Банкеръ Weekly

Съдби

СТАРИ МУЦУНИ ЩЕ ВДЪХВАТ НОВИ НАДЕЖДИ

След като повече от година се сражава срещу световния тероризъм, президентът на САЩ Джордж Буш реши да сложи ред и в собствения си дом. В края на миналата седмица той принуди най-елитните икономисти от обкръжението си - финансовия министър Пол О'Нийл и главния си икономически съветник Лорънс Линдзи, да подадат оставка. Очевидно Буш си дава ясна сметка, че ревностната защита на американските интереси по всички кътчета на света няма да бъде достатъчна, за да му гарантира втори президентски мандат на изборите през 2004 година. Докато гонеше терористи из лабиринтите на Тора Бора и набелязваше поредните нации, които представляват заплаха за Щатите, корпоративна Америка му отпусна края. В рамките на половин година станаха няколко зрелищни фалита на смятани за елитни местни компании, икономиката упорито отказа да се възстановява толкова бързо, колкото се искаше от нея, а безработицата достигна 6 процента. В резултат доверието на инвеститорите към страната на неограничените възможности спадна катастрофално и се оказа, че капиталовите потоци са недостатъчни да запълват огромния дефицит по текущата й сметка и същевременно да крепят силата на щатския долар. И нещата се объркаха... Неуморният каубой от Тексас бе принуден да се замисли по-сериозно за политическото си оцеляване. В началото на седмицата той номинира Джон Сноу - управител на борда и главен изпълнителен директор на железопътната компания Си Ес Екс корп. (CSX Corp.) за нов министър на финансите. Името на Стийвън Фридмън - бивш управител на щатската инвестиционна банка Голдмън Сакс (Goldman Sachs)у пък упорито се спряга за наследник на Линдзи. Начело на Комисията за ценни книжа и фондови борси ще застане бившият шеф на нюйоркската фондова борса (NYSE) Уилям Доналдсън. Така Буш предприе първия ход да оправи имиджа си преди началото на надпреварата за президентските избори в САЩ през 2004 година. Ако предложението на Буш бъде гласувано от щатския Конгрес,Джон Сноу ще заеме креслото на подалия оставка на 6 декември финансов министър Пол О'Нийл. От него се очаква да пропагандира идеите за по-бърз икономически растеж и за създаване на повече работни места. Това, преведено на езика на Буш, означава повече данъчни намаления за бизнеса и за физическите лица дори с цената на увеличение на бюджетния дефицит в краткосрочен план. Според журналиста Дан Акман, от елитното щатско бизнес издание Форбс, бъдещият ковчежник на САЩ прилича в много отношения на своя предшественик. Подобно на О'Нийл и Сноу е бил висш чиновник по време на президентския мандат на Джералд Форд. И двамата се прехвърлят в компании от традиционни индустриални сектори, след като напускат държавните си длъжности. Сноу става главен изпълнителен директор на Си Ес Екс през 1989 г. - две години след като О'Нийл поема ръководството на алуминиевия конгломерат Алкоа (Alcoa). И двамата са приятели на шефа на Федералния резерв Алън Грийнспън. Но шестдесет и тригодишният Сноу е с година по-възрастен от О'Нийл. Една от съществените разлики между двамата мъже е, че оглавяваната от Сноу компания не може да се похвали с финансовите успехи на Алкоа. Си Ес Екс, базирана в Ричмънд, щат Вирджиния, притежава най-големия товарен железопътен парк в източната част на САЩ. Тя приключи миналата година с оперативни приходи от 8.1 млрд. щ. долара и чиста печалба от едва 293 млн. щ. долара - с 63% по-ниска, отколкото през 1997 година. Акциите на Си Ес Екс се обезцениха с 20% от началото на годината насам, когато индексът на Стандард енд Пуърс 500, следящ железопътните компании, загуби 3.6% от стойността си през същия период. Сноу обаче получи 10.1 млн. щ. долара за миналогодишния си труд в компанията - повече от възнаграждението, което взе О'Нийл за управлението на Алкоа, а тази групировката направи двойно повече продажби от Си Ес Екс. През последните пет години Сноу заработи общо 29.2 млн. щ. долара. Според условията на договора му - ако премине на държавна служба, той ще получи акции от железопътната групировка за 5.6 млн. щ. долара и най-малко 4.5 млн. щ. долара като заплата. Затрудненията на Си Ес Екскоито по всяка вероятност ще застанат в центъра на вниманието на щатските сенатори, когато започнат дебатите за утвърждаването на Сноу за финансов министър. Проблемите тръгват от покупката на част от товарните маршрути на компанията Конрейл (Conrail) през 1997 г. срещу 10.2 млрд. щ. долара. В резултат на сливането стабилните оперативни приходи на Си Ес Екс паднаха под 10.8 млрд. щ. долара през 1999 г., а за последните шест години средната годишна доходност на книжата й бе -1 процент. Сноу пък продаде на три порции свои акции от компанията за 13 млн. щ. долара в периода 8 август - 11 септември тази година. Повечето експерти и политически наблюдатели очакват Сноу да спечели поста. Той познава добре порядките във Вашингтон още от времето на петгодишния си мандат като заместник на заместник-министъра на транспорта през 70-те години на ХХ век. Сноу е и бивш председател на Кръглата маса на бизнесмените - асоциация на главните изпълнителни директори на най-големите щатски корпорации. Освен това е член на бордовете на елитни местни групировки като Съркит сити сторс (Circuit City Stores), Джонсън енд Джонсън (Johnson Johnson), Юнайтид стейтс стийл (United States Steel) и Вирайзън къмюникейшънс (Verizon Communications). Периодически някой от президентите на САЩ се е обръщал към него за помощ. Например през последния месец от втория си президентски мандат Бил Клинтън го направи член на новата Организация на въздушния трафик, която трябваше да направи по-ефективна дейността на Федералната служба по въздухоплаване. Сноу има много политически връзки и приятели от различни партии. Едно от очевидните предимства на Сноу пред О'Нийл е правната му квалификация. Освен че е доктор по икономика от университета във Вирджиния, бъдещият финансов министър е завършил право в университета Джордж Вашингтон и има опит със законодателните процедури. Сноу е и отличен пропагандатор, балансьор и сладкодумец Щатският всекидневник Вашингтон пост твърди, че той няма нужда от помощници, които да го захранват с подробности по време на интервюта и събрания. Горкият О'Нийл често имаше нещастието да казва това, което мисли. Веднъж например той изказа гласно съмнението си дали доларът не е прекалено скъп - предположение, равносилно на ерес - когато слушателите са от Уолстрийт. Те, подобно на малките деца, обичат да им се говорят прости неща. Прямият О'Нийл веднъж охарактеризира търговците на акции като хора, които стоят пред премигващи зелени екрани и на които в никакъв случай не може да се разчита при разрешаването на сложни казуси. Днес Уолстрийт се надява никога да не чува от Сноу подобни неща. Уилям Доналдсънкогото Джордж Буш избра за шеф на Комисията за ценни книжа и фондови борси, е отдавнашен приятел на фамилия Буш и стар познайник на Уолстрийт. Седемдесет и една годишният финансист е един от основателите на брокерската компания Доналдсън, Лафкин енд Дженрет (Donaldson, Lufkin Jenrette) през 1959 година. Много бизнесмени твърдят, че той ще съумее да раздели анализа на ценните книжа от инвестиционните банкови услуги, защото в самото начало на съществуването си Доналдсън, Лафкин енд Дженрет е фирма за проучвания и анализи без инвестиционни функции. Други обаче си задават въпроса дали Доналдсън ще бъде готов да сложи подписа си под споразумение, включващо и голяма глоба за нарушение на правилата от уолстрийтска фирма. Мнозина критикуват Доналдсън за огромното възнаграждение от 7 млн. щ. долара, което му определи гигантският застраховател Етна (Aetna) за 11-месечната му служба като главен изпълнителен директор на компанията. Други пък подсещат, че той е ответник по дело за измама с ценни книжа, заведено миналата година във федералния съд в Манхатън. Обвинението твърди, че като бивш управител на Етна Доналдсън е измамил инвеститорите, като е съобщил, че застрахователят има достатъчно резерви да посрещне медицинските искове на клиентите. Въпреки критиките роденият в Бъфало през 1931 г. Доналдсън има впечатляваща биография. Той завършва университета в Йеил през 1953 г., където се запознава с Джонатан Буш - чичото на днешния президент на САЩ. Взема участие в Корейската война, а по-късно завършва бизнес училището в Харвард. Фирмата, която основава през 1959 г. заедно с господата Лафкин и Дженрет, е първата компания от Уолстрийт, емитирала акции на борсата. За времето си (1969 г.) това определено е революционен акт - за първи път сдружение се отваря за външни инвеститори. През 1973 г. Доналдсън е назначен за заместник държавен секретар. Това е период на активни дипломатически совалки и тогавашният държавен секретар Хенри Кисинджър рядко се задържа във Вашингтон. Остава в щатската администрация до 1975 година. Доналдсън основава катедрата по мениджмънт в Йелския университет и е член на бордовете на шест корпорации. През 1991 г. е назначен за шеф на нюйоркската фондова борса.Най-противоречивата фигура в новия икономически екип на Джордж Буш е Стийвън ФрийдмънИзборът на бившия съуправител на щатската инвестиционна банка Голдмън Сакс оспорват яростно от част от конгресмените републиканци. Проблемите на Фридмън произтичат от участието му в директорския борд на коалицията Конкорд (Concord Coalition) - групировка, бореща се за фискална дисциплина. Коалицията е привърженик на идеята, че поддържането на балансиран федерален бюджет в дългосрочен план натиска надолу лихвите и следователно помага на икономиката. Според някои републиканци, това противоречи на стратегията на Буш да стимулира растежа чрез намаление на данъците. Други пък твърдят, че Фрийдмън е станал жертва на разногласия между политиците, които не разбират, че по-ниските данъци, съчетани с по-ниски бюджетни разходи, ще са идеалната комбинация за по-гладкото приложение на икономическата политика на президента. Ако бъде определен за главен икономически съветник, Фрийдмън ще продължи традицията партньорите на Голдмън да предлагат търговските си умения на Вашингтон. Трима от тях - Сидни Уейнбърг, Джон Уайтхед и Робърт Рубин - са служили в администрациите съответно на Франклин Рузвелт, Роналд Рейгън и Бил Клинтън. Бившият съуправител на Голдмън Джон Корзайн пък в момента е сенатор от Ню Джърси от Демократическата партия.Смята се, че държавната служба на мениджърите на Голдмън Сакс е неделима част от 133-годишната й история. Сидни Уейнбърг, който се смята за баща на модерната инвестиционна банка, служи във Вашингтон по време на Втората световна и на Корейската война като заместник управител на Съвета за военно производство (War Production Board). Уейнбърг е управител на Голдмън от 1930 до смъртта си през 1969 г. и през това време вербува активно клиенти за държавни длъжности в администрациите на президентите Рузвелт, Труман и Айзенхауер. Уайтхед е заместник на държавния секретар Джордж Шулц по време на управлението на Роналд Рейгън. Той работи 38 години в Голдмън, като между 1985 и 1988 г. е и неин съуправител. Днес Уайтхед оглавява агенцията, която контролира възстановяването на района около разрушения търговски център в Ню Йорк.Робърт Рубин става финансов министър в кабинета на Бил Клинтън след 27-годишна служба в Голдмън, където в продължение на три години е и съуправител заедно с Фрийдмън. Днес Рубин е управител на изпълнителния съвет на щатския финансов конгломерат Ситигруп (Citigroup).

Facebook logo
Бъдете с нас и във