Банкеръ Weekly

Съдби

СТАРЕЦЪТ И СМЪРТТА

Аз нямам проблеми с Бога. Жалко, че със света не е същото като с Бога, казва 80-годишният Едгард Рей Килън, който има всички шансове да стане най-известният расист на Америка. Неотдавна той беше изправен пред съда в град Филаделфия, щата Мисисипи, за да отговаря за едно от най-шумните престъпления в историята на САЩ. Мисисипи в пламъциПрестъплението, което влезе във всички учебници по най-нова американска история, е извършено, след като няколко правозащитни организации в САЩ започват една от грандиозните кампании за правата на негрите в южните щати през 1964 година. Става дума за регистрацията на чернокожите избиратели. Негрите получават избирателни права заедно с отмяната на робството. Но и сто години по-късно упражняването на тези права в южните щати е равносилно на това да подпишат смъртната си присъда. Хората излизаха от домовете си, за да се регистрират и никой не знаеше дали ще се върнат - спомня си жителят на Мисисипи Ърл Вашингтон. - Най-малкото, което можеше да им случи беше да бъдат жестоко пребити още преди да стигнат до избирателната комисия. Тези пък, които все пак успяваха да се регистрират, ги намираха след ден-два обесени или изгорени.Въпреки това в началото на 1964 г. стотици доброволци правозащитници, главно от северните щати започват да убеждават чернокожите да се възползват от избирателните си права. Те организират срещи, обикалят домовете им и събират данни, необходими за да ги регистрират като избиратели. Отговорът на белите жители не закъснява. Само месец след началото на кампанията през февруари 1964 г. в Мисисипи е открито отделение на Ку Клукс Клан. В целия щат започват палежи на негърски църкви. Дейността на расистката организация се разраства толкова, че се налага да се намеси ФБР. Оказва се, че местните полицаи или са членове на клана, или са негови симпатизанти. Тази операция на ФБР получава названието Mississippi burning - Мисисипи в пламъци. Убийство на пътяНовините за събитията в Мисисипи не слизат от първите страници на либералните вестници. Това е най-добрата реклама за правозащитниците и броят на доброволците сред тях, желаещи да заминат на Юг, расте с всеки изминал ден. Между тях са и двама жители на Ню Йорк - 20-годишният Ендрю Гудман и 24-годишният Майкъл Шварнър. На 24 юни 1964 г. Гудман и Шварнър заедно с чернокожия активист от Мисисипи Джеймс Чейни участват в един от митингите на кампанията за регистриране на чернокожи в окръг Нешоба. Вечерта по пътя към офиса на правозащитниците в град Меридиан автомобилът им бил задържан от помощник шерифа на окръга Сесил Прайс. Това, което се случва по-нататък, е типичен пример за практиката на съда на Линч. Късно вечерта помощник-шерифът освободил арестуваните, като им наредил незабавно да напуснат градчето Филаделфия, където се намирал затворът. На излизане от града автомобилът им бил причакан от няколко десетки човека, сред които били самият Прайс и неговият началник шериф - Лорънс Рейни, както и местният баптистки свещеник (по съвместителство и шеф на местното отделение на Ку Клукс Клан) Едгард Рей Килън. Гудман Шварнър и Чейни били пребити, а след това застреляни. Телата им били закопани, а автомобилът - изгорен. Показното разследване Вашингтон се заинтересувал живо от делото за изчезването на тримата млади активисти. Според спомени на ветерани от ФБР за хода на разследването бил информиран лично президентът Линдън Джонсън, който тъкмо подписал прочутия Закон за гражданските права на негрите. Той на няколко пъти разговаря за това с Едгард Хувър (тогавашния директор на ФБР), на свой ред Хувър разговаря с хората в Мисисипи, така че в края на краищата разследването на това убийство се превърна в приоритет за нас - спомня си ветеран от ФБР. - Подобно на показните процеси, може да се каже, че и това разследване се превърна в показно.По искане на вашингтонската администрация местните агенти водят безпрецедентно по мащаб разследване. За две седмици са разпитани над хиляда човека, включително и 500 членове на клана. На 31 юли ФБР успява да установи предполагаемото местонахождение на труповете и на 4 август ги открива. Само след няколко месеца ФБР успява да открие един от участниците в престъплението и да получи неговите самопризнания. Джеймс Джордан разказва подробно как е било извършено убийството и назовава няколко имена. По-късно съучастието си в престъплението признава още един член на Ку Клукс Клан - Хорас Барнет. След още няколко дни са арестувани 19-те преки участници в убийството, включително и шериф Рейни, неговият помощник Прайс и преподобният Килън. По онова време за тройното убийство във Филаделфия се говори в цялата страна. Книгата на Уилям Бредфорд Хюи Три живота за Мисисипи, в която се разказва трагичната история, се превръща в бестселър. Удовлетворена от успешния завършек на показателното разследване, Америка започва да чака показен съд. Кланът нанася ответен ударДо показен процес обаче така и не се стига. Смятайки с право, че съдът на щата вероятно ще оправдае всички подсъдими, властите решават да изпратят делото във федералния съд. В този момент обаче във федералния наказателен кодекс на САЩ убийството не фигурира като федерално престъпление (то съществува само на щатско ниво). Юристите във Вашингтон стигат до извода, че арестуваните са извършили само едно федерално престъпление - нарушили са гражданските права на Шварнър, Чейни и Гудман. Това е обвинението, което предявяват към участниците в убийството.През февруари 1965 г. федералният съдия Уилям Кокс (жител на Мисисипи) сваля обвиненията към 17 от 19-те подсъдими. Ще бъдат съдени само шерифът и неговият помощник. Обвиненията срещу всички участници в престъплението са възобнови едва след намесата на Върховния съд на САЩ.Процесът започва чак през есента на 1967 година. По това време обществеността постепенно започва да забравя за тройното убийство в Мисисипи и малцина обръщат внимание на делото. Така че след края на съдебните спорове през 1970 г. само седем от обвинените отиват в затвора. Впрочем малцина от тях излизат на свобода. Някой от прокурорите, очевидно раздразнен от меките присъди, се постарава да направи така, че чернокожите затворници не само да научат в какво са обвинени техните съкилийници, но и да нямат проблеми да ги срещнат без свидетели.Делото било забравено за почти 20 години - докато на екраните не излиза прочутият филм Мисисипи в пламъци, посветен на разследването на престъплението от 1964 година. Спомнят си отново за него след още 20 години - през 2004-а.Почетният расистПреподобният Килън не е лежал в затвора. Още през 1967 г. той е освободен в залата на съда, тъй като журито от съдебни заседатели не успява да произнесе обвинителна присъда срещу него. Всичките 12 заседатели са убедени във вината му, но една от тях - възрастна жена, заявява, че никога и при никакви обстоятелства няма да гласува за осъждането на свещеник. Оттогава Килън живее спокойно в родния си окръг Нешоба, обкръжен от любовта и уважението на съседите си. Неговите познати с удоволствие разказват за честността и скромността му. Той продължава политическата си активност, поддържайки едва ли не всички известни расистки организации в САЩ. Тъкмо това в края на краищата го погубва. През 2004 г. Килън обявява, че има намерение да организира митинг в подкрепа на Ку Клукс Клан на годишното изложение в Мисисипи и да отвори там собствен щанд, посветен на борбата на белите американци за правата им.По този повод избухва грандиозен скандал. Властите на Мисисипи са залети от обвинения, че поощряват расизма. Журналистите и правозащитниците тутакси си спомнят, че Килън е участник в едно от най-прочутите убийства, извършени в САЩ, и че се е измъкнал сух от водата заради явното нежелание на щатските власти да преследват расисти. Предвид факта, че чернокожите избиратели в Мисисипи са необичайно много, този път властите на щата няма как да пуснат покрай ушите си обвиненията. Що за дело е това, на което ще съдят старец? Властите обещаха да преразгледат въпроса и удържаха на думата си. Още повече че това не беше никак трудно. В щата няма срок на давност за убийците. Освен това през 1967 г. Килън е съден не за убийство, а за нарушаване на гражданските права. Така че правилото, според което човек, оправдан от съдебно жури не може да бъде съден по същото обвинение, не важи за Килън. Едгар Рей Килън бе арестуван през януари 2005 година. В хода на сегашния процес се използват материали от 1967 г., така че според властите обвинителната присъда за Килън е в кърпа вързана. Въпреки това краят на процеса е труднопредвидим. Колкото и да е парадоксално, жителите на град Филаделфия, щата Мисисипи - както белите, така и чернокожите - далеч не са във възторг от това, че Килън е изправен пред съда. Не бих искала този процес отново да занимава всички, казва Джоан Джонсън, 42-годишна чернокожа жителка на Филаделфия. Като повечето местни тя се опасява, че процесът ще донесе лоша слава на тихото градче, в което черни и бели отдавна живеят повече или по-малко мирно. Във Филаделфия имаме своите проблеми (расови), но те се отнасят за по-възрастното население. Останалите изобщо не обръщат внимание на цвета на кожата, казва Джонсън. Трябвало е по-рано да го съдят. Що за дело е това, на което ще съдят старец?, недоумява друг филаделфиец.Журито на съдебните заседатели се състои от жители на Филаделфия, които споделят подобни чувства. За повечето от тях Едгар Рей Килън не е убиец, а забавен старик, за когото могат да се разказват анекдоти. Главното, което знам за него, е, че е невероятен бъбривец. Може да заговори всеки. Половината от излизанията ни за риба са се проваляли, когато Рей се появи отнякъде и реши да си каже една-две приказки с рибарите, разказва жител на града, близък роднина на един от съдебните заседатели. Подобно на мнозина във Филаделфия той смята, че Килън ще остане на свобода, въпреки всички улики и веществени доказателства. Фактът, че това само ще затвърди в мнозина американци представата за Мисисипи като щат на тайния расизъм, изглежда, не вълнува никого в града.

Facebook logo
Бъдете с нас и във