Банкеръ Weekly

Съдби

СЪДИ ГО И ЗАБОГАТЯВАЙ!

Към Дарвиновата премия за най-тъпа смърт и Игнобеловата награда за най-идиотско откритие се прибави още една - отличието Големия Цезар - за най-глупав съдебен иск. В света все повече набира популярност една нова форма за забогатяване - обикновени граждани предявяват съдебни искове за милиони долари към големи и малки компании. Идиотизмът на претенциите им очевидно не смущава ищците. А евентуалната победа гарантира охолен живот не само за тях, но и за потомството им. Големият Цезар разкрива още по-светли перспективи пред ищците, защото дори да загубят в съда, те имат шанса да останат завинаги в паметта на човечеството. Пръв сред тези щастливци вече е санитарният техник Сизар Барбър, чието име носи и новата награда.Делото за изядените хамбургериПетдесет и шест годишният Барбър вече е американска знаменитост. Водещите телевизионни компании в САЩ съобщиха за съществуването му през лятото на тази година, когато обикновеният санитарен техник от нюйоркския район Бронкс, хвърли предизвикателство към най-големите ресторантски мрежи в света - Макдоналдс (McDonald`s), Бъргър Кинг (Burger King), Кентъки Фрайд Чикън (Kentucky Fried Chicken) и Уендис (Wendy`s). Според Барбър, храната, която редовно употребявал в ресторантите за бързо обслужване, го направила тлъст (той е висок 180 см и тежи над 120 кг) и болен (прекарал е два инфаркта и страда от диабет). В иска, подаден от него във Върховния съд на щата Ню Йорк, ресторантите са обвинени в немарливост (защото храната, която предлагат, е пълна със сол, захар, холестерин и мазнини), а също в укриване на информация от потребителите, че тези ястия могат да причинят захарен диабет, инсулт, сърдечносъдови заболявания, хипертония и рак. Ищци са самият Барбър, както и всички тлъсти и болни жители на Ню Йорк, посещаващи ресторантите за бързо хранене. Сумата, която в случай на благоприятен за ощетените изход трябва да платят ответниците по иска, ще бъде определена от съдебните заседатели. Адвокатите на Барбър предполагат, че тя ще бъде в размер на няколко милиарда долара.Ответниците, разбира се, се защитават. За да спечелят делото, ищците трябва да убедят съдията и съдебните заседатели, че американците са тъпи и не могат да подбират храната си. А ако хората наистина са толкова глупави, трябва ли да им се разрешава да участват в избори, или дори да ходят на работа? - казва Джон Дойл, шеф на Центъра за потребителска свобода - лобистка организация, създадена от водещите ресторантски вериги в САЩ. Според мнението му, нито един съд няма да се застъпи за човек, който по своя воля се е хранил с хамбургери и понички, прекрасно съзнавайки, че хамбургерите са мазни и солени, а поничките - мазни и сладки.Въпреки това специалистите оценяват шансовете на Барбър като големи. Та нали неотдавна страдащата от рак на белите дробове жителка на Калифорния Бети Бълок спечели делото срещу тютюневата компания Филип Морис (Philip Morris), чиито цигари тя е пушила в продължение на 47 години. Съдът задължи тютюневия гигант да й плати 750 хил. долара компенсация за материалните щети, 100 хил. долара компенсация за страданията и 28 млрд. долара глоба. Компанията се опита да възрази, че нито един от нейните служители не е принуждавал мисис Бълок да пуши. Но Филип Морис не можа да си помогне дори с аргумента, че бидейки грамотна, ищцата е имала възможност в продължение на десетилетия да чете предупредителните надписи върху цигарените кутии.Делото за неядливия контрацептивДруг кандидат за наградата Големия Цезар е мисис Читън, жителка на Филаделфия. Нейна жертва е една от най-големите аптеки в града. Историята започнала през 1997 г., когато мисис Чилтън - млада и страстна жена - решила да се възползва от новия за нея и твърде популярен в САЩ желеобразен контрацептив. След като си купила красивата кутийка, тя се прибрала в къщи, препекла си филийки, намазала ги с лекарството и ги изяла. Когато забременяла, мисис Читън дала под съд аптеката, продаваща безполезната стока.Аптеката не се признала за виновна. В края на краищата към опаковката на контрацептива имало инструкция, където се указвало, че продуктът се прилага само външно и локално. След като провели съответните изследвания, ответниците изяснили, че мисис Читън е единствената сред едномилионната им дамска клиентела, която е изяла желеобразния контрацептив, вместо да го използва по предназначение. Впрочем мисис Читън имала своите аргументи. Първо - на кутийката пишело (jelly), което на английски език означава не само желеобразно, но и желе. Второ - рафтовете с желеобразните контрацептиви били точно до стелажите с хранителни продукти, което нямало как да не заблуди мисис Читън. И накрая, заявила мисис Читън, нима сега хората имат време да четат всякакви инструкции, още повече когато изпитват силна сексуална възбуда? Според ищцата и нейните адвокати налице е въвеждане на потребителя в заблуждение и нарушаване на закона, който предвижда всички етикети върху стоките, продаващи се в САЩ, да носят точна и изчерпателна информация.Мисис Читън загуби първото дело. Сега тя съди не продавачите на контрацептива, а неговите производители.Делото за безполезната бираСледващият кандитат за премията - Ричард Овъртън - е слабо познат на широката публика. Затова пък е много добре известен на най-голямата американска бирена корпорация Анхойзер Буш (Anheuser Busch). Още през 1991 г. Овъртън даде пивоварите на съд, обвинявайки ги в непозволена и лъжлива реклама. От тях той иска, с искане за компенсация за преживени физически и морални страдания. Според думите на Овъртън, той възприел рекламните клипове на бирата Будвайзер като обещание от компанията, че употребата на пивото ще го направи по-щастлив и ще му донесе повече късмет, особено в отношенията с жените. Но колкото и да пиел Будвайзер, не го споходила никоя от обещаваните екстри. А когато Овъртън се опитал да ускори процеса и започнал да се налива с още повече бира, здраво затлъстял, което му донесло допълнителни физически страдания.Макар че Овъртън не поискал много за страданията си (само половин милион долара), пивоварите отказали да платят. Последвало дълго съдебно дело, което завършило едва през 1994 г. със съдебното становище, че рекламните клипове на бирата Будвайзер не съдържат никакви обещания за успех сред жените или повишение в службата. Сега в ролята на ответник е самият Овъртън, защото бирената компания, която здраво се изръсила за защита на доброто си име в съда, настоява за възмездяване на щетите, нанесени от неговия иск. Делото за изчезналия кетчупСъвсем друга била съдбата на иска, подаден от възрастна съпружеска двойка срещу производителя на хранителни продукти Хайнц (Heinz). В едно прекрасно лятно утро калифорнийците Бил и Марша Бейкър решили да изпробват нов начин за приготвяне на месо, като за целта отворили бутилка кетчуп марка Хайнц. Точно тогава станало ясно, че вместо посочените на етикета 20 унции от продукта (около 566 г) бутилката съдържа само 18.5 унции. Пенсионерите незабавно зарязали готвенето и се заели да разследват кой и по какъв начин ги е лишил от 42 г кетчуп. Те си купили нова бутилка, отворили я пред свидетели и установили, че и от нея липсват 42 грама. След третата контролна покупка семейството дало по съд производителите.Делото Бейкър срещу Хайнц завършило с блестяща победа за ищците, които получили 180 хил. долара. Нещо повече - компанията Хайнц била задължена в продължение на една година да добавя липсващата 1/8 унция кетчуп във всички бутилки, продаващи се в Калифорния. По данни на щатските власти това струвало на компанията още 650 хиляди долара. Делото на разкаялия се грешникОще по-вълнуваща е историята на Робърт Ли Брок, който се опитал да забогатее, докато излежавал в затвора присъдата си за нападение и убийство. Направо от килията Брок подал иск, в който посочвал себе си не само като ищец, но и като ответник. Той се обвинил в това, че е нарушил собствените си граждански права и религиозни убеждения, злоупотребявайки с алкохол. Напилият се ответник Робърт Ли Брок, принуди мене, Робърт Ли Брок, да извърша престъпление, с което ме обрече на дългогодишна присъда - се казвало в иска. - Аз настоявам да заплатя сам на себе си 5 млн. долара за гореуказаното нарушение. Но тъй като се намирам в затвора, нямам възможност да работя и фактически съм на щатска издръжка, моля съда сумата да бъде изплатена от официалните власти на щата, чийто подопечен се явявам в момента. Върховният съд отказал да удовлетвори иска на Брок. Делото за принудителното зачатиеЕдин от най-идиотските искове, достоен за Големия Цезар, бил подаден в Италия. Ищците са младеж и девойка, които твърдят, че са принудени да се оженят заради пътнотранспортно произшествие. Младите хора отишли на пикник. Внезапно завалял дъжд и любовната двойка решила да продължи с ласките в автомобила. Докато правели секс, в колата се блъснал друг автомобил. Според ищците, неочакваната катастрофа ги накарала да загубят контрол, в резултат на което момичето забременяло. Младежът и девойката не смятали да се женят, но сега били принудени да го направят, защото като вярващи католици не искат да чуят и дума за аборт или извънбрачно дете. И тъй като според тях за всичко е виновен шофьорът на блъсналото ги возило, те настояват той не само да поеме ремонта на тяхната кола, но и да плати сватбата им. Съдът още не е произнесъл решението си.

Facebook logo
Бъдете с нас и във