Банкеръ Weekly

Съдби

СТОМАНЕНАТА ХВАТКА НА ЛАКШМИ МИТАЛ

Наричат Лакшми Митал Хенри Форд на ХХ век и Дейл Карнеги от Калкута. Според класацията на списание Форбс той е третият по богатство човек в света, а личното му състояние възлиза на 25 млрд. щ. долара. Митал живее в Лондон, обича футбола и обожава да прахосва пари за радост на булевардните журналисти. Той дължи своето богатство на феноменалния си предприемачески нюх и на таланта си да превръща и най-затъналото предприятие в печатница за пари.От Индия в ИндонезияЛакшми Митал е роден на 15 юни 1950 г. в Калкута, в семейството на бизнесмена Мохан Лал Митал, притежател на голямата компания за леене на стомана Нипон Денро Испат (Nippon Denro Ispat). Бащата му се надявал момчето да преуспее в живота, затова го кръстил на името на индийската богиня на щастието и процъфтяването - Лакшми. Митал получил образованието си престижния колеж Свети Ксавиер, а след това в университета в Калкута. После се върнал в компанията на баща си с диплома на специалист по финанси, но се задържал за кратко в нея. През 1975 г. Мохан Митал изпратил сина си да прави бизнес в Индонезия. Изборът на тази страна не бил случаенВ повечето страни, включително и в Индонезия, стоманодобивът се контролира от държавата. Държавният контрол обаче често е съпътстван от бездарно управление, в резултат на което металургията носела загуби на Индонезия. Това принудило властите да допуснат в отрасъла частния капитал. Така че Лакшми се оказал в Индонезия в най-подходящото време.През първата година Лакшми Митал купил малък комбинат и организирал в него производството на стомана за нуждите на строителството. С това и започва и историята на металургичната империя Испат (Ispat). През 1982 г., след настойчиво ухажване на местните власти, Лакшми получил разрешение да построи комбинат за леене. Днес той е най-голямото частно предприятие за металолеене в Индонезия.За да стабилизира доставките на суровина за комбината си, през 1982 г. Митал сключил договор с компанията Искотт (Iron Steel Co of Trinidad Tobago (Iscott). Тя изпитвала сериозни проблеми и правителството на Тринидад я обявило за продажба. Митал рискувал и купил умиращия бизнес. Искотт изчезнала, а на нейно място се появила новата Испат Карибиан (Ispat Caribbean). Това била първата крачка на Митал към световната му експанзия.ДесантчицитеМитал купил няколко завода в Германия и Канада и в началото на 90-те години вече печелел почти един милиард долара годишно. През 1991 г. той придобил предприятието за стомана Сибалса (Sibalsa) в Мексико и създал компанията Испат Мексикана (Ispat Mexicana). В началото на 80-те години пък мексиканското правителство вложило в изграждането на завода 2 млрд. долара, но в момента, когато се появил Митал, предприятието се намирало на границата на банкрута. Новият завод на Митал можел да произвежда над 2 млн. тона стомана годишно. Покупката изострила отношенията между Лакшми и индийските му роднини. Той им предложил компромисен вариант и от 1992 г. контролира металургичните предприятия в чужбина, а на тях оставил територията на Индия. През следващите четири години тъкмо Испат Мексикана се превърнала в основен източник на пари за по-нататъшните покупки на Митал.Впрочем сделките му много си приличат една с друга. Веднага след смяната на собственика на завода се появявал екип за екстрено ръководство. Той е съставен от десет човека, които работят с Митал отдавна. Спасителите прозвънявали клиентите и кредиторите на предприятието и изяснявали на кого и колко дължи. След което заводът получавал финансова инжекция. Случвало се е Митал да влива в новата покупка до 100 млн. щ. долара наведнъж. С тях се изплащали важните дългове, работните заплати и се извършвала първоначална модернизация на производството.След като ситуацията в завода се стабилизирала, на сцената се появявал самият Митал. Той се срещал лично с всички шефове на придобитата компания, за да разбере кой от тях има най-голям авторитет сред работниците и го назначавал за директор на предприятието. Според описаната схема, средно осем месеца след покупката компаниите на Митал започвали да носят печалба. Лакшми избирал лично мениджърите си от Индия, като примамвал най-добрите сътрудници от частни и държавни компании.Пренасянето на столицата През 1995 г. Лакшми Митал реализирал своята най-голяма и неочаквана сделка. Той купил от правителството на Казахстан Карагандинския металургичен комбинат за 500 млн. щ. долара. Този гигант на съветската тежка промишленост, разположен върху площ от 5 хиляди хектара, бил оборудван с техника от 60-те години на ХХ век. В завода липсвали топла вода и отопление, а работниците не били виждали пари от месеци. Това обаче не разколебало индиеца. Той вложил в преоборудването на завода 500 млн. щ. долара и сменил изцяло ръководството му. Само за няколко месеца индийските мениджъри решили проблемите на предприятието и пристъпили към модернизирането му. Днес Испат Кармет (Ispat Karmet ) произвежда над 6.6 млн. тона стомана годишно и от няколко години комбинатът е на печалба.След Казахстан Митал купил единствената металургична компания в Ирландия, в резултат на което се появила Айриш Испат (Irish Ispat), и се заел да преструктурира империята си. За начало пренесъл щабквартирата на Испат от Индонезия в Лондон. След това регистрирал пет от седемте отделения на групата Испат на Нюйоркската и Амстердамската борса под името Испат Интернешънъл (Ispat International). В средата на 90-те години стоманодобивната промишленост била връхлетяна от поредната криза и цената на акциите на Испат интернешънъл паднала, но това изобщо не притеснило Митал. Той създал компанията ЕлЕнЕм Холдингс (LNM Holdings) и чрез нея продължил да изкупува металургични предприятия в цял свят със собствени средства. Списъкът на активите на Митал бил попълнен от заводите Нова хут (Nova Hut) в Чехия, Полски Хути Стали (Polski Huty Stali ) в Полша, Петротуб (Petrotub) в Румъния, БиЕкс Стийл (BH Steel) в Босна, Балкан Стийл (Balkan Steel) в Македония, Алфасид (Alfasid ) в Алжир и Искор (Iscor) в ЮАР. В края на 90-те години компаниите, закупени от Митал, можели да произвеждат общо над 15 млн. тона стомана годишно. Освен металургичните комбинати той придобивал въглищни мини и рудодобивни предприятия, за да има достъп до суровините. Днес империята на Митал осигурява сама 40% от суровините, с които работи.Понеделник, 10.00 часа сутринта През 1998 г. Митал осъществил отдавнашната си мечта да стъпи на американския пазар. Той купил Инланд Стийл (Inland Steel), шестата по големина металургична компания в САЩ. Тази придобивка обаче се превърнала в най-голямото му разочарование. Изпитаната му схема за реанимиране на фирмите просто не проработила в Америка. Всички предложения на Митал за реорганизация на производството се сблъскали със съпротивата на профсъюзите и се наложило предприемачът да отстъпи. Испат Инланд продължава да работи на границата на банкрута.През декември 2003 г. Митал обявил сливането на ЕлЕмЕн Холдингс и Испат Интернешънъл. Освен това съобщил, че новата компания Митал Стийл Корпорейшън (Mittal Steel Corporation) ще придобие срещу 4.5 млрд щ. долара американската Интереншънъл Стийлл Груп (International Steel Group (ISG), образувана от шест банкрутирали американски компании за производство на стомана. След като сливането завърши, Митал Стийл, според прогнозите на Форбс, ще увеличи производството си от 45 на 70 млн. тона годишно и ще стане най-големият производител на стомана в САЩ. Обемът на продажбите на групата на Митал е в размер на 32 млрд. щ. долара годишно.Владенията на Митал се разпръснати в 14 държави на четири континента, обединени в ефективна мрежа. Ако на някой от заводите липсва суровина, тя се прехвърля от другия край на света. Това не е проблем, защото Митал притежава флот от океански кораби. Всеки от заводите съкращава производствените си разходи най-малко с 10% за сметка на развитата система на взаимодействие.Всеки понеделник в 10.00 часа сутринта Лакшми Митал провежда видеоконференция с топмениджърите на Митал Стийл в различните страни на света. Подчинените му твърдят, че помни като слон и запечатва всяка произнесена дума или цифра.Аз съм индиец и това ми помага Строителството на империята на Митал винаги е било съпроводено от шумни корупционни скандали, в които участват президенти и премиер-министри. Митал не крие, че дължи успеха в сделките си на умението си да преговаря. Аз съм индиец и това много ми помага в бизнеса. Когато си израснал в страна, където се говори на 300 езика, ставаш майстор на компромиса, коментира Митал. Не е ясно само какво точно предприемачът разбира под компромис. За първите договори на Митал се знае малко, но противниците му намекват, че той е придобил заводите си в Индонезия по-скоро благодарение на подкупи. Когато прокуратурата в Тринидад и Тобаго започнала разследване срещу премиер-министъра Басдео Пандай, се оказало, че той притежава недекларирани банкови сметки в чужбина и недвижими имоти в Лондон. Пандай бил основният партньор на Митал в Тринидад, с негово съдействие Лакшми успял да купи евтино компанията Искот.През 2001 г. Лакшми Митал се отново се оказал в центъра на публичен скандал. Първият му помощник Джоханес Ситар го напуснал и отишъл при конкурентите му. В телевизионното предаване на БиБиСи, озаглавено Мъни (Money), Ситар заявил, че Митал е дал подкуп в размер на 100 млн. щ. долара за правото да купи металургичния комбинат в Караганда. Предпримачът отхвърлил обвиненията и скоро скандалът бил забравен. През 2002 г. обаче Лакшми Митал отново се оказал на първите колони на британските вестници с обвинения в корупция. Този път името на индийския предприемач било свързано с премиер-министъра на Великобритания Тони Блеър. През 2002 г. Митал решил да купи румънската компания за стомана Сидекс (Sidex). Румънското правителство я обявило за разпродажба, в която участвала и компанията на Митал ЕлЕнЕм. За да увеличи шансовете си за успех, Митал се обърнал за помощ към Тони Блеър. От добро сърце Блеър откликнал, като написал писмо до премиер-министъра Адриан Настасе писмо, в което настоятелно препоръчвал Сидекс да бъде продадена на британския бизнесмен Митал. С такава протекция не било трудно Лакшми да спечели търга. С това историята щеше да приключи, ако Сънди Таймс не беше публикувал статия, че малко преди да бъде изпратено писмото Митал е дарил на партията на Тони Блеър 250 хил. щ. долара. За голямо изненада този скандал утихнал от само себе си. Обикновеното момче от Калкута Харесва ми да се смятам за индийския Бил Гейтс - казва Митал, но веднага добавя - все пак в душата си си оставам обикновено момче от Калкута. Митал притежава едни от най-скъпите къщи в света. Лондонската му резиденция струва около 140 млн. щ. долара. Дори басейнът в нея е инкрустиран със скъпоценни камъни. Стоманеният крал твърди, че най-голямото му богатство са дъщеря му Ваниша и синът му Адития. Митал възлага на децата си големи надежди - те трябва да продължат делото на баща си и да разширят империята му.Адития Митал вече показа способностите си. Медиите го посочват като главния архитект на сливането между Митал Стийл и АйСиДжи. Дъщерята на Митал - Ванишя, засега е известна единствено с разкошната си сватба. Годежът й с банкера Амит Бхатия се състоя във Версай, а бракосъчетанието - в луксозния дворец Во льо Виконт в Париж. Сватбата, на която присъстваха звезди на индийското кино и модната австралийска певица Кайли Миноуг, продължи пет дни и завърши с грандиозни фойерверки в парка край Айфеловата кула. Тържествата струваха на Лакшми Митал 60 млн. щ. долара.

Facebook logo
Бъдете с нас и във