Банкеръ Weekly

Съдби

СТОГОДИШНИНА, КОЯТО КОРИГИРА ПРЕДСТАВИТЕ

Още една 100-годишнина на голям български художник бе отбелязана в богатата на подобни юбилеи 2003-а - тази на Стоян Сотиров. В галерията на улица Шипка 6 Съюзът на художниците почете майстора с голяма изложба, която от пръв поглед подсказва нещо много важно - започнал е процесът на преосмисляне на творчеството на художниците, известни до неотдавна само чрез изолирани образци на тяхното пролетарско изкуство. И можем само да съжаляваме, че бомбардировките над София по време на Втората световна война са унищожили голяма част от картините на Стоян Сотиров, рисувани през 30-те и 40-те години. Това е времето на Дружеството на новите художници, един от учредителите на което е Сотиров, редом с Борис Иванов, Васка Емануилова, Александър Жендов, Бенчо Обрешков, Борис Елисеев, Вера Недкова, Давид Перец, Елиезер Алшех, Кирил Цонев, Любомир Далчев...Стоян Сотиров учи живопис в ателието на известния портретист проф. Стефан Иванов. Негови съвипускници са Дечко Узунов, Иван Пенков и др. Вярно е, че той е свързан с лявата идея и някои от сюжетите на произведенията му развиват тази идея, но това не омаловажава успехите му във всички жанрове и статуса му на медерен художник още преди Втората световна война. Пък и след нея. Сотиров е сред неколцината български художници, които сродяват живописта със степониса и монументалистиката. Трябваше в края на 50-те години да видим изложбата на знаменитите мексикански монументалисти Сикейрос, Ривера и Ороско, за да навлезе този изобразителен стил и в нашата живопис. Особено голямо бе мексиканското влияние сред най-младите тогава, между които и Светлин Русев. Но Стоян Сотиров ги бе изпреварил поне с две десетилетия и не се намери изкуствовед, който да изведе тази свързваща нишка на приемственост между поколенията.Лаконичността и тенденцията да окрупнява обемите и плоскостите, чувството му за колорит нареждат Стоян Сотиров в началото на модерността в българското изобразително изкуство. Което го прави актуален и до днес, независимо от тежките периоди на социалистически реализъм, догматиката и партийните предписания, погубили не един художник с по-малък талант и конформистки настроен характер.Разбира се, Сотиров не би бил истински левичар, ако не пласираше част от енергията си в социума. Известни, но някак затулени, са административните му заслуги като дългогодишен председател на Дружеството на новите художници, а сетне като главен секретар на СБХ. Той е, който най-настоятелно защитава идеята за формиране на регионални групи на Съюза на художниците. Пак той дава зелена светлина на Ателието на младия художник при СБХ. Стоян Сотиров е човекът, който е и сред основните организатори на Първата национална младежка изложба (1961 г.), която бе истинско откровение за своето време и изигра ключова роля за разкрепостяване на изкуството ни в следващите десетилетия. И накрая - Стоян Сотиров има своя принос и в развитието на съвременните български медии като заместник-главен редактор и художник на първото ни илюстровано (цветно) списание Наша родина. Картините на Стоян Сотиров не са чести гости на българския артпазар - нито на легитимния, нито на сенчестия. Това има своето обяснение. Една от причините е доста нечистоплътната манипулация, дело на неколцина богопомазани художници, а другата се корени в споменатото вече едностранчиво представяне на Сотиров пред обществеността. Въпреки че той е прекрасен портретист, та дори и пейзажист на урбанизацията, което го прави много подходящ за пазарни взаимоотношения. В крайна сметка, колкото и малко да са платната му в оборот, те допълнително, вече откъм пазарната посока, повишават тежестта на Стоян Сотиров в българското изобразително изкуство.

Facebook logo
Бъдете с нас и във