Банкеръ Weekly

Съдби

СТИГА ЗАВИСТ, ГОСПОДА!

Тъжно му става на човек, когато гледа как методично, целенасочено и с фанатично настървение и постоянство група хора, по всяка вероятност смятащи се за специалисти в театралната област, се стараят да изливат потоци от жлъчни писания върху един безспорно талантлив и млад български режисьор, какъвто е Александър Морфов. Греховете, които му преписват, са многобройни. Виновен е, че го канят да прави постановки в чужбина. Наричат го гастарбайтер. За тях няма значение, че тази чужбина не е къде да е, а в такива световни театрални столици като Москва и Санкт Петербург. Виновен е, че в постановките му участва определена група от актьори, пропускайки при това да споменат, че това в момента са едни от най-добрите български артисти; неморално постъпва, защото една от постоянните актриси в неговите спектакли е съпругата му Рени Врангова, която, без съмнение, сега е и една от няколкото ведущи актриси.Класикът на българската театрална режисура Леон Даниел пише в програмата към своята постановка на Пигмалион в Народния театър: През последните години все дебнех да налучкам съвпадение на това сложно четворно съчетание - актриса (има предвид Рени Врангова), актьор (става дума за Валентин Ганев), трупа (трупата на Народния театър) и директор, за да се отърва от натрапчивото самообвинение, че не съм направил навремето това, което ми се е полагало да направя. Фактът, че тая вечер зрителят ще гледа тоя мой следващ опус, показва, че ми се е сторило, че най-после съм налучкал съчетанието. Така е, господа, когато драматург е Бърнард Шоу, режисьор Леон Даниел, а главните роли се изпълняват от Рени Врангова и Валентин Ганев, постановката се играе в продължение на много години, защото публиката я цени и я гледа. Така е и с постановката на А. Морфов Дон Кихот, за която един столичен вестник с опит за иронизиране пише, че спектакълът Дон Кихот е единственият на софийската сцена, задържал се от началото на 90-те години на миналия век. Като че ли този минал век е бил не преди две, а преди десетки години. Срамно е, разбира се, да споменавам за греха на Александър Морфов, че успя да доведе едни от най-големите световни театрални дейци за постановката на Дванайста нощ, като им осигури нормални европейски хонорари. И така нататък..., и така нататък!По тази причина реших да се свържа с директора на Санктпетербургския театър Вера Комисаржевска Виктор Новиков, в който Морфов е правил постановка. Разказах му накратко за обвиненията, които се изсипват върху Морфов, и го помолих да разкаже за работата му в техния театър. Ето ви и отговора на г-н Новиков:Уважаеми г-н Георгиев,Внимателно прочетох вашето писмо и абсолютно съм съгласен с вас по повод на оценката на творчеството на Александър Морфов.Моля ви да издирите възможност и да предадете в един от българските вестници моето писмо.Господа!С огромно учудваме узнах за това, че в София е започнало оклеветяване на един от бележитите (аз не се страхувам от тази дума) млади режисьори на Европа.Преди няколко години при поредното ми посещаване в София (а аз много обичам България, която от 1969 г. насам посещавам редовно), видях спектаклите на Александър Морфов Буря, Сън в лятна нощ, На дъното, Дон Кихот (последния гледах и на фестивал в Македония).Спектакълът На дъното беше показан в Москва на международния фестивал на младите режисьори и премина с огромен успех. Почти всички спектакли на Морфов са истинско изкуство. Аз поканих Морфов да постави спектакъл в Петербург. Избрахме Буря от Шекспир. Постановката на този спектакъл произведе грандиозно впечатление и на зрителите, и на критиката, беше показан в много градове на Русия, Полша, Германия и други държави от Европа, беше удостоен с премията Златна маска (това е най-престижната театрална премия на Русия).След постановката в Санктпетербургския академичен театър Вера Комисаржевска Морфов получи покана от председателя на Съюза на театралните дейци на Русия Александър Калягин да постави спектакли в неговия театър. Тези проекти бяха осъществени.Сега се обсъжда възможността Морфов да бъде поканен в Болшой театър да постави операта на Н. А. Римски-Корсаков Снегурочка.Отношенията между нашите страни не могат да се нарекат идеални и аз мисля, че сега само културните дейци могат да възстановят прекъснатите връзки.Във всеки случай аз мисля, че за България не е изгодно да изгуби бележития режисьор, който с всяка своя постановка в Русия издига престижа и значението на своята страна.Морфов ще бъде желан във всяка част на света и ако се създаде около него непоносима обстановка, аз съм готов да предоставя сцената на моя театър и ще смятам за чест, ако той се съгласи да стане поканен главен режисьор на петербургския академичен театър Вера Комисаржевска. Аналогични предложения той може да получи от много московски и петербургски театри.На световния театрален небосклон не така често се появяват ярки звезди - днес Морфов е звезда не само на България и Балканите, но и на света.С дълбока почит и уважение: Виктор Новиков, художествен ръководител на Санктпетербургския академичен драматичен театър Вера Комисаржевска, заслужил деятел на изкуствата, секретар на Съюза на театралните дейци на РусияПрепрочитам писмото на В. Новиков и ме обхваща някаква безкрайна тъга и даже отчаяние. Толкова ли сме завистливи ние, българите, Господи, че сме готови да оплюем всичко, с което бихме могли да се гордеем, даже в такъв момент, когато в своето ежедневие сме притиснати от всички страни? Колко века трябва да минат, за да спрем да разглеждаме завистта като основна черта на нашата народопсихология?Професор Младен Георгиев, д-р на техническите науки

Facebook logo
Бъдете с нас и във