Банкеръ Weekly

Съдби

СТЕФАН КАРАМАНЛИЕВ: ЯХТАТА ТИ ДАВА ПОВЕЧЕ СВОБОДА

Думата яхта, заедно с Монако и Формула 1 се наредиха през последния месец в речника на българина почти до понятия като митници, приватизация и корупция. Оттук-нататък сигурно доста дълго време ще бъде еретично да се каже, че някъде в страната може би все пак има и някой честен собственик на тези красиви ветроходни плавателни съдове, които така елегантно могат да порят синевата (да речем) и на Средиземно море. Мит е, че яхтите са удоволствие, достъпно само за най-богатите, и че всички останали могат само да въздишат по тях - разказва Стефан Караманлиев, собственик на яхтата Карела. - Ще ви кажа само, че яхтените пристанища в Несебър и Созопол, в които има места за около 200 яхти, са препълнени. Във Варна и Балчик има други три пристанища, в които положението е идентично. В тях всички яхти са на българи. Нашите закони са толкова рестриктивни спрямо чужденците и им създават толкова бюрократични трудности, че те предпочитат да държат собствените си съдове в Гърция, Турция или на други места. Караманлиев твърди, че богатите българи също отдавна са намерили по-уютни местенца за лодките си някъде из европейските портове. Според него най-скъпата яхта, която трябва да краси българското море, все още не е стигнала до неговите води. В момента мои приятели се занимават с доставката й до Черно море - доверява той. - По тяхна преценка цената й е между 300 и 400 хиляди евро и вероятно това ще е първата абсолютна нова фабрично направена яхта в България.Караманлиев е 49-годишен. Роден е в София, завършил е спортния институт (по онова време ВИФ, днес НСА) и от 21 години е треньор по ветроходство и професионален инструктор в този спорт. В края на 2002-ра фондация Кор Кароли, която отличава най-добрите постижения във ветроходството у нас, му връчва наградата Златен глобус за яхтсмен номер едно на годината. Караманлиев я получава за осеммесечното си плаване, при което зад гърба му остават близо 14 000 морски мили. През октомври 2001 г. той тръгва с Карела от Несебър и до юни 2002 г. прекосява Средиземно море и Атлантическия океан в двете посоки. За сравнение, класираният на второ място яхтсмен е изминал по време на своя круиз едва 1093 мили.При своето плаване Караманлиев е имал и помощник - негов по-млад ученик и приятел. По принцип яхтата може да се управлява и от един човек - пояснява шкиперът. - Но в открито море винаги е по-добре да има още една ръка. Тя е особено ценна от Босфора до стотина мили след Гибралтар, където трафикът на плавателни съдове е много голям и екипажът се намира в постоянен зрителен контакт поне с няколко кораба. Лодката ти обикновено се разминава с тях на доста малко разстояние и това е изключително изморително за сам човек. Парадоксално или не, изчисленията на Караманлиев показват, че животът на яхта може е по-евтин, отколкото на сушата. Осемте месеца в открито море глътнали на ветроходците общо около десет хиляди лева. Доста трудно двама здрави и прави мъже ще се вместят в тази сума, живеейки осем месеца в София или в който и да е по-голям български град. Всъщност голяма част от тези пари отидоха не за нас или за лодката, а за навигационни карти, за т.нар. пилоти или лотове - отбелязва Караманлиев. - В тях има всичко, което трябва да знае един екипаж по време на пътуването си. Описано е как изглежда дадено пристанище, как може да се влезе в него, какви са законите на страната, как да се заверят необходимите документи на входа и на изхода на порта, та ако щеш дори и къде е най-евтината бира. За съжаление в почти всички пише също, че към България и Румъния с яхта просто не бива да тръгваш. Във всички точки по света една карта струва кажи-речи 30 долара или евро, а лотът - 60 долара или евро. Общо за осемте месеца сме похарчили за карти, бордови книги и пилоти около 800 долара. Иначе навсякъде, където зареждахме с дизел, сме плащали по-малко, отколкото у нас - и в Испания, и в Португалия, да не говорим за остров Кабо Верде, Сенегал или Гваделупа. Ветроходците имали проблеми заради българските си паспорти само в Гибралтар. Британският чиновник от местната пристанищна администрация не ги пуснал в пристанището без виза за Острова, а ги отпратил обратно към България да си я набавят. Можехме да му кажем, че имаме технически проблем и тогава нямаше как да ни изгони - убеден е Караманлиев. - Но пък не искахме да му се молим. Преместихме се пет мили по-надолу в испанска територия и всякакви визови проблеми отпаднаха.Във всеки порт, където Карела акостирала, екипажът й е плащал пристанищна такса. Най-често властите прибирали пари според дължината на лодката. Най-скъпо им излязло в испанския град Майорка, където платили 50 долара. В останалите пристанища таксували Карела с по десетина евро на нощ. Имало и котвени стоянки навътре в заливите, където яхтата можела да стои безплатно. При тези стоянки хамалогията е по-голяма, защото мъкнеш с надуваемата лодка продукти и резервни части от пристанището - казва Караманлиев. - Но пък спестяваш пари.На шкипера най-много му харесало в Сенегал. Допаднали му природата, отношението на хората, красотата и невероятната грациозност на местните жени... Преди мен никой в семейството не се беше занимавал с яхти - споделя Караманлиев. - Но пък след мен и двете ми дъщери се запалиха. По-голямата също завърши ветроходство и сега е треньор в Турция - в Измирския яхтклуб. Самият аз се запалих по лодките още като дете. На 18 години изкарах курс за ветроходец, после за инструктор и т.н. От 1983 г. насам не съм се занимавал с нищо друго освен с ветроходство и яхти. Дълго време работих като щатен инструктор. За пътешествието из Средиземно море и Атлантика събрал пари от курсовете, които води на Панчаревското езеро или на язовир Искър, както и от летните круизи на Карела по Черно море. По принцип е трудно да се изхранваш само с туристически пътувания, макар че хората сигурно си мислят обратното - продължава разказа си Караманлиев. - Известно е, че в България идват по-бедни туристи. Много от тях от социални домове, така че и за тях е малко необичайно да си наемат яхта. Но пък повечето западняци отдавна са разбрали, че почивката на море съвсем не е само плаж. Обикновено взимаш група от Несебър, возиш я два часа в морето, за да слезете на някой пуст бряг и да си направите барбекю. После обратно в лодката и в Несебър. Има и по-далечни маршрути, разбира се. До Истанбул, например. Едно от най-драматичните ми връщания беше точно оттам. Три дни се борих с вълните и преживях неща, които и в океана не ми се случиха. Малцина знаят, че Черно и Средиземно море са сред най-коварните морета. Те са полусладки, при вятър вълните са просто страшни - остри и нанасят много поражения на съдовете. Карела е произведена през 1988 година. Максималната й дължина е десет метра, широка е почти три и половина метра, газенето й е два метра, а площта на ветрилата й е 90 метра. Кръстена е на името на вятър, който духа от брега към водата и е любим на шкиперите. Има две пасажерски кабини и салон. На борда й се побират и дванадесет човека, но едва шестима могат да преспят на нея. Яхтата ми е самоделна и е построена от мой познат - заявява Стефан Караманлиев. - През 1993 г. вече си бях навил на пръста, че оттук-нататък започвам да плавам активно, и непрекъснато си повтарях, че да имаш лична яхта, означава да имаш повече свобода. Купих я, макар че покупката й ми струваше много жертви и ограничения. Направих й сериозен ремонт, тъй като в България много хора строят яхти, без да разбират за какво точно става въпрос. Сложих й нова мачта, измених двигателя... За лукс в Карела трудно може да се говори. По принцип луксът на яхта е нещо привидно, особено при по-дълги плавания. Клатят ли те вълните няколко седмици в открито море, всичко в лодката става на кълбо. На човек, който се е качвал само на водно колело, му е малко трудно да повярва в последното. Но пък кого да попита - МВР ли?

Facebook logo
Бъдете с нас и във