Банкеръ Weekly

Съдби

СЪДБОНОСНИЯТ ИЗБОР НА ЧАРЛС ТАУНС

Историята на лазера - откритието, което преобръща развитието на медицината, комуникациите, електрониката и компютърните науки, тръгва от проблемите, които Чарлс Таунс имал със зрението си като студент. Годината била 1937-а, а първокурсникът в Калифорнийския технологичен институт трябвало да направи труден избор. Въпросът бил дали да специализира теоретична физика - по онова време област, наелектризирана от идеите на Айнщайн, или да се впусне в експерименталното направление на физиката, където би могъл да създава машини и чрез тях да изпробва различни теории.Тогава се появи проблемът с очите ми - спомня си Таунс в свое интервю неотдавна. - Лекарят ми каза, че причината е в многото четене. Чарлс сметнал, че ако работи с инструменти вместо с формули, ще спаси зрението си. За разлика от останалите си колеги той избрал да следва пътека, която го отвела до нещо уникално - устройства, излъчващи ярки светлинни лъчи. Отначало много теоретици се съмняваха, че това е възможно, разказва Таунс. Въпреки това през 1959 година той патентовал лазера, а пет години по-късно спечелил Нобелова награда.Образованието си завършил сред куп други забележителни фигури. В технологичния институт на Калифорния Таунс учил рамо до рамо с физика Робърт Опенхаймер, с Нобеловия лауреат Лайнъс Полинг и с още половин дузина други бъдещи носители на престижния приз. Щом получил докторската си титла, той изкарал няколко години на работа в Бел лабс (Bell Labs), където негови колеги били създателите на транзистора Уилям Шокли и Уолтър Братейн. С тях Чарлс работил по разработването на първите радарни системи.През 1948 година той се включил в екип на Колумбийския университет, за да изследва по какъв начин микровълните могат да помогнат за разгадаване строежа на молекулите. Въпреки че търсел просто нов научен инструмент, в крайна сметка откритието му предизвикало революция в науката. През 1951 г. Таунс разбрал, че стимулирайки молекулите чрез микровълни и усилвайки ефекта в специална камера, би могъл да предизвика верижна реакция, която да доведе до излъчване на необичайно чисто, концентрирано лъчение. Три години след това той и студентите му разработили уред, който произвежда желаните лъчи, и го нарекли мазер (от англ. съкращение maser - microwave amplification by stimulated emission of radiation). Десет години по-късно, през 1964 година, именно за това откритие Таунс си поделил Нобеловата награда по физика с двама съветски учени, които направили подобни независими изследвания.Още преди награждаването - през 1958 година - той адаптирал теорията си с цел да покаже, че същият тип уред би могъл да действа и с видима светлина вместо с микровълни. Първите лазери (от англ. съкращение - light amplification by stimulated emission of radiation) обаче били създадени от други, а след време патентът на Чарлс Таунс бил оспорен от негов бивш студент.На осемдесет и девет години обаче Таунс продължава изследователската си работа, вече в сферата на астрономията, без да се оплаква от проблеми с очите. Една от големите му радости е, че именно лазерната хирургия е спасила зрението на немалко негови приятели.

Facebook logo
Бъдете с нас и във