Банкеръ Weekly

Съдби

Стефка Костадинова: РЕКОРДИТЕ СА ЗА ПОДОБРЯВАНЕ, НО... КОЙТО ГО МОЖЕ

Преди 15 години, на 30 август 1987-а, на световното първенство по лека атлетика на олимпийския стадион в Рим Стефка Костадинова постави знаменития си рекорд на планетата в скока на височина - 209 сантиметра. Този връх продължава да стърчи недостъпен като хималайски първенец. За наша чест и радост. По този повод потърсихме за няколко въпроса олимпийската и световна шампионка, голямата Костадинова. Тя е на почивка със семейството си в курорта Елените, но с удоволствие даде това ексклузивно интервю за БАНКЕРЪСтефке, три петилетки минаха, откакто онази летва, вдигната на кота 209, не помръдна и после намиращият се наблизо римски Колизеум щеше да се срути от аплодисменти...- Минаха ли? Виж ти! Не си падам много по юбилеите, но този ще го полея с шампанско. Скъп ми е рекордът, защото го постигнах на най-авторитетно състезание, пред възторжена и разбираща публика. Не усети ли тогава, че скачаш в следващия век?- Какъв ти следващ век! Тогава всичко беше максимално просто: нямаше човек в света, който в този момент да иска повече от мен победата. Това обаче не можеше да стане без върхов резултат. Аз бях готова за него и... полетях. Години по-късно, когато поогледах малко по-спокойно спортната си кариера, установих, че този рекорд не само ми е доста мил, но се оказа и много жилав. Изпитах даже нещо като неудобство от неподатливостта му. В края на краищата рекордите са направени, за да бъдат подобрявани, нали?Да не би да искаш да кажеш, че ще ти е приятно, ако скоро някое оперено девойче те бутне от трона?- Не знам дали ще ми стане чак приятно, но със сигурност няма да потъна в сълзи от мъка. Дори напротив, ще ми олекне и ще повярвам, че и аз съм земна атлетка. То иначе е някак неестествено. Виждаш ли спортистка, която може да направи тази тънка работа?- Признавам, че не следя отблизо какво става в световния сектор за скок на височина, но има една шведка, чийто стил ми допада - Кайша Берквист. Харесва ми нейната взривност и техника, в които има потенциал. Познавам това момиче от състезателните си години, поздравявам я за европейската титла от Мюнхен и искрено й пожелавам да ме догони... Ако може. Тя май наистина си е наумила да го направи - опита да скочи 210 сантиметра на един турнир...- Ами то с опити става тази работа. Е, нужна е и голяма доза дързост. Досещам се какво си казва Кайша: висок е рекордът му с рекорд, но искам да виждам летвата на тази височина, за да свиквам с нея. С това ми напомня за мен самата. И аз, често подсъзнателно, се стремях към голямото. Там е основният смисъл в спорта. Берквист е доста респектирана от теб. Боготвори те, винаги се сеща за трайното ти присъствие в сектора. На първенството на континента в Германия отново те спомена.- Няма какво толкова да мисли за мен. Да скача и това е. Трудно ще й бъде да ме стигне, но на мен навремето лесно ли ми беше? Операции преживях, падах, ставах, родих, след което пак се изкачих най-отгоре... Обаче, знаеш ли, има нещо, което ме измъчва, като си говорим за рекорди и титли. Искаше ми се българско момиче да подгони върховете ми. Имахме школа във високия скок, способни треньори, редувахме се през последните трийсетина години в челото на света: Йорданка Благоева, Людмила Андонова; Светлана Исаева беше до мен, после блесна съгражданката ми Христина Калчева. И Венелина Венева стигна до медалите. Сега сме в някаква сянка. Дано бързо отмине. Ако някоя ще ме надминава, нека поне да е българка. Ето това би било истинската приемственост.Как я караш на отговорната служба, госпожо бъдещ заместник-министър?- Ами карам я някак си, както се пее в песента. Порасна ни работата с това ново министерство, но нали ме знаеш, няма да се стресна от поредното предизвикателство. Екипът ни е добър, колегите ми разбират от администрация, пък и аз научих кое-що, така че и на новото поприще се опитвам да скачам без грешка. Понякога всичко изглежда не като скокове, ами като бягане през препятствия. Впрочем, като казах препятствия, се сетих за още една българска дисциплина в леката атлетика - 100 м с препятствия. И в нея световният рекорд е възрастен - на петнайсет години без една. Предполагам, че авторката му - Йорданка Донкова, също би се радвала, ако наше момиче подобри постижението й. Нека да е след време, ще почакаме, но нашенче да е.Каква ще е първата ти работа след отпуската?- Да си стегна първокласника. Моят малък Николай тръгва на училище тази есен и е голяма шетня около него. Вълнувам се, сякаш аз ще уча буквите... После подхващам спортните дела. Работа има, не е като да няма, нали сме вече министерство... На бюрото ме чакат сумати папки и папчици. Животът ми продължава като вечна гонитба на рекорди. Не искам да спирам, така ми е добре... Но, казваш, моите 209 станали на 15 години! Ама че работа! Какво пък, нека!

Facebook logo
Бъдете с нас и във