Банкеръ Weekly

Съдби

СТИГА ДА ИСКАТЕ, МОЖЕТЕ ДА ПРОМЕНИТЕ НЕЩАТА ЗА ДОБРО

Министърът на земеделието и равенството между половете на Швеция Маргарете Винберг пред в. БАНКЕРЪ

Г-жо Винберг, вие участвахте в агрофорума, който се състоя в София на 3 и 4 май. Поставихте ли някакви акценти на него?
- Всъщност, имах няколко послания. Едното от тях бе, че в бъдеще селското стопанство няма да се ограничава само с производство на хранителни продукти. Това означава и грижа за околната среда, биологична диверсификация, възстановяване на използваните земи. Другото послание бе, че сегашната система на земеделие в ЕС, известна като Обща селскостопанска политика, трябва да бъде променена, защото дава приоритет на количеството, а не на качеството. А в същото време потребителите искат все повече качество вместо количество. Всички скандали, свързани с производството на храни, идват от това, че хората започнаха да не вярват в сигурността им. В Германия и в някои други държави се наблюдава драматичен спад в потреблението на месо. Така е, защото хората нямат доверие в качеството на хранителните продукти. Ето защо трябва да поставим ударението върху качеството.

Когато става дума за това, има ли проблеми в Швеция с болестите по животните?
- Не. У нас не е регистриран нито един случай на болестта луда крава и няма намаление на потреблението на месо.

Една от темите на агрофорума в София бе българската селскостопанска политика. Какво е мнението ви за нея?
- Как да ви кажа, у вас се оказва много малка подкрепа на селското стопанство...

Може да се каже и че изобщо не се оказва.
- Да, зная! В сравнение с ЕС, където подкрепата за селското стопанство е много, много голяма, има една огромна разлика между земеделието у вас и земеделието на Общността. Разбира се, в България ще има промяна в това отношение, когато влезете в съюза. Защото с членството вие ще станете част и от Общата селскостопанска политика. Ще има промяна и за вашите селски стопани, особено за онези от тях, които предлагат продукция за продаване.

Има ли някакви връзки между Швеция и България в селскостопанската област?
- Нямаме особени връзки. В момента обаче у вас има представители на наши компании като Алфа Лавал и Тетрапак, които се опитват за оказват подкрепа на малките земеделски производители. Тези производители имат много големи проблеми с качеството на продукцията, а то трябва да е наистина много добро, за да присъствате на пазара. В Швеция имам много фермери приятели, които правят помежду си малки кооперативи, за да намалят разходите. Те могат да имат по-малък брой крави, 20-30 например, но когато използват заедно необходимата техника, им излиза по-евтино. Разходите им се намаляват и при съвместното използване на торове, на други компоненти в производството.

Внасят ли се шведски селскостопански стоки в България и български в Швеция?
- Не, не мисля, че внасяме нещо у вас. В магазините в Швеция се продава българско сирене, което е много вкусно.

Какво се прави в Швеция, за да не се допуска замърсяване на околната среда от земеделието?
- Наложихме ограничения в ползването на химически продукти като торове. Поставихме си общи цели за разработването на екологично чиста продукция. Една от тях бе до 2000 г. 10% от обработваемата земя да дава именно такава продукция. През тази година процентите ще станат единайсет, а до 2005 г. - двайсет. В същото време 10% от животните за месо трябва да бъдат отглеждани в райони за екологично чисто производство.

Необходимо е вероятно обработваемата земя, от която се получава екологично чиста продукция, да отговаря на определени изисквания.
- За нея има специални правила. Създадохме специална организация в Швеция, която контролира прилагането им. Има, разбира се, подобна организация, която работи и по линия на ЕС. Тези правила определят каква храна може да се дава на кравите, какви торове да бъдат използвани, дали въобще се използват и т.н. Регламентите, свързани с екологичното производство, са много.

Вие сте и министър на равноправието между половете. Доколкото ми е известно, процентът на жените в правителството на Швеция е най-висок в света.
- Да, така е.

По-особена ли е ролята на жената във вашето общество и виждате ли разлика в това отношение с другите европейски страни?
- Разликата е, че ние разполагаме със свобода...

Не е ли това прекалено силно казано?
- Не. Жените у нас имат свобода като индивиди. Ние можем да избираме как да живеем нашия живот, разполагаме с достатъчно средства, защото имаме добре платена работа. А това е основата на равенството. Да имаш работа, да разполагаш със средства, да имаш правото да избираш дали да живееш заедно с някого, ако го обичаш, или да живееш сам. У нас равенството между половете е типично шведско, типично скандинавско. И когато има такъв подход, могат да се разработят много законови правила. Вземете данъчната или социалната система. В скандинавските страни за разлика от другите европейски държави, тези системи почиват не върху семейството като най-малкия съюз, а върху индивида - бил той жена или мъж. Ако една жена, или един мъж иска да направи семейство - чудесно. Но те си остават преди всичко индивиди - с техните права, с техните възможности и, разбира се, със задълженията към обществото. Това е разликата.

Не приемайте въпроса ми за нездраво любопитен, но във вашата биография, пратена от шведското посолство в София, пише Има три деца. Живее с.... Вие просто живеете с този човек или сте омъжена за него?
- Не, аз съм разведена и живея с този човек. Това може да стане, защото имам образование, имам професия, имам средства. С други думи, аз бях независима от моя съпруг. Реших, че мога да живея без съпружеството.

Дълги години Швеция бе синоним на държавата на благоденствието. Може ли да се каже, че тя е такава и сега?
- Да, така е. Преживяхме много трудно време през изминалото десетилетие. Безработицата бе станала твърде висока, държавният дефицит бе голям. Когато Социалдемократическата партия се завърна във властта през 1994 г., трябваше да разчистим оборите. Това беше трудна работа. Трябваше да намалим дефицита, което направихме, като увеличихме данъците и посегнахме на системата за социално осигуряване. Сега обаче разполагаме с излишъци в държавния бюджет и бюджетът за другата година ще бъде, ако така мога да се изразя, бюджет за децата. Много средства ще бъдат пренасочени към хората с деца в Швеция. Майки с деца, бащи с деца или майки и бащи с деца. У нас хората могат да живеят както искат - в семейство или разделени. Ние обаче поставя във фокуса децата, защото те трябва да живеят добре в Швеция. И когато държавата пак разполага със средства, ние ги даваме за доброто на децата, за всичко, свързано с тях - отглеждане, платени отпуски на родителите - майки и бащи.

Смятате ли, че един ден ще е така и в България?
- Сигурно ще стане. Не забравяйте, че в началото на ХХ век Швеция бе една от най-бедните държави в Европа. Така че, стига да решите да промените нещата, ще успеете да го направите.

Знаете, че се стремим към членство в ЕС. В тази връзка какво спечели и какво загуби Швеция от приемането си в съюза?
- За мен това е много труден въпрос (смее се дълго). Аз бях против влизането ни в ЕС, бях в челните редици на противниците на членството в съюза. Когато се обсъждаха тези неща, пак бях министър на земеделието. В Швеция, знаете, имаше референдум по въпроса през септември 1995 година. По онова време агитирах навсякъде срещу членството - по улиците, в телевизионните студиа. Загубихме на референдума. Аз обаче съм демократка и казах на премиера - това не ми харесва, но щом повечето шведи са за, ще работя в полза на добрите ни отношения с ЕС. Оттогава все съм министър - на земеделието, на труда, сега на земеделието и на равенството между половете.
Но да се върна към въпроса ви. Мисля, че е още много рано за равносметка какво загубихме и какво спечелихме от влизането в ЕС.


Разговора води Атанас Матев

Facebook logo
Бъдете с нас и във