Банкеръ Weekly

Съдби

СТОГОДИШНИЯТ ПРИСМЕХУЛНИК

Стоян Венев (1904-1989) е поредният столетник в нашето изкуство, който припомняме и преоткриваме през тази година. По ирония нещата се наредиха така, че във времето, в което колективната ни памет изживява най-острата си криза, цяла серия от годишнини на големи фигури в нашия културен живот ни намигат от отвъдното и ни помагат да вържем възела на скъсаната нишка. Една от тези фигури е малкият, педя човек художник с неизменното таке и бяла брадица, който гледаше патетично на миналото (!) и иронично в съвремието.Най-голямата колекция от творби на Стоян Венев - над 300 картини, рисунки, карикатури и пр., притежава Домът на хумора и сатирата в Габрово. От тази сбирка най-често се репродуцират картини в монографии, обзори и каталози. От нея ще пристигнат и произведенията, които през есента ще се подредят в София за отбелязване на 100-годишнината на художника. Но сега те все още са в Габрово. Така както най-много картини на Жорж Папазов притежава Ямбол, на Димитър Добрович - Сливен, на Владимир Димитров-Майстора - Кюстендил... Което е сигурен знак, че осъзнаваме и преодоляваме тоталитарната централизация и вървим към нормализация на художествения живот, макар и мъчително бавно.Споменаването на Владимир Димитров-Майстора не е случайно - той открива в Кюстендил таланта на младия Стоян Венев, виждайки го да рисува по стените на фабриката на прежди Симоне. Било е към края на Първата световна война и на бялата, варосана стена ученикът Стоян Венев рисува сенегалци, които гонят бели български жени. Майсторът го води в ателието си и му предоставя истинска рисувална хартия. Така започва приятелството им.В София, вече в Рисувалното училище, Стоян Венев постъпва в ателието на Стефан Иванов, а сетне и при Борис Митов и Димитър Гюдженов. За да изкара прехраната си, работи какво ли не: най-напред в тютюнева фабрика, после е вестникарче по улиците, хамалин на гарата в Кюстендил, чирак при цървулджия, чирак в обущарница, изписвач на фирми за дюкяните, сервитьор във вегетариански ресторант в София... Но не престава да рисува - по стени и дувари, на хартия, в Червен смях (поканен лично от Смирненски). Така се запознава с Илия Бешков, от когото се учи не само на живопис, но и да свири на всякакви дудуци, двоянки и други простонародни свирки. Често пъти двамата изнасят цели домашни концерти. В бараката на улица Паисий, в която живее, Сирак Скитник води писателката Ана Каменова - купуват няколко работи на Венев. Първата си публична изложба прави съвместно с приятеля си скулптор Иван Фунев, в Тръпковата галерия под наслов Седем стъпала под земята. През 1933 г. Дружеството на карикатуристите урежда своя обща изложба, в която участва и Стоян Венев, за да се свърже до края на живота си с тази разновидност на художническото творчество. Самият Венев обаче постоянно твърди, че не е карикатурист. Поредният от неговите парадокси.Друг такъв парадокс, вече дело на Богомил Райнов, е оприличаването му с живописта на Жорж Руо, наивиста. Но Стояв Венев не е наивист, колкото и на пръв поглед да прилича на такъв. Той е академично образован живописец, ироничен, присмехулен може би, но не и наивист. Просто пластичният му възглед е такъв - близък до шопския хумор и мъдрост.В продължителния си живот Стоян Венев работи живопис, графика, карикатура, илюстрира огромно количество книги. Отличен с всички възможни награди на тоталитарната ни държава, той е лауреат и на бианалето във Венеция, в Кан сюр Мер във Франция, негови картини са част и от обществени и лични колекции в Европа и Америка. Но най-голямата от тях, както вече стана дума, е собственост на габровци. Което е голямо богатство

Facebook logo
Бъдете с нас и във