Банкеръ Weekly

Съдби

СТЕФАН ДОБРЕВ - АРХИТЕКТЪТ, КОЙТО СТРОИ

Стефан Добрев (1961) завършва архитектура във ВИАС през 1987 година. За кратко работи в Главпроект и Интерпроект, след което специализира във Франция (1988-1992) градоустройство. През 1992 г. след спечелен конкурс става редовен член на Ордена на архитектите на Франция. Има собствена проектантска фирма в Париж, а отскоро и в София. Участвал е в над 50 международни конкурси, 15 от които е печелил. Сред най-големите му реализирани проекти са: централата на авиокомпанията Корс Еър във Франция, търговско-промишлената палата в Мо на 50-ина километра от Париж, Японският културен център и др. В София Стефан Добрев спечели първа награда за сграда на БНБ на булевард Тодор Александров(1992), първа награда с възлагане за комплекса от сгради на Художествената академия в София (2005), първа награда за преустройство на бирената фабрика Прошек на улица Сан Стефано и др. В момента творческата му дейност е съпроводена от непрекъснати пътувания между Париж и София.За първи път се срещнахме и разговаряхме с арх. Стефан Добрев през 1992-ра, когато той, току-що навлязъл в третото десетилетие на живота си, спечели конкурса за нова сграда на БНБ. Такава беше амбицията на тогавашния управител на банката проф. Тодор Вълчев, а техническото провеждане на конкурса се ръководеше от подуправителя Емил Хърсев. Паметникът на Ленин (автор Лев Кербел) на площад Св.Неделя вече бе демонтиран, а наследникът му, монументът София (автор Георги Чапкънов) още не се задаваше. Идеята на проф. Вълчев бе да създаде обобщен банков център, който да обединява в един ансамбъл новата сграда на БНБ и БУЛБАНК отсреща. За целта бе постигнато споразумение с представителите на Ватикана, собственик на терена под разрушената от бомбардировките през зимата на 1944-а католическа катедрала. Условието бе бъдещата банка да приюти и голям параклис за нуждите на това вероизповедание у нас. Стефан Добрев се справи блестящо със заданието и получи високо одобрение както от банкерите и българските католици, така и от архитектурната колегия. За първи път името му се налагаше на вниманието на творческите среди. Но, както сподели той, в този период в България нямаше условия за обществени поръчки. Така проектът остана в документацията на своя автор и в архивите на БНБ.Следващата поява на арх. Стефан Добрев в София, две години по-късно, бе свързана с един болезнен обществен проблем - напредналата идея за строеж на хотел Хилтон в Южния парк. Задачата на младия архитект бе да демистифицира тайно спазарения проект на френския архитект от испански произход Рикардо Буфил, който предвиждаше вдигането на 28-етажна сграда с допълнителни декоративни надстройки. Тогавашният председател на общинския съвет Евгени Бакърджиев бе изградил за целта специална фирмена структура Луксозни хотели, в която общината участваше с апортна вноска на терен. Вестник БАНКЕРЪ първи алармира обществеността за намеренията и благодарение на арх. Добрев изнесе нелицеприятния факт, че проектът е механично пренесен от Токио, където е получил категоричен отказ. Благодарение на серията от публикации архитектурната колегия и софийското гражданство предприеха серия от легитимни атаки. И макар да не се стигна до спирането на строителството, все пак се реализира компромисното решение няколко пъти да се намали неговата етажност. А неизразителната, безлична окончателна архитектурна физиономия на хотела не привлича погледа на минувачите, т.е. не дразни и ги оставя безучастни.Тази година името на арх. Стефан Добрев нашумя особено много покрай категорично спечеления конкурс за комплекс на Художествената академия в столицата. За първи път от поне три десетилетия 13-членното жури от безспорни авторитети в своята професия присъди безусловна първа награда на младия ни съгражданин. И също така за първи път от много време отличието бе съпроводено с възлагане за изработване на окончателен проект и строеж. Както е известно, за целта ще са необходими 20-23 млн. лв., които Художествената академия има намерение да осигури чрез продажбата на имотите си в Дървеница и на булевард Цариградско шосе, където са пръснати отделните факултети. Все още се спори по проблема дали изграждането да се извършва поетапно, или реализацията да стане цялостно. Арх. Добрев подробно ни запознава с етапите на проектирането и последователно подрежда десетте варианта, предхождащи крайното решение. През всичкото това време той и екипът му се е съобразявал с трите основни акцента на градската среда: Храмът Св. Александър Невски като естествен пространствен център, Народната библиотека Св. св. Кирил и Методий и визуалното й обединяване с Художествената академия и подходите към съществуващата градинка с паметника на Св.Климент Охридски в нея. На въпроса на в.БАНКЕРЪ как ще адаптира проекта, след като съвсем сигурно се очаква при изкопните работи да се разкрият ценни археологически пластове, отговорът е недвусмислен: ще действаме според ситуацията, но при всички случаи ще разкриваме и експонираме археологическите находки.На публичното обсъждане на резултатите от конкурса, изложени на вниманието на софиянци в галерия Академия, се чуха различни гласове. Между осанна и разпни го се прокрадна и протестът на арх. Владислав Николов, който има намерение да оспорва по съдебен път журирането на надпреварата. Точно този пункт рязко разграничава начина на мислене, формиран в метрополията десетилетия наред, и този, изграден в диаспората, т.е. в една друга, по-висококултурна среда. Арх. Николов се оттласква от идеите на своя баща, известния архитект Никола Николов, и неговата реализация на Галерията за чуждестранно изкуство. Намерението около нея да се изгради бъдещият музеен център на София, лансирано още през 70-те години от Никола Николов, окуражава неговият син Владислав да придърпва акцентите към този сегмент от околното пространство, понижавайки останалите архитектурни паметници в по-нисък ред. Респектът към фамилната традиция е нещо много добро и похвално днес, когато колективната памет страда от ускорено развиваща се амнезия. Но общественият интерес е нещо друго и често пъти прекрачва по-старите етични норми. Арх. Добрев се ръководи точно от този интерес, спазвайки коректно обемно съотношение към всички съществуващи околни сгради, в това число и към най-старата от тях - Народното събрание в съседство. Като особено ценно постижение обаче се откроява запазването на старите ателиета в неизразителната северна сграда. За известно време нашите медии вдигнаха голям шум за тези ателиета, побрали огромна историческа и културна памет през целия ХХ век. С право. Арх. Добрев споменава, че е останал приятно изненадан от чудесните вътрешни пространства, което го е накарало да ги съхрани. В разговора ни с него се позоваваме и на примерите в Париж, които още от Айфеловата кула, през центъра Бобур, та чак до монументалната арка първоначално будят усещане за еклектика и естетическа несъвместимост, но не много по-късно се превръщат в съвременни символи на френската столица. Защото мисията на твореца е да изпреварва общите настроения и представи, да ги тласка напред и да ги поставя в унисон с особеностите на времето, постигайки баланс между минало и настояще. Струва ни се, че точно такава философия откроява и проекта на арх. Стефан Добрев.При срещата ни отделяме време и за разглеждането на проекта за малък жилищен комплекс, условно наречен Прошековата фабрика. Този софийски квартал, както е известно, повече от две десетилетия тъне в руини. Наследниците от фамилията Пипеви успяха да си го върнат, макар все още да се съдят (безрезултатно!) с държавата за днешната резиденция Лозенец. Проектът, спечелил през тази година първа награда на организирания конкурс, все още се намира в етап на най-детайлна разработка, в която като проблем номер едно се откроява автомобилният подход към територията. Районът е със старо застрояване и трафикът по него е особено натоварен заради съседството с БНТ. Денивелацията на терена предлага добри естествени възможности за подземни паркинги, но се налага и преустройство на съществуващото движение по уличната мрежа околовръст. Тези неудобства екипът на арх. Добрев решава много елегантно и безболезнено (при добронамереност на общината), като при това изгражда многофункционален жилищен район, в който не е загърбена и традицията на паметника. В момента арх. Стефан Добрев и колегите му са се приютили в една невзрачна къща на булевард Мадрид и работят, та се пушек вдига. Разговорът ни се състоя след седем часа вечерта, но нищо не подсказваше, че работният ден отдавна е приключил, че сме в разгара на лятото и ваканционния период. Полученото признание задължава, а близката перспектива за строеж - още повече. Така ли се работи и в Париж, питаме. Така, отговаря ни нашият събеседник.

Facebook logo
Бъдете с нас и във