от праха на столицата...

Facebook logo
Бъдете с нас и във