Банкеръ Weekly

Съдби

СТОТЕ ГОДИНИ НА МАЕСТРО БРЪМБАРОВ

На 15 октомври се навършват 100 години от рождението на Христо Бръмбаров (1905-1974), без съмнение най-добрият вокален педагог на България за всички времена. Дори изброяването само на някои от възпитаниците му е достатъчно, за да стане ясна значимостта на неговото дело: тенора Димитър Узунов (дипломиран като баритон), баса Николай Гяуров, баса Никола Гюзелев, сопраното Гена Димитрова, баритона Асен Селимски, баса Димитър Петков, бас-баритона Стоян Попов и т.н. Покрай тях се заговори за българска певческа школа - опит успехите на Маестрото да се поделят и от другите педагози, да се разпределят по равно заслугите му, та да се изведе някаква значима, дори бомбастична културна тенденция. Но ако все пак ще се говори за българска школа, то тя трябва да бъде наречена с истинското й име - школата Бръмбаров. Друга няма! При това е необходимо да се добави и специалната слабост към ниските и среди мъжки гласове, което има логично обяснение в артистичния живот на Бръмбаров. И дори Рени Бръмбарова, която заедно с Гена Димитрова създаде преди няколко години фондация Проф. Христо Бръмбаров, не успя да постигне и част от постиженията на своя съпруг.Роденият в Плевен Христо Бръмбаров години наред е известен артист, бас-баритон, който покрива класическия репертоар от италианската, френската и руската оперна литература. Едно заболяване го принуждава да напусне сцената и да се захване с педагогическа дейност. Точно в това поле обаче талантът му се разгръща с неподозирана сила, щастливо подпомогнат от наличието на талантливи и уникални гласове, оформили цяло златно поколение. Поколението, извадило България от провинциалната от изолация, отворило широка врата в желязната завеса и създало благоприятен, приет от всички образ на нашата страна. За това спомага и Международният конкурс за млади оперни певци в София, който от началото на 60-те години започна да фабрикува звезди на световното оперно изкуство. След смъртта на педагога през 1974 г. неговата студия е закрита и едва сега отново се заговаря, при това под сурдинка, за необходимостта от възстановяването й.Стогодишнината от рождението на проф. Бръмбаров ще бъде отбелязана след по-малко от месец (19 октомври) в Софийската опера. Но още отсега се прокрадва съмнението, че става дума за доста формален акт, а не за истинско извисяване на тази голяма фигура в българската култура. Причините са няколко и основната е недостигът на средства. Фонд 13 века България е осигурил половината от парите за издаването на първия CD със записи на Маестрото и някои от неговите знаменити възпитаници. Общината на Плевен е добавила още хиляда лева, а недостигащият остатък е взет на заем. Дискът ще види бял свят, но планираните още две звукозаписни програми ще трябва да почакат по-добри времена. Конкурсът Проф. Христо Бръмбаров пък отпада от календара на този културен сезон, главно поради смъртта на Гена Димитрова - инициатор и основен двигател на събитието. А националният център за музика и танц при Министерството на културата е отпуснало една пета от необходимата сума за издаване на книга, която да разкаже за големите заслуги на професора. Останалите пари се търсят.Но съществуват и други, извънфинансови препятствия пред инициативата. Най-напред е небрежното отношение към истинските стойности в българската, а и в световната култура, манипулативно засенчвани от конюнктурни стойности. После идват и много странните лични взаимоотношения, които не позволяват (както и в политиката) единение около една голяма цел. Имаме предвид факта, че най-известният от живите ученици на Маестрото - басът Никола Гюзелев, не е потърсен за участие в отбелязването на стогодишнината на Христо Бръмбаров. Коментарът е излишен.

Facebook logo
Бъдете с нас и във