Банкеръ Weekly

Съдби

СТОЙЧО МЛЕЧЕВСКИ: АНТИКВАРИАТИТЕ СА ОГЛЕДАЛАТА НА ОБЩЕСТВОТО

Ако човек иска да стане колекционер или професионално да се занимава с антики, той трябва да реши какво му харесва най-много и да се занимава само с него - разказва Стойчо Млечевски, собственик на едни от най-старите антикварни магазини в София - Златорог.- Аз съм от около двайсет години в занаята, занимавал съм се и с книги, и с монети, и с марки и вече съм разбрал, че няма смисъл да се мъчиш да научиш всичко за всички стари предмети, защото няма да научиш достатъчно за нито един. От петнайсетина години се занимавам единствено със стари мебели и аксесоари за дома и непрекъснато продължавам да се усъвършенствам в тази област.Антиквариатите Златорог са два. В намиращия се близо до Медицинска академия са изложени по-скъпите и изискани неща. Обстановката там леко напомня полутъмните тавани в центъра на София, пълни със стари вещи с причудлива форма и неясно предназначение. Из ъглите са поставени ретрочадъри, вази, ракли, стойки за дрехи. Пълно е със столове - някои изящни, други поочукани. Край тях внушително се извисяват гардероби, ракли и витрини. По масите лежат пожълтели картички, снимки, документи. Върху най-големия къс хартия е нарисуван цар Фердинанд. Отдолу се вие и собственоръчен подпис. Тук най-вероятно Фердинанд още не е цар - виж колко много коса има, отбелязва Млечевски. Магазинът впечатлява и с колекцията си от лампи и газови фенери. Докато върви разговора, жена на средна възраст си купува полилей и изложените предмети намаляват с един. Но не задълго. В мазето имам десетки, обяснява антикварът. Друга жена пък избира стол, но той ще престои в магазина още няколко дни, докато се доизкусури новият й дом. Млечевски смята, че смяната на политическата система в България, освен всичко друго, е объркала силно и представите на българите за стил. През 70-те години някой реши, че холната мебел трябва да е ниска - казва той.- Непрекъснато попадам на стари, масивни барокови или рококо столове и маси с отрязани крака. Не може да си представите какъв кошмар е. В последно време най-сериозен интерес към старите вещи проявявали хора, завърнали се от чужбина. Емигрантите вече понатрупаха някакво състояние и същевременно забелязаха, че на Запад красивите стари вещи се ценят - скицира клиентите си антикварът. - Завръщайки се тук, те носят със себе си желанието животът им в бъдеще да е възможно най-сходен с това, което са харесали в чужбина и което са нямали в годините на гурбет. Днес бившите емигранти влизат в антикварните магазини и знаят какво искат. Една от задължителните претенции е мебелите, които купуват, да са реставрирани. Така че от година-две стана задължително да знаем, освен кой стар предмет има стойност, и кои са добрите дърводелци в София, къде се поръчва мрамор, обков, нови ключове... Самият Млечевски няма проблеми с реставрирането още от ученик. Завършил е техникум по дървообработка. После станах и инженер от ВМЕИ, макар че интересите ми винаги са били насочени преди всичко към колекционерството и старите предмети. Нещата станаха сериозни за мен още докато бях студент, по тоталитарни времена. Пет години събирах книги и вече имах доста прилична библиотека, когато ми предложиха да я разменя срещу монети. Ставаше дума за доста първобитна смяна, без да се намесват пари. Мислих и в крайна сметка се реших, тъй като една от монетите ми беше направила много силно впечатление. Скоро след като от библиофил става нумизмат, търси консултация със специалист. Обясняват му, че монетата, грабнала вниманието му, е много ценна и му предлагат нелоши пари за нея. Очевидно още от самото начало съм започнал да проявявам нюх - изтъква Млечевски. - За около година - година и нещо колекцията ми нарасна доста, а съотношението между пари за монети, дадени от мен и получени от продажбата им, бе решително в моя полза.Антикварят е на мнение, че в онези години желаещите да събират монети, марки, книги... били много повече, отколкото сега. Тогава хората получаваха някакви заплати, които в същото време нямаше къде да изхарчат. Съвсем естествено бе те да се насочват към колекционерството. Същевременно на посредниците не им беше хич лесно. В София те се брояха на пръсти и бяха една доста тайнствена групичка. Служителите на милицията ги познаваха много добре и често им създаваха проблеми.През 80-те Стойчо Млечевски се ориентира към търговията със стари мебели. Познавах много хора от т.нар. бивша буржоазия, разменях разни неща с тях, както и с учени, университетски преподаватели. Много се впечатлявах от мебелите им - внушителни и красиви. Постепенно реших да вляза в занаята. Купих една стара гарнитура и половин година си играх да я оправя. Честно казано, едва успях да я продам, но решението ми да реставрирам и продавам мебели стана твърдо и връщане назад нямаше. Бизнесът ми започна, така да се каже, нелегално, но пък с много желание.Антикварят си спомня как се озовал по сигнал на таван, собственост на адвокат и прокурор, работил преди 9-и септември 1944 година. Въпросното помещение трябваше да бъде превърнато в нещо като мемориал на антифашисткото движение, защото там се бяха крили негови активисти, а към момента държавни лидери - разяснява с усмивка Млечевски.- Вероятно щяха да сложат един циклостил, едно легло, една карабина и торба лук. Пристигнах тъкмо когато почистваха тавана. От прозорците му летяха книги, папки, картини и т.н. Прибрах каквото можах. Оказа се, че сред материалите е и архивът на първия български професор по геология в следосвобожденска България, който оставил трудовете си за съхранение при адвоката. Карти, записки... - всичко беше изхвърлено през прозореца. Занесох ги в политехническия музей, там някакъв човек ги прегледа и каза, че са изключително ценна находка. Предадох ги срещу съвсем символична сума. Подобни истории мога да разказвам цял ден.Освен с държавата интересът към ретромебелите сблъсква Млечевски и с интересни човешки съдби. Веднъж отишъл да купува от къща, в която живеели двама братя. Те били толкова скарани помежду си, че разделили етажа на две и никой не допускал другия на своя територия. Извикаха ме скоро след като единият брат беше починал. Не можете да си представите каква бъркотия беше вътре. Живият държеше да се отърве от вещите на другия. Освен нещата, които ми продаде, накрая той реши да ми подари една маса за бридж. Стори ми се интересна и започнах да я разглеждам още там. В едно от чекмеджетата й открихме няколко големи кибритени кутии Буря, залепени с лейкопласт в нещо като тайник. Бяха пълни със златни монети, скрити от брата, за да не бъдат намерени от другия брат. В крайна сметка заради моментен и напълно излишен професионално-дърводелски порив се лиших от няколкостотин грама злато.Млечевски е убеден, че обществото невинаги е справедливо към онези, които се разделят със семейни ценности: Мнозина са склонни да обвиняват тези, които продават антики, че са алчни и че за пари продават родова памет. Аз лично не бих съдил толкова прибързано. Най-малкото никога не знаеш какво е накарало този човек да дойде при теб, за да му издаваш толкова лесно присъда. А животът понякога няма логично обяснение. Преди години хора с род и потекло гладуваха и продаваха каквото могат, за да оживеят. Сега същите реституираха имотите си и плуват в пари. Случвало ми се е да срещна човек, който някога ми е продал нещо. Не мога да ви опиша каква е разликата между тогавашното изражение на лицето му и сегашното. Други пък продаваха вещи, защото се страхуваха да ги държат у дома - снимки, книги, спомени, картини, заради които можеха да бъдат пратени в Белене или някъде другаде. Дано не ви звучи твърде силно, но антикварните магазини са едно от огледалата, в които обществото се оглежда. Някога старите вещи излизаха от махалите на София, които се бутаха, за да се строят квартали, и отиваха пак в центъра. Днес те излизат от центъра и отиват във вилните зони - Драгалевци, Бояна...

Facebook logo
Бъдете с нас и във