Банкеръ Weekly

Съдби

СТОИЧКОВ ИЗВАДИ ОТ НОВАТА СТОКА

Само един дребен факт отличава смяната на Мартин Петров с Милан Коприваров срещу Турция (3:1) от коя да е друга смяна в контролен мач. Просто младият нападател на Левски се оказа 45-ият футболист, повикан от селекционера Христо Стоичков - абсолютен рекорд в по-новата история на националния отбор. Още по-удивителното е, че Стоичков го постигна само за година. За цялото време от 1991 до 1996 г. Димитър Пенев използва по-малко играчи. Парадоксално е също, че честта да подобри рекорда се падна точно на Коприваров, когото самият Стоичков се бе заканил никога да не допусне до националната фланелка след един спор между играча и селекционера на младежите Петър Миладинов. Изобщо немалко хора вече започват да се учудват на готовността, с която Ицо е склонен да се отказва от още пресните си открития и постоянно да търси нови. Но за това има няколко съвсем прости и логични обяснения. Националният отбор си остава най-доброто средство за продажба на футболисти в чужбина; Стоичков е просто в ролята на управителя, който отговаря за редовната подмяна на стоката. Впрочем намеците, че отборът се използва за разпродажбата на играчи, продължават да предизвикват обидени отрицания от треньори и ръководители на БФС. А подобна реакция е нелепа, защото всъщност в това няма нищо лошо. Дори напротив. Пласирането на играчи зад граница би трябвало да е главен приоритет на футболната централа - в края на краищата това е единственият начин българските клубове да започват да припечелват нещо от дейността си и да се превърнат в нормални предприятия на пазарната икономика, вместо в перални машини за мръсни пари, както бе за почти всички от тях в съвсем близкото минало. Нещо повече - трансферите в чужбина са и единственият начин един прекрасен ден националният селекционер (бил той Стоичков или някой друг) най-сетне да събере цял състав от тактически грамотни и физически подготвени футболисти. Колкото до възраженията, че изнасянето на цвета на българския футбол в чужбина отслабва нашите отбори, те са откровено смехотворни. Ако някой се съмнява, нека само погледне как се развиват младежите, останали у нас, и какво остава от таланта и характера им след три-четири сезона в някой от водещите клубове. По информация на БАНКЕРЪ новата подредба на Стоичковата сергия вече дава ефект - към Мартин Камбуров сериозен интерес проявява турски клуб. Не Галатасарай и Бенфика, както обичат да се уверяват взаимно пловдивските запалянковци, но все пак стабилен и платежоспособен клуб. Дебютанът Цветан Генков също е хванал окото на турски мениджъри. Ако тези два трансфера станат факт, националният треньор може само да се радва - занапред той ще разчита на двама добре подготвени футболисти повече. Ето го и другия положителен ефект от безкрайните въртележки на Стоичков - дори и при извънредни обстоятелства той пак ще има състав от играчи с някакъв опит в националния тим. Вместо като предшественика си Пламен Марков да се окаже напълно безпомощен в простата задача да намери заместник на десния бек, с когото се е изпокарал.Колкото до въпросите защо треньорът не използва контролата с Турция, за да обиграе състава, с който ще излезе срещу шведите на 3 септември, техният отговор е още по-елементарен. Първо, може би и самият Христо още не знае този състав. Но той знае друго - много по-важно от мнимото сработване между играчите, което може да се постигне за шейсетина минути в контрола, е връщането на изгубеното им самочувствие. Бербатов наистина е наказан за Стокхолм и в този смисъл участието му срещу турците е странно; но двата гола и отличната игра на Бербатов върнаха поне малко духа на отбора и вярата на зрителите, потънали дълбоко след униженията с Швеция, Унгария и Хърватия. В крайна сметка Стоичков е прав в едно: животът не свършва с тези световни квалификации.

Facebook logo
Бъдете с нас и във