Банкеръ Weekly

Съдби

Стефан Цанев: ОЦЕНЯВАМЕ ТАЛАНТА СПОРЕД ЗЛОБОДНЕВНИЯ МУ ОРЕОЛ

Известният поет едва ли има нужда от представяне. Никога не е заемал важни държавни постове, никога не е бил дори главен редактор на някое издание. Цял живот е работил само като прост драматург на театър - сега на драматичен театър София. Женен е за актрисата Доротея Тончева и имат една дъщеря.Г-н Цанев, имам чувството, че не се променяте и като че ли все оставате неразбран докрай. Така ли е?- Напротив - разбират ме прекалено добре, но, изглежда, че или греша, или пък това, което казвам, е неприятно за мнозина. Аз не вярвам в правотата на стадното мислене, не смятам, че мнозинството винаги е справедливо.Как би могъл интелектуалецът да се измъкне от омагьосания кръг на материалната необезпеченост и евентуалната политическа обвързаност?- Как да се измъкне интелигентният човек от примката на мизерията, искате да кажете? Има само един начин - като се прави на разсеян. Не е страшна мизерията, обидно е някак. В онези държави, към които сме тръгнали, най-скъпо платен е интелектуалният труд. У нас интелектуалният труд е най-мизерно платен. Каквото и да ми говорите, не може един миньор или един полицай да получават повече от един учител или лекар, това е абсурд. Не откривам Америка, знаят го всички. Но комедията продължава, защото лекарите и учителите са интелигентни хора и което е по-важно, имат чувство за дълг: как тъй децата няма да се изучат, как тъй болните ще мрат? И си траят. Макар да знаят, че децата, като се изучат и болните, като оздравеят пак ще им подхвърлят огризките си. Иначе всичко би се нормализирало много бързо. Представете си - затварят се всички училища и университети, всички болници и поликлиники - тогава протестите на миньорите и на таксиджиите ще ви се сторят детска забава... Колко време може да издържи държавата? Месец? Два? Пак ви казвам - не е страшна мизерията, ще издържим, страшно е неуважението. А то е заразително, програмира и децата ни - никое от тях вече не мечтае да стане учител или лекар, всяко предпочита да бъде мошеник, бандит или политик. Така обществото ни деградира и ще деградира - но докъде?А политическата обвързаност за интелигентния човек е доброволно робство, трябва да се правиш на сляп и глух, да вярваш, без да мислиш.И все пак защо и напоследък вълненията на хората пак се сведоха до насъщния?- Идеализмът има граници. Без хляб не се живее. И не е вярно, че бедността не е порок. Страшен порок е. Мислейки само за насъщния - оглупяваш, оскотяваш. Коварен драматург е бедността - превръща хората в престъпници, в крадци и убийци. Да не мислите, че циганите просят или крадат от любов към изкуството?Какво крепи днес човек като вас, колко са китовете?- Крепя се аз не на четири кита, а само на един и той взе да потъва в дън море - това беше илюзията, че след падането на комунизма ще настъпи ново възраждане, нов духовен възход, че новите ни държавници като нови възрожденци ще мислят преди всичко за отечеството, а после за себе си.Доволен ли сте от своите врагове?- Враговете ми не ме интересуват. Лошото е, че много от моите приятели ми станаха врагове. Едно не можаха да разберат: че ако негодувам срещу тях, правя го, защото ги обичам, правя го, за да не грешат повече, ако ги мразех, щях да си мълча и да се радвам. Както човек постъпва с враговете си.Някои надежди от началото на лятото започнаха да се изпаряват. Месията, когото десетина години чакаме, май пак се отлага...- Месията не ни е виновен, че не може да извърши чудото, виновни са ония, които чакат да им поднесе чудото наготово. Помните ли евангелската притча за слепците, които молят Христос да изцели очите им? Той ги пита: Вярвате ли, че мога да сторя това? Те му казват: Да, Господи! Тогава Исус се допря до очите им и рече: Нека бъде според вярата ви. И очите им се отвориха... След всяко чудо Исус казва на спасения: Твоята вяра те спаси! Може да помислите, че Исус е казал това само за да насърчи хората да вярват в него, че той би могъл - вярват или не вярват в него - да извърши каквото си иска? Май не е така. Когато се връща в отечеството си, в Назарет, неговите съграждани го посрещат с недоверие: Ти ли ще ни спасиш бе, че нали те познаваме, ти си син на дърводелеца Йосиф! И Той не извърши там никакво чудо поради неверието им - свидетествува Матей. Какво излиза? Че за да извършиш някакво чудо, не е достатъчно само да ти повярват, сиреч - трябва и те да участват в чудото. Какви чудеса можем да очакваме в нашето мило отечество, когато никой на никого за нищо не вярва, когато всеки гледа как да пречи на другия?Защо овластеният българин оглупява, като поеме кормилото?- Не само овластеният българин оглупява, като се качи върху трона на властта. Властта поставя на изпитание моралните качества на всекиго. Човек трябва да има много силен характер, за да не го промени властта, или да е професионалист, да е учил, да се е готвил за политическа и държавническа кариера. Второто у нас все още е непознато, във властта попадат хора, които не са и сънували, че ще се занимават с управляването на държавата, и ако не притежават неимоверно силни характери, те лесно стават надменни, мислят, че са на власт, понеже са гении.В последно време ренегатството пак става модно? Какво го подклажда?- Трябва да сме внимателни, като употребяваме думата ренегат - свикнали сме да чуваме само окончанието й: гад. А всъщност какво значи ренегат? Човек, който се е отрекъл от нещо. А защо се е отрекъл? Кой е виновен: отреклият се или нещото, от което се е отрекъл? Трябва ли да вярваш до безкрай в някого, въпреки че се е оказал негодник?Възможно ли е и как хората да намерят своята социална приложимост в съвременното общество? Казват, че за свободните народи това е принцип - или сам създаваш себе си в обществото, или никой не ти обръща внимание?- Това, никой да не ти обръща внимание го постигнахме, надминахме свободните народи... Как искате човек сам да създава себе си в обществото, като всички ние - от 20- до 70-годишните - сме дресирани, че обществото ни създава, че колективът, партията, вождът и прочие мислят за нас? Това е все едно да пуснеш едно лъвче от цирка в джунглата и да се надяваш да оцелее...Докъде трябва да се простират границите на компромиса?- Компромисът, в името на каквото и да се извършва, не бива да преминава границите на човешкото достойнство. Смачкаш ли си сам достойнството - и Господ не може да ти помогне.Има ли кандидати сред младите за писателска слава, или свободният ринг ги стъписва? Всъщност кандидатите за какво са най-много?- Кандидати за слава ще има винаги. Това е един от най-естествените и най-илюзорните стремежи на човека за реализация, стремеж да остави следа след себе си. Така че не се наемам да съдя нито себе си, нито никого. Но никак не завиждам на младите писатели за свободния ринг, за това, че не срещат съпротива - това ги лишава от сила, от изобретателност, прави ги еднозначни, разглезва ги и търсят измислени противници за неуспехите си.Може ли да се каже, че днешните дебютанти в литературата са по-самотни и по-безпомощни от преди?- По-безпомощни не са, но са по-самотни, защото нямат нужда от съмишленици, от приятели. Не сте ли забелязали, че гениите рядко се раждат самотни, раждат се на плеяди: Софокъл, Еврипид, Сократ, Фидий, Аристофан; Вергилий, Овидий, Хораций, Ливий; Толстой, Чехов, Достоевски; Каравелов, Ботев, Вазов, Друмев, Славейков.Кои умеят да печелят от творбите си днес?- Които пишат и хубаво и интересно.Поетът Иван Радоев казваше, че поезията умира само от собствена смърт. Споделяте ли тази мисъл?- Да, така е. За съжаление ние и тук правим изключение, при нас се случва нещо много тъжно: отиде ли си поетът, писателят, художникът, напусне ли житейската стъгда - отписваме го, забравяме го. Само вдовиците им от време на време се мъчат да напомнят за тях, устройват жалки помени, посмъртни юбилей. Изглежда, нямаме усет за вечното, за наистина ценното, за нетленното, като че ли продължаваме да оценяваме таланта според положението на човека в обществото, според злободневния му ореол.

Facebook logo
Бъдете с нас и във