Банкеръ Weekly

Съдби

СТРОИТЕЛЕН ПРЕДПРИЕМАЧ ОБЛАГОРОДИ ГОТВАРСКИТЕ НАВИЦИ НА АМЕРИКА

Преди Чък Уилямс да се влюби във френската кухня и да отвори през 1956 г. първия си магазин в Сонома, Калифорния, повечето американски домакини нямало откъде да си купят преса са чесън, мелачка за пипер, нож за грейпфрут, нито дори медни тигани за пържене, тави и чинии за суфле. Хрумна ми да разработя малък бизнес, като продавам френски готварски прибори на хората, които обичат да прекарват времето си в кухнята - разказва някогашният строителен предприемач. - И се надявах, че този бизнес ще ми помогне да си изкарвам прехраната.Страстта към невероятното разнообразие от уреди, което по онова време предлагала една френска кухня, не просто дала препитание на Уилямс. Тя му подсказала как с течение на времето да изгради цяла корпоративна империя. От 1983 г. веригата Уилямс-Сонома (Williams-Sonoma Inc.) е публична компания, а през 2002 г. тя реализира приходи на стойност 2.3 млрд. щ. долара. През февруари 2004 г., вече на 89 години, Чък Уилямс присъства на откриването на нейния 239-и магазин в Северна Америка. Може да се каже, че цялата история започнала с едно най-обикновено пътуване до Париж. Въпреки че и обстоятелствата, които го предшествали, не могат да бъдат пренебрегнати. Детството на Чък, макар и типично американско, преминало като в роман на Дикенс. Роден в северната част на щата Флорида през 1915 г., Уилямс взел първите си уроци по готварство от баба си, която притежавала ресторант в Лима, Охайо. С настъпването на Голямата депресия бизнесът на баща му, който се занимавал с ремонт на автомобили, западнал неспасяемо и семейството се преместило в Южна Калифорния. И там обаче бащата не успял да се справи и в крайна сметка предпочел да напусне съпругата си, като я оставил да се грижи за Чък и за сестра му. След време синът си намерил работа във ферма за фурми в Палм Спрингс. Собствениците на фермата взели Чък при себе си и го записали да учи в гимназия. Сутрин той ходел на училище, а следобед работел в магазина на семейството, опаковал фурми и грейпфрути и посрещал клиенти. Междувременно сестра му починала, а майка му се върнала обратно във Флорида. Чък завършил гимназия и заминал за Лос Анджелис, където си намерил работа в корабна компания. По време на Втората световна война той изкарал четири години като самолетен механик в Локхийд интърнешънъл (Lockheed International) и ремонтирал машини в Индия и Източна Африка. Когато войната свършила, Чък се върнал обратно в Лос Анджелис и един уикенд се озовал в Сонома, поканен да поиграе голф с приятели. Останал запленен от града и през 1947 г. се преместил да живее в него, започвайки бизнес като строителен предприемач.В онези дни Сонома беше място, което ти даваше стимул да участваш в обществения живот - спомня си Уилямс. - Попаднах в група, в която всички обичаха да готвят. Един от членовете й беше французин и ни научи на най-малките тънкости за суфлето.През 1953 г. Уилямс заминал за Париж и без да усети, се пристрастил към френската кухня така, както други се пристрастяват към уискито. Реших да отворя собствен магазин, защото исках да направя нещо невиждано дотогава - разказва той. - Трябваше да покажа на американците страна, която те не познаваха. Всъщност се оказа, че и повечето хора, които посещаваха Франция, също не бяха виждали подобно нещо.Първия си магазин Чък Уилямс отворил в Сонома точно преди Коледата на 1956 година. Тогава бил на 41 години. Но за разлика от традиционните магазини, където по рафтовете обикновено били струпани алуминиеви тави и тенджери, в неговия стоките били направени от мед и подредени в комплекти - по големина и по-далеч от клиентите. По този начин посетителите нямали друг избор, освен да потърсят съвет и помощ от продавача зад щанда. Така между тях неминуемо се завързвали разговори.Богаташите от Сан Франциско, които прекарвали уикендите във вилите си в Сонома, харесали новия магазин и окуражили Уилямс да се върне обратно в големия град. Така през 1958 г. същият магазин се появил и в Сан Франциско. Роден перфекционист, Уилямс вършел голяма част от работата сам - метял тротоара пред магазина и всяка неделя бършел праха по рафтовете. Прочул се и със своето специално отношение към клиентите - когато веднъж една жена организирала празнична вечеря и му позвънила паникьосана, че няма форма за кейк, Чък не губил време - качил се на автобуса и й занесъл една.Темпото на работа постепенно станало твърде високо и Уилямс разбрал, че има нужда от помощници. През 1972 г. той потърсил съвет от Едуард Маркъс, който заедно с брат си Стенли вече бил отворил прочутата днес търговска верига Ниймън Маркъс (Neiman Marcus). Ед ми даде кураж да разширя бизнеса си - разказва Уилямс. - Аз никога не се бях интересувал от финанси и не бях мислил за разрастване.Заедно с Маркъс и с още няколко инвеститори Чък Уилямс основал Уилямс-Сонома и отворил нови три магазина в Калифорния и един в Далас. По примера на Ниймън Маркъс компанията му отпечатала и каталог, по който да продава стоките си. След време обаче Ед Маркъс починал и през 1978 г. Уилямс продал компанията, на останал в нея като заместник-председател на борда на директорите. Тогава започнала наистина сериозната експанзия. Благодарение на опита с каталожната търговия ние знаехме къде има най-много наши клиенти и точно там отворихме нови магазини, обяснява Уилямс. Разрастването на компанията продължило до началото на 90-те години. Оттогава до днес Чък Уилямс посвещава повече време на издаването на кулинарни рецепти - бил е редактор на 160 готварски книги, издадени от Уилямс-Сонома. От поредицата книги, която се оказва изключително успешна, са продадени общо 18 милиона копия. Може би най-точно определя успеха на Чък една от техните авторки - Мериън Кънингъм: Повечето американци останаха запленени от неговите магазини, защото за първи път в живота си виждаха подобни стоки. Но според мен - твърди Кънингъм - хората не осъзнават напълно колко много е допринесъл Чък за развитието на готварството в Америка.

Facebook logo
Бъдете с нас и във